Хубавата Елена – колко точно е била красива полубогинята на Спарта

В гръцката митология със сигурност сме попадали многократно на историята за Елена от Троя, известна още като хубавата, видяна в екранизацията „Троя“ с помощта на Брад Пит в ролята на Ахил, който към днешната дата във версията на стрийминг платформата Netflix ни показва нещо, което няма нищо общо с историята на Омир, но кои сме ние да съдим гениалната американска мисъл, когато става въпрос за Европа и история. Да се върнем обаче на Елена, която все още не е получила някакви драстични промени, но най-вероятно се работи в тази посока. Да започнем от самото начало, Елена е кралица на Спарта или поне така трябва да бъде, след като е омъжена за цар Минелай от Спарта.

Любопитно е да споменем, че спартанците използвали жените само и единствено за размножаване, като вярвали до последно, че истинската любов може да бъде само между мъже. И така разбираме, че Елена не е била на най-правилното място, за да покаже своята красота. Впрочем е редно да отбележим и още една подробност – нямало грък, който да не мечтае за спартанка, защото суровото обучение и тренировки извайвало невероятни женски фигури, спартанските жени били смятани за богини. От друга страна и до днес мнозина не могат да бъдат сигурни дори за етимологията на тази героиня – името ѝ може да означава или Луна или факел. Това, което знаем, макар и Омир да разказва много подробно е, че Елена е родена в Спарта и по-точно в Ерата на Героите.

Освен това се смята, че има архиви, които говорят за нейното съществуване много по-рано, преди да започне да се използва писменото слово – един жесток шамар за гръцките философи, които вярвали до последно, че това ще е крахът на човечеството, особено след като паметта никога повече няма да се използва. За нея знаем, че е дъщеря на Зевс и Леда – съпругата на спартанския крал Тиндарей, като именно той я отглежда. За да изкуши Леда, Зевз се преобразява на лебед и след като е преследван от орел, успява да се скрие при спартанската кралица.

След това двамата успяват да консумират една малко по-различна връзка, а малко след това Леда ражда или снася – за този процес няма много информация, но знаем, че от това яйце излиза Елена. Ватиканските митолози в последствие разчитат текстовете и допълват историята, като говорят, че Леда снася две яйца, като в едното е Елена, а в другото е Клитемнестра – съпругата на Агамемном. Има и още една версия, в която се смята, че Елена е рожба на Зевс и богинята Немезида – същата отговаряла за наказанието и арогантността на хората срещу боговете.

В тази версия именно Немезида не желаела да има отношения с гръмовержеца и постоянно сменяла своята форма, докато най-накрая не се превърнала в гъска, междувременно Зевс добил формата на гъсок и я изнасилил, като отново имаме яйце, което дава началото на Елена. Според някои истории, Хермес успява да го занесе до Леда и останалото е история. Любопитно е да разберем, че преди Троянската война, Елена е била отвличана от Спарта на 7-10-годишна възраст. Двама атиняни на име Тезий и Пиритой също били полу-божества и като такива, настоявали да имат дъщерите на богове. Тезий успял да отвлече Елена, докато Пиритой хвърлил око на Персефона – дъщерята на Хадес.

След като успели да вземат Елена, двамата приятели тръгнали към подземния свят, но останали там и никога не се върнали. Междувременно спартанците не одобрили рокадата и бързо нахлули в Атина, за да получат своето възмездие. Когато идва време за бракосъчетание, бащата започнал да се притеснява и отпраща редица мераклии. Минелай изпраща брат си Агамемнон, защото така или иначе не иска да си губи времето, самият Одисей също влиза в състезанието, като не носи дарове, осъзнавайки, че шансовете му са твърде нищожни. Героят предлага да реши проблема на Спарта, но в замяна иска ходатайстване за ръката на Пенелопе – дъщерята на Икар. Одисей предлага всеки един да се закълне, че няма да се сърди, когато Елена бъде дадена на подходящия и няма да напада никого друг от кандидатите.

Минелай получава властта, митологията слага край на Ерата на Героите. Тук идва и добрия стар Парис, който в последствие ще подготви една зловеща война. Той също има мисия, но този път от Зевс и неговата основна задача е да избере една от най-красивите богини, като изборът се пада между Хера, Атина и Афродита. Последната му обещава най-красивата жена на света, ако гласува в нейна полза и получава гнева на Хера и Атина, като втората ще изпрати своя син да унищожава Троя. Останалите две богини също имали предложения – Хера предлагала да го направи крал, Атина му давала мъдрост, но нищо не можело да се бори с красотата.

До днес се твърди, че именно Афродита е помогнала на Елена да избяга от Спарта, други вярват, че е тръгнала доброволно, но резултатът е познат на абсолютно всички и записан подробно от Омир. Нека не забравяме, че Парис също бил един от кандидатите за жених, както се разказва в друга история, следователно освен политическо влияения за Троя, Парис пък искал красавицата и я получил по един или друг начин. След нейното заминаване, Спарта започва да повяхва. Причината е, че кралицата била почитана като богиня и се смятало, че носи пролетта и живота, като се движела всичко около нея цъфтяло, а малките момичета правили най-различни ритуали в нейна чест. Минелай успява да получи съпругата си обратно след 10-годишната блокада на Троя. Има легенда, която обаче идва много векове по-късно, в която се твърди, че целувката на Елена можела да накара човек да полудее, както и да го направи безсмъртен, а точно това търсил Парис от нея, но след като целувала и друг, скоро гърците потърсили сметка.

Минелай имал желанието да убие своята съпруга, докато дрехите ѝ не паднали на земята, разкривайки красота, на която нито един човек не можел да устои, следователно била пощадена и върната обратно в Спарта. Нещо по-важно е, че след това двамата продължават да живеят дълго време, при това в мир. И това би трябвало да ни показва колко точно е била красива тази мистична фигура, за която не е ясно дали изобщо някога е съществувала или не, все пак Омир ни дава много информация и подробно разказва всичко, но друга голяма част от цялото ѝ съществуване и до днес не може да бъде потвърдено. Що се отнася до красотата ѝ, очевидно полубогините са особено резистентни.

Снимки: Wikipedia