Чекпойнт Чарли – най-източната точка на западния свят

На 22 юни 1990 г. се разиграва последната част от театъра на Студената война на вече несъществуващата Берлинска стена – на най-известния й пропускателен пункт: „Чекпойнт Чарли“. Външните министри от САЩ, Великобритания, Франция, Съветския съюз и Източна и Западна Германия, придружени от тримата западни военни коменданти на града и двама кметове, наблюдават как кран вдига портакабина, който охранява най-източната точка на западния свят в продължение на почти три десетилетия.

Това е мястото, където Изтокът се срещна със Запада на фронтовата линия на Студената война, на границата на центъра между квартал Кройцберг в Западен Берлин (дом на бохемската контракултура) и по-уредения правителствен квартал в полустолицата на Източна Германия. Тази точка е само за негерманци – предимно туристи – и за съюзнически и съветски военен и дипломатически персонал.

Защо се нарича „Чекпойнт Чарли“?

Но защо „Чарли“? Това е военен начин да се обозначи буква от фонетичната азбука на НАТО: „Alfa“ за буквата А, „Bravo“ за буквата B, „Charlie“ за C. При разделянето на Германия на зони и Берлин на сектори, съюзническите войски, които пътуват от Западна Германия до Берлин, първо минаватпрез контролно-пропускателен пункт Алфа на германско-германската граница. На 160 километра на изток, покрай автомагистрала от 1930 г., следва контролно-пропускателен пункт Браво, който ги насочва към югозападния край на американския сектор в Берлин. Чарли е последният пункт – в центъра на града преди Източен Берлин.

От източната му страна – която всъщност е неговата северна страна, поради извитата топография на града – той е известен просто като „Граничен контролно-пропускателен пункт Фридрихщрасе“. Поредица от шикани, военни коли и бариери чакат зад табела, която през 60-те години информира посетителите, че влизат в „Демократичния сектор“ на Източен Берлин (където е „народната демокрация“). Такава е изкривената логика на пропагандните битки от Студената война…

Кога е построен „Чекпойнт Чарли“?

През първите 16 години от съществуването на Студената война в Берлин границата на сектора е невидима, маркирана само от редки линии. Едва с вдигането на Берлинската стена през август 1961 г. тя се превръща в милитаризирана граница. Новият контролно-пропускателен пункт привлича вниманието на света през октомври 1961 г., когато поредица от символични жестове прераства във военно противопоставяне и напрежение. Източногерманската народна полиция или „Vopos“ – част от държава, която Западът отказа да признае – започва да изисква документ за самоличност от западните служители, включително заместник-ръководителя на мисията на САЩ в Берлин, Алън Лайтнър. Той обаче отказва да покаже документите си от своя Фолксваген Бийтъл с дипломатически номера.

Бягство от Източен Берлин: дръзкото прокопаване на тунел под Берлинската стена

За да подчертаят посланието си, американците разполагат и танкове наблизо, някои с провокативно монтирани кофи на булдозери, които могат да разрушат все още крехката Стена – всичко това е част от политическата тактика за маневреност и бързина на реакцията от специалния пратеник на Джон Ф Кенеди в Берлин, генерал Луций Д Клей, герой на берлинския въздушен транспорт. Клей започва да се закача със СССР, за да докаже, че само американците, а не източногерманците, са начело на ситуацията. След поредица от „тестови пробези“ на американски цивилен персонал, който навлиза под конвой в Източен Берлин с джипове на военната полиция и 10 американски танка -минаващи през контролно-пропускателния пункт Чарли – търпението на Москва най-накрая се изчерпва. На 27 октомври руснаците разполагат 10 от собствените си основни бойни танкове на същия контролно-пропускателен пункт.

В Белия дом президентът Кенеди се отрича от тактиката на Клей. Инцидентът е деескалиран само след тайната дипломация между брата на шрезидента Боби и човека от съветското военно разузнаване във Вашингтон Георги Болшаков. Но не преди светът да затаи дъх в продължение на 17 часа при вида на танкове един до друг в най-опасната гореща точка на света.

Напрежението отново се засилва през август 1962 г., скоро след първата годишнина на Стената, когато по време на опит за бягство в рамките на един близо до Чекпойнт Чарли се случи днес известна престрелка. Тийнейджърът и работник-строител от Източен Берлин Питър Фехтер почти се прехвърля над преградата срещу бриз, когато е ударен в таза от огъня на граничарите.

Днес мястото изглежда по-скоро като увеселителен парк на тема Студената война. Автентичният знак „Напускате американския сектор“ си стои, а за известно време на една стената срещу него има надраскан ироничния надпис: „Влизате в сектора с нестопанска цел“.

Има и реконструкция на кабината на военната полиция от около 1961, а пред нея минават актьори в автентични униформи на съюзнически или съветски персонал като искат пари за снимка с тях (докато наскоро тази практика не беше забранена заради свръхкомерсиализация на исторически обект).