Какво не знаете: № 5 на Джаксън Полък
Лесно е да сметнем „№ 5, 1948“ на Джаксън Полък от 1948 г. за безсмислено пръскане на боя, но дори и да не можем да оценим естетиката ѝ, това произведение на изкуството има история, която си струва теглото ѝ в злато.
Ето 10 факта за шедьовъра на покойния художник.
Картината е ключова за движението на абстрактния експресионизъм.
След Втората световна война нюйоркски художници като Джаксън Полък, Барнет Нюман и Вилем де Конинг започват да разширяват границите на своите картини в посока, която през 1946 г. ще бъде наречена „абстрактен експресионизъм“ от художествения критик Робърт Коутс. Тази вълна на модерното изкуство превръща Ню Йорк в център на света на изкуството, отчасти благодарение на това, че уважавания колекционер и меценат Пеги Гугенхайм прегръща движението.
Джаксън Полък използва уникален метод за направата на своите картини.
Подът в студиото на Полък
Вместо да работи от статив, Полък поставял платното си на пода и обикалял около него, като нанасял боята, капейки я от втвърдени четки, пръчки и спринцовки. Полък започва да експериментира с тази форма едва година преди създаването на № 5
„На пода съм по-спокоен“, казва Полък. „Чувствам се по-близо, по-част от картината, тъй като така мога да се разхождам около нея, да работя от четирите ѝ страни и буквално да бъда в картината.“
№ 5 е знак за раждането на „живописта на действието“.
Пръсковата живопис започва да се разглежда като форма на „екшън живопис“ – термин, въведен от американския художествен критик Харолд Розенберг през 1952 г. В каталога на Музея за съвременно изкуство в Далас през 1958 г. Розенберг казва: „Акционната живопис е свързана със самосъздаването, самоопределянето или самотрансцендирането; но това я разграничава от самоизразяването, което предполага приемането на егото такова, каквото е, с неговите рани и магии.“
Полък не прави никакви скици или предварително планиране за „№ 5, 1948„
Творбите на Полък са революционни на няколко нива. В продължение на векове художниците скицират своите по-мащабни картини, но не и той – вместо това се ръководи от емоция и интуиция, докато обикаля около платното на пода като пръска боя, когато музата му казва.
Боята също е нестандартна.
Важен елемент е боята с по-течен вискозитет, което да позволява плавно изливане. Това означава без традиционните маслени бои и акварели. Вместо това Полък започва да експериментира със синтетични емайлови бои с гланц.
За известно време „№ 5, 1948“ е най-скъпата картина в света.
На 18 юни 2006 г. „Адел Блох-Бауер I“ на Густав Климт е продадена за 135 млн. долара, което я направи най-скъпата картина в света. По-малко от пет месеца по-късно „№ 5, 1948 г.“ е оценена на 140 млн. долара. През 2011 г. титлата е грабната от една от картините на Пол Сезан „Играчи на карти“ с цена 250 млн. долара. А през 2016 г. „Спасителят на света“ – за която някои смятат, че е нарисувана от Леонардо да Винчи – е закупена за 450,5 млн. долара, издухвайки всички останали претенденти.
„№ 5, 1948“ е огромно произведение.
Картината е с размери 2.4 метра на 1.2 метра. The Guardian отбелязва, че това означава, че всеки квадратен сантиметър от нея струва около 5 000 долара.
Картината вероятно е продадена, за да се финансира покупката на „Лос Анджелис Таймс“.
Вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че магнатът в развлекателния бизнес Дейвид Гефен може би е продал „No. 5, 1948“ през 2006 г. – заедно с творби на Джаспър Джонс и Вилем де Кунинг – в опит да събере достатъчно капитал, за да закупи вестник „Лос Анджелис Таймс“. Продажбата на тези три картини му носи 283,5 милиона долара. Въпреки това Гефен така и не го купува, въпреки че се опитва многократно. Веднъж дори предлага 2 милиарда долара – в брой.
№ 5 не е единственият рекордьор на Полък.
През 1973 г. творбата на художника от 1952 г. „Сини полюси“ е продадена за 2 млн. долара. Макар и да не е толкова скъпа, колкото № 5, тази сума е достатъчна, за да я превърне в най-високата цена, платена за съвременна американска творба по онова време. За съжаление, Полък никога не вижда нито една от своите творби да влезе в историята на изкуството – автомобилна катастрофа на 11 август 1956 г. прекъсва живота му преждевременно.
Картината се появява в един филм и се споменава в една песен.
Тя се появява в научнофантастичния филм „Ex Machina“ от 2015 г. с Оскар Айзък и Домнал Глийсън в главните роли и под режисурата на Алекс Гарланд. „Имаше нещо в това, което Полък се опитваше да направи като художник, което беше свързано с автоматизма, да се опита да рисува по несъзнателен начин, което пасваше тематично… и всъщност буквално… на проблемите, за които се говореше във филма“, обяснява Гарланд. „Така че една картина на Джаксън Полък бе обсъдена в сценария като сюжетна точка, като тематична точка.“ Името на картината се споменава и в песента „Going Down“ на Stone Roses: „Там тя прилича на картина / № 5 на Джаксън Полък… „
„No. 5, 1948“, както и други произведения на Полък, все още предизвикват мистерия у много зрители.
Докато художествените критици се възхищават, а колекционерите дават милиони за творба, голяма част от публиката все още е объркана от творчеството на художника дори над 60 години по-късно. Всеки път, когато някоя от картините му се продаде скъпо, се появяват статии с въпроса „защо“. Краткият отговор е, че макар и картините му да не са достъпни, те са основополагащи и променят начина, по който мислим за самото изкуство. Те може и да не са традиционно красиви – но са едновременно изкуство и история на изкуството.
