60 години от основаването на Института за македонски език „Кръсте Мисирков“

Македонският президентът Георге Иванов ще присъства днес на тържествената церемония по повод 60-годишнината от основаването на Института за македонски език „Кръсте Мисирков“ при Университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Той ще връчи и приза „Харта на Република Македония“.

Призът „Харта на Република Македония“ на Института за македонски език в Скопие се присъжда „за постигнатите резултати в научноизследователската дейност в областта на всестранното проучване и подхранване на македонския език, значителният принос в развитието на македонската научна мисъл и в насърчаването на македонския език и македонската култура по света“.

Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (на македонска литературна норма: Крсте Петков Мисирков) е български филолог и публицист. Неговата българска идентичност, както и националното му самоопределение и възгледи са противоречиво възприемани и тълкувани. За съществуването на подобен разнобой при възприемането на неговото дело и обществени приноси, заслугата е освен на дълго налаганата официозна доктрина на македонизма в Република Македония, така и на самия Мисирков, който е крайно непоследователен при застъпването и отстояването на различни свои виждания за бъдещото общественополитическо развитие на родната му област Македония.

Според българската гледна точка, макар че има колебания, в по-голямата част от своя живот и творчество, Кръсте Мисирков определя себе си като българин. Като такъв се определя както по време на по-голяма част от пребиваването си в България, така и извън нея. В Бесарабия, където Мисирков живее през 1913-1917 година, той е възприеман като българин, а през 1917-1918 година дори е депутат в местния парламент, представляващ българите.
През 1913 година, в писмо до академик Александър Теодоров-Балан, Мисирков пише „Като българин, аз на драго сърце бих си заминал за България, ако там се има нужда от моя труд по научното издирване съдбите на българските земи, особено на Македония“.

След края на Първата световна война се завръща в България, ставайки български поданик, умирайки и тук. През този последен период в живота си работи последователно в Етнографския музей в София, и като учител и директор на гимназиите в Карлово и Копривщица

Според македонистката гледна точка Кръсте Мисирков е най-бележитият македонски публицист, филолог и лингвист, който изработва принципите на македонския литературен език в началото на XX век. В края на ХХ век, в Република Македония Мисирков е обявен за „македонецот на ХХ-от век“