История на Франк Дюкс, легендата на бойните изкуства, която вдъхнови „Кървав спорт“

Когато „Кървав спорт“ излиза през 1988 г., никой не знае какво да да мисли с текста накрая на филма, който казва, че е базиран на истинската история на Франк Дюкс, който участва в подобен таен международен турнир по бойни изкуства като показания във филма.

Но през годините след това „Кървав спорт“ се превръща в култова класика на екшън жанра и представя Жан-Клод Ван Дам пред американската публика за първи път. Но забележителното е, че наистина се основава на истинска история – или поне история, която реалният Франк Дюкс продаде на сценарист.

Както пише в мемоарите си „Тайният човек: Нецензурираната история на американския воин“, Франк Дюкс е тийнейджър, когато пътува до Япония и зашеметява нейните воини със своите умения. След като се записва в морската пехота, той се състезава в Кумите – нелегален турнир на Бахамите, който служи като вдъхновение за филма.

След като печели турнира, Дюкс се завръща в САЩ с церемониален меч и прекарва следващите 6 години в тайни мисии в Югоизточна Азия за ЦРУ.

Единственият проблем е, че Франк няма доказателства, че което и да е от тези неща действително се е случило.

Невероятният живот на Франк Дюкс

Франк Уилям Дюкс е роден на 6 април 1956 г. в Торонто, Канада, но се премества в Калифорния със семейството си, когато е на седем години. Той се самоописва като „клоун“ в гимназията Юлисис Грант в долината Сан Фернандо. Поне докато не се появява ментора му, майстора Сензо „Тигъра“ Танака – който го завежда в Япония да се обучава като нинджа.

„Когато момчето навърши 16 години, Танака го доведе в Япония, в Масуда, легендарната земя на нинджите“, пише Франк Дюкс в мемоарите си. „Там изключителните способности на момчето шокираха и зарадваха общността на нинджите, когато бе тествана за правото да се нарича нинджа.“

През 1975 г. Дюкс се записва в морската пехота, но е тайно поканен на първенство от 60 рунда Кумите в Насау. Той е първият западняк, който печели безмилостния турнир, като поставя и световни рекорди за най-много последователни нокаути (56), най-бърз нокаут (3,2 секунди) и най-бърз удар (0,12 секунди).

Обратно в морската пехота, а по-късно и в ЦРУ, Дюкс твърди, че е бил пращан на тайни мисии за унищожаване на склад за гориво в Никарагуа и иракски завод за химически оръжия. Неговата храброст му донася Медал на честта, който той казва, че е получил тайно.

Междувременно Дюкс твърди, че е продал меча, който казва, че е спечелил като награда в турнира, за да изплати на пирати, които глупаво решават да се бият с него. „Вдигнахме оръжие и се бихме с пирати на лодки и освободихме група деца“, казва Дукс. „Аз все още поддържам връзка с някои от тях и те ме обичат до смърт. И ще ви кажа, че имам едно дете, което е на около 15 години. Всичко, което трябва да направя, е да погледна някой човек и той ще го убие вместо мен.“

Нинджуцу

Вече изтощен воин, Франк Дъкс оставя този живот зад гърба си, за да преподава нинджуцу. Но неговите авантюри се разпространяват надлъж и нашир чрез списания като Черен колан. И сценаристът Шелдън Летич ги бетонира завинаги, като ги използва за основата на „Кървав спорт“.

Но онези, които наистина познават Дюкс, разказват коренно различна история.

Иън Флеминг

Мистериозните дупки в „истинската история“ на „Кървав спорт„

Тъй като светът се поразви технологично, историята на Дюкс става все по-недостоверна. Военното му досие, например, показва, че никога не е напускал Сан Диего. Единствената му контузия е падане от камион, който му казват да боядиса, докато медалите, които по-късно представя, са с несъответстващи ленти, които не са от морската пехота.

В медицинското му досие се отбелязва, че на 22 януари 1978 г. Дюкс е насочен за психиатрична оценка за „несвързани идеи“. Едно от тях вероятно е твърдението му, че самият директор на ЦРУ Уилям Кейси го е изпратил на мисиите му – като го инструктира в тайните кабинки на мъжка тоалетна.

Един журналист установява, че трофеят от Кумите, който Дюкс показва, е направен от местен магазин в долината Сан Фернандо.

Що се отнася до менторът му, Франк твърди, че Танака е починал на 30 юли 1975 г. и е бил погребан в Калифорния от клан нинджи. Но щатът Калифорния не показва да има смъртни случаи на човек под името Танака през 70-те години на миналия век. Така Дюкс започва да твърди, че има заговора да се мълчи, в който участват ЦРУ, нинджи и издатели на списания, които оттеглят своите истории за него.

„Няма г-н Танака в японската история“, каза майсторът нинджа Шото Танемура. „Много луди хора се изтъкват като майстори нинджи.“

Всъщност единственото доказателство за съществуването на боец ​​на име Сензо Танака идва от романа за Джеймс Бонд на Иън Флеминг, „Човек живее само два пъти“, където има командир нинджа с такова име.

Освен това, докато Дюкс твърди, че му е позволено да говори за незаконния шампионат Кумите и че продуцентската компания, която прави „Кървав спорт“, е разследвала твърденията му преди заснемането, самият сценарист признава: „Дори ние не успяхме да проверим фактите. Вярвахме само на думата на Франк.“

Независимо от това, Дюкс става холивудска личност и съди Жан-Клод Ван Дам през 1996 г. Той твърди, че актьорът му дължат 50 000 долара за филм, който никога не е бил осъществен, защото продуцентската компания го преустановява; Дюкс казва, че филмът се основава на живота му, но доказателствата, които го свързват с филмовия сценарий, са изгубени при земетресението през 1994 г.

В крайна сметка резултатът от процеса е метафора за самия Франк Дюкс. Името му се слага до думите „По идея на“.