Как есперанто можеше да бъде мост между народите
В края на XIX век в град Бяласток – някога в пределите на Полша, Прусия и Русия, а днес отново в Полша – се ражда едно особено разнообразие от най-различни хора. В него се събират хора от Полша, Германия и Русия, присъстват евреи и всяка една група говори различен език в своето общество. Липсата на общ език кара повечето хора да бъдат мнителни към останалите и разделението е повече от видимо.
Години наред Л. Л. Заменхов – евреин от същия град – е учил и практикувал медицина в Москва. Неговата най-голяма мечта по това време е да успее да намери път към всяка една социална група, при това без да се достига до насилие. Като лекар, Заменхов се надявал, че мирът може да бъде постигнат с нещо, което ги обединява.
На 26 юли 1887 г. ще публикува книга с името „Unua Libro“ – позната още като първа книга. Това е и първата официална поява на есперанто – език, който Заменхоф е разработвал години с надеждата, че точно той ще успее да наложи мир сред всички хора по света. Идеята е гениална, особено след като се твърди, че в Древен Вавилон се е говорило само и единствено на един език, не са били необходими други.
Есперанто е особен хибрид, който използва гласните от английски, френски, немски, гръцки, италиански, латински, полски, руски и иврит. Според самия лекар, това са най-популярните и най-често срещани езици. Граматически, новият език имал доста прилики от европейските езици, но има следи и от азиатските граматики. Заменхоф прави и още една много важна стъпка, той не предоставя езика на нито една страна, а предлага универсално решение. Предпочита да вижда и знае, че неговият език не принадлежи на никого и няма никакви исторически ценности. Есперанто трябва да играе ролята на втори език, като същевременно не трябва по никакъв начин да засяга първия. Това е флагът на международния мир и изграждането на нови мостове.
Докторът дори се е постарал да го направи още по-лесен и приятен за учене. Повечето предмети нямат никакъв род, следователно никога няма да се чудите дали една маса е в мъжки или женски род. Няма неправилни глаголи, които да трябва да се запомнят с определени таблици и преписване като папагал. Самото писане е изцяло фонетично и няма никакви други безгласни букви и всичко чуто е точно така изписано. Благодарение на това по-сериозно обединяване на основните правила и звуци, реално дори не е труден за говорене.
Целият език има само 16 основни правила. Книгата бързо се превежда на няколко езика и в началото на всяка книга откриваме посланието на Заменхов:
„Всички лични права на есперанто са собственост на обществото.“
Благодарение на елементарната структора и фактът, че книгата се разпространява с изключителна скорост, жители от Азия, Северна и Южна Америка, Близкия изток и Африка ще започнат да използват есперанто около 1905 г. и всяка една година ще се срещат на специален конгрес, където ще празнуват и намират нови приложения на езика. Между 1907 и 1917 г. Заменхоф ще получи 14 номинации за Нобелова награда за мир, но никога няма да спечели.
Това едва ли е от значение, докторът просто е намерил едно слабо звено, с което най-накрая да реши редица проблеми. Създава се асоциация, която се опитва да подпомогне връзките с обществото, използвайки именно този език. В последствие и участници от самата комисия ще бъдат многократно номинирани за Нобелова награда за мир – отново над 100 пъти. Езикът е разпознаван от най-различни държави като един от най-добрите инструменти за проповядването на мир и до този момент още не е успял да спечели награда.
След Първата Световна война, Лигата на Нациите – по-късно ще се прекръсти на ОН – ще заложи много на него, особено след като с него могат да се пропуснат бъдещи конфликти. Малко след това и иранските делегати ще предложат именно този език да се използва като основен за международните отношения.
Французите не са съгласни, защото по това време френският е основен за дипломатическите отношения. През 1922 г. именно те ще направят още една стъпка напред и ще забранят преподаването на есперанто във всички френски училища и университети. Като бонус ще посочат, че това е тежка комунистическа пропаганда. За да е още по-забавно, от другата страна на Европа няма много почитатели.
В СССР ще се обяви години по-късно, че есперанто е международна агенция за шпионаж. Адолф Хитлер ще заяви, че има следи от еврейска нишка в този език и това е поредният им опит за завладяването на света. Третия райх и Гестапо ще направят всичко възможно, за да забранят и изкоренят езика. Що се отнася до децата на Заменхоф, те са избити по време на Холокоста, особено след като са известни с познанията си в него.
Едва през 1954 г. с много натиск и упорство, програмата за образование, наука и култура на ОН – позната още като Unesco, ще започне да приема предложения за познаване и приемане на есперанто, както и наличието на допълнителни и интересни предизвикателства. С нея се отварят и всички врати на учените, които искат да запомнят и получат колкото се може повече внимание.
През 1985 г. се приема още едно предложение, позволяващо на различните страни да приемат и добавят този език в своята учебна програма. С години Китай ще предлага есперанто като специалност за изучаване в някои от своите университети. Съществува и програма, която позволява на университет в Полша да преподава на есперанто. През 2017 г. е приета и годината на Заменхоф. Есперанто няма добра съдба днес, говори се само от група ентусиасти по целия свят, включително и в Антарктика. Повечето предложения и помагала се предоставят напълно безплатно в интернет и дори може да се открие в преводача на Google като възможност.
Има и още интересни подробности – думата есперанто означава „онзи, който се надява“. И днес има хора, които искрено очакват точно този език да се превърне в основен инструмент и да донесе мир. Езикът може да е мост, който събира повече хора, освобождавайки ги от оковите на езиковата бариера, но вместо това ставаме свидетели на нещо съвсем различно. Продължава да се отдалечава от основната си цел.
