ДОСИЕТАТА CHR: Кой уби Пино – адвокатът на мафията

Убийството на адвоката по наказателно право Джоузеф Акуаро – Пино в Мелбърн миналата седмица открехна вратата на тайните машинации на най-страшната мафия в света – Ндрангета. Това коментира австралийския писател Адам Шанд, който е посветил живота си на книгите за австралийския ъндърграунд, след вендетата. Тялото на мастития защитник, който е бил разстрелян от професионалист, бе открито от шофьор на буклукчийски камион в Източен Брънсуийк на 15 март.

Пино бил предупреден от полицията още през юни миналата година, че животът му е в опасност. Разследващите го посъветвали да вземе мерки, но защитникът на мафиотите упорито отказвал да го направи.

54-годишният мъж, който представляваше в съда гангстери и престъпни фигури, свързани с калабрийската мафия, е прострелян, докато отива към черния си Мерцедес, паркиран на улица „Свети Филип“. Това се случило малко след като Акуаро затворил бара си на съседната улица. Куршумите го застигнали около 30 минути след полунощ във вторник. Свидетели разказват, че чули няколко изстрела, а след това звук от свирещи гуми на кола, която карала в обратната посока на еднопосочната улица във фаталната нощ.

Кой е Пино?

Обаятелният адвокат Пино е откритие на кръстника Либорио Бенвенуто, който почина през 1988 година. Той бе последният ветеран сред австралийските Кръстници. Разбирал мащаба на възможностите и влиянието си, но и знаел техните граници.

Неговото протеже Джоузеф Пино Акуаро не се оказал така мъдър.

Бенвенуто става лидер на Привилигированото общество – разклонение на калабрийската мафия в Мелбърн – след вътрешна битка за надмощие в пазара на дрогата през 60-те години. След като оглавява местната мафия и я управлява четвърт век, той успява да въдвори относителен мир и издъхва от естествена смърт през 1988 година. Именно Бенвенуто насърчава Пино Акуаро, син на виден счетоводител в калабрийската общност, да стане адвокат. Ударните групи, които раздавали правосъдие чрез насилие, се отразявали лошо на бизнеса и подобна саморазправа била сведена до минимум. Бенвенуто решил, че един лачен, обаятелен, млад адвокат ще е предимство за калабрийската групировка. Също така ще предоставя защита на отделните престъпни банди и те ще се чувстват по-сигурни, а така ще бъдат и по-лоялни.

В продължение на години още „зеленият” адвокат Пино успявал да се внедри успешно в гангстерското общество в Мелбърн. Влизал се все по-дълбоко в делата и мафиотската политика. Но конфликт с клиент от високите етажи на мафията успял да настрои групировката срещу него. Връзките с журналисти и полицаи, в които бил уличен адвокатът, още повече задълбочили съмненията в неговата лоялност.

На 54 години, Акуаро вече знаел, че някои хора искат да го убият. Но може би е вярвал, че познанията и връзките му ще го защитят.

Когато бил избран лично от Кръстника Бенвенуто, Джоузеф бил на 30 години. Работата изисквала смелост, но била добре възнаградена. Поне в следващите 24 години, през които адвокатът бил жив.

Историята му обаче започва много преди да бъде забелязан. Заедно с баща си Алфредо Акуаро, емигрира в Австралия в средата на миналия век. Калабрийската мафия често посещавала стария Акуаро, но не просто за данъчни декларации и финансови консултации, а всеки път, когато имало нужда от помощ за издаване на виза или за превод на бумащина. И той чинно прислужвал на гангстерите. Още като дете Пино мечтаел да стане част от влиятелната групировка. Източниците от правните среди твърдят, че той виждал света по различен начин от баща си. За разлика от него, бил привлечен от тъмната, нелегална страна на бизнеса. Като адвокат не просто защитавал членовете на мафията, а се сближавал с тях. Намествал се в личния им живот дотолкова, че напуснал Мелбърн в ранните си 30 години и заминал за Калабрия, за да заздрави позициите си.

Живот сред кръвта

Сърцето на Мелбърнската калабрийска мафия е парадоксът „Ндрангета”. Това е тайна общност, която разчита да постигне голямо влияние в Австралия чрез изграждане на обществена репутация за безпощадност. Привилигированото общество на Бенвенуто никога не постигнало подобни позиции, коментира бившето ченге от местната полицията Брайън Мърфи – Черепа.

„Бенвенуто трябваше да стои в сянка, за да запази статуквото. Той рядко прибягваше до главорези, защото бе в разрез с принципите му и само за да не отслабва позициите си. Младата италианска кръв, която се вливалше в престъпната структура, трябваше да комбинира качества като лоялност със страх от неизвесното, което предстои”, разкрива още ченгето.

Мърфи си спомня, че Бенвенуто бил милостив, нещо като дворцова фигура. Той се отнасял към полицията с голяма почит, дори понякога кимвал и правел лек поклон. Винаги предпочитал да бъде в добри отношения с всички и да създава добро впечатление.

Ндрангета, която набрала инерция през 60-те години, била създадена в селската част на Куинсленд и завзела пазара на търговията с плодове и зеленчуци. Тя се разраснала из целия Мелбърн за няколко години. Смъртта на Кръстника й през 1962 година създала нещо като вакуум във властта и предизвикала кървава битка за контрола на пазара във Виктория, известна като „Войната на пазарите”.

Либорио Бенвенуто, един от ключовите играчи, се очертавал като новия лидер. По това време властите вече били достатъчно притеснени от дейността на групата. В разследванията срещу тях участват ФБР и италианските спецчасти. Те прогнозират, че австралийските мафиоти се готвят да разнообразят методите си, като създадат монополи в широк кръг от сфери и да извадят бизнеса си на светло по някакъв начин. И Ндрангета успяла да го направи, като същевременно запазила позициите си извън радара на закона. През 1970 година разширила обхвата си. През 80-те години мафията навлязла в полезрението на полицията, но продължавала да е недосегаема.

Изневяра = смърт

Калабрийците се избивали един друг за пари, но личната обида, и особено „изневярата”, се наказвала с куршум. Някои въпроси се решавали само с кръв, и то пролята на публични места. Убийството на адвоката Акуаро всъщност възстановява това статукво – страхът от мафията. То е присъщо за най-новите, непокорни играчи от групировката.

Първото представяне на Акуаро пред калабрийците е когато е призован за свидетел в разследване на убийството на продавача на плодове Алфонсо Мураторе. Той бил женен за дъщерята на Либорио Бенвенуто. На смъртния си одър, Бенвенуто помазал Мураторе за свой наследник. Това имало голямо значение. Все пак Мураторе отказал позицията, което било прието като смъртна обида. Той изоставил и жена си заради дама на име Карън Мансфийлд, която нямала нищо общо с общността. Оскърбителното пренебрежение към фамилията Бенвенуто му осигурило смъртната присъда.

Кончината на Акуаро следва подобен сценарий. Той развалил отношенията си с бившия си калабрийски клиент Франческо Мадафери-Франк, с когото се стигнало дори и до физически сблъсък. Пино не успял да се пребори за свободата на Мадафери, който бил пратен в затвора с 10-годишна присъда за трафик на наркотици. Твърди се и че Акуаро нарочно оставил клиента си да лежи в затвора.

Някога Франк и Пино били близки. Преди повече от десет години Пино помогнал на Мадафери да отърве депортиране в родната Италия, където трябваше да лежи за наркотрафик. Мадафери бил страховита фигура на наркопазара в Мелбърн и бил известен с жестокостта си. Веднъж отрязъл главата на свой сътрудник и накълцал тялото му.

С помощта на адвоката си Мадафери си извоювал австралийско гражданство през 2006 година, връчено от министърът по миграцията тогава Аманда Ванстон. Според разследващите именно тогава Мадафери започнал да планира „доматената афера” с Паскеле Барбаро – бос на фрифинската мафия.

Акуаро представлявал и двамата участници в разговора в процес за най-сериозния внос на екстази на пазара в Австралия. Полицията ги арестувала, заедно с над 30 членове на бандата, при акция, при която била заловена дрога на стойност 2 милиона и 200 хиляди долара. Таблетките екстази със символи на кенгуру били скрити в доматени концентрати. Операцията е осъществена през 2007 година. Освен Мадафери, в затвора, само че до живот отива и Барбаро – босът на мафията от Грифит.

Готовността на Мадафери да се разправи с бившия си авер Пино била заявена в телефонен разговор между него и Паскеле Барбаро, записан със СРС-та от полицията. „Ше го изям жив! Ще му изтръгна главата! Кажи му да си приготви шибания ковчег. Мелбърн е мой”, казал Мадафери на Барбаро по адрес на Пино.

Отдръпването

Междувременно Акуаро започнал постепенно да се отдръпва от мафията. Прекратил контактите си с някои клиенти и изоставил италианската си съпруга за много по-млада от нея. Така губил все повече подкрепа в калабрийската групировка. Според закона на бандата, калабриецът може да е неверен, но не може да изоставя жена си. Накрая Акуаро започнал да се занимава с легален бизнес – отворил кафе-бара си. По-защитен останал само един от неговите ъндърграунд клиенти, тъй като доскорошните му приятели му обърнали гръб. Това бил бил Роко Арико.

Играта загрубяла, когато Акуаро бил видян в компанията на полицаи и журналисти. По-късно вестник The Age публикувал няколко истории за семейството на Мадафери и за неговите предполагаеми връзки с мафията. Бащата на фамилията Антонио Мадафери-Тони завел дело срещу изданието и се опитал да разобличи адвоката Акуаро като източник на информацията. По време на делото за клевета през юни миналата година полицията предупредила Тони Мадафери, че ако нещо се случи с Пино ще знаят откъде да започнат разследването. Носели се слухове в ъндърграунда, че за главата на обаятелния адвокат са обявени 500 хиляди долара. Мадафери, който притежавал верига пицарии в страната, отрича всякакво участие в убийството. Неговият адвокат Джина Шоф заявява, че „убийството на Акуаро е изключителна случайност”.

Малко след вендетата, полицията съобщи, че се опасява за живота и на Паскеле Барбаро. Той излежава доживотната си присъда в затвора с максимална сигурност „Баруон”. Имало данни, че негови бизнес партньори от Италия искат смъртта му, заради пратката с екстазитата кенгуру. По време на разследването разследващите научават, че шестима снайперисти са изпратени в чужбина, за да убият Барбаро и сътрудника му Мадефери в домовете им, малко преди да бъдат арестувани за пратката с дрога. Тандемът бил заподозрян от калабрийците в схема с полицаите, заловили наркотика.

Местната полиция разследва заподозрени за убийството на адвоката на мафията като разпитват членове на групировки от калабрийкската мафия, Ндрангета и Грифит. Последният град е под властта на Ндрангета през последните десетилетия, а начело на тамошната банда е Ози Боб Тримболи, твърдеше убитият Доналд Макей.

Ходът на историята не предполага полицията някога да хване убиеца на Акуаро. Повече от век мафиотските убийства в Австралия са неразрешени, а едва двама-трима извършители са изправени пред съда. Единият е Джеймс Базлий, който е осъден за убийството на полицая от отдела за борба с наркотиците Доналд Макей през 1977 година. Той никога не издава имената на поръчителите поради стриктното спазване на омерта – код на мълчанието.