През 60-те години на XIX в. парижката морга излага труповете си като атракция за туристите, които я посещават. Там дори е имало изложбена зала, където починалите жители са били показвани, за да могат да бъдат идентифицирани неназованите и непотърсените от тях. С настъпването на индустриалната революция много хора пътуват до града, за да търсят нови и понякога опасни препитания. Така загиналите при работни инциденти често са далеч от дома и съответно са били присъединявани към студените тела в залата.
Не след дълго изгубените и намерените тела се превръщат в популярен експонат за малко по-нездравословните любопитковци, като в британските туристически справочници дори са включени като Le Musée de la Mort. Разположена зад катедралата "Нотр Дам", парижката морга представяла труповете и в зависимост от това кой е изложен, тя могла да привлече от десетки до стотици хиляди посетители.
Дрехите на мъртвите са окачени над тях.
Снимка: G.Garitan - Собствена работа, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia
Може да ви се стори грубовато, но както посочва Тарин Кейн за сайта Wellcome Collection, дори в момента, в съвременната епоха, си имаме един вид парижка морга, която дори е на глобално ниво: противоречивата изложба "Светове на тялото", която показва съвсем истински трупове (съхранени чрез пластинацията, метод за мумифициране на тъкани и органи). Тя е посетена над 40 милиона пъти, а експонатите ѝ дори са включени във филм за Джеймс Бонд.
Тогава труповете са били пресни и облечени само с ленти от плат, за да се прикрият някои места, но дрехите им са били окачени над тях, давайки представа за живота на починалия. Както казва френският драматург Леон Гозлан: "Отиваш там, за да видиш умрелите, както другаде отиваш да видиш последната мода."
По онова време музеят "Гревен" също се възползва от привлекателността на мрачната тема като създава "жив вестник": восъчни възстановки на скорошни убийства.
Въпреки мрачното си съдържание, изложбената зала придобива репутацията на безплатен театър. Снимка: Jean-Pierre Dalbéra via Flickr, CC BY 2.0
Един особено популярен експонат включва "жена, разрязана на две части", която била извадена на половинки от река Сена през 1876 г. В крайна сметка частите се разлагат твърде много, за да останат на показ, и след две седмици тя е заменена с восъчен бюст.
Според JSTOR очарованието на моргата може да е било свързано не толкова с нездраво любопитство, колкото с чувството за общност, като посетителите са били по-скоро съпричастни към мъртвите, отколкото да се наслаждават на ужаса. Ванеса Шварц от Университета на Южна Калифорния пише, че изложбената зала на моргата и "живите вестници" с восъчни фигури може би са били отговорът на Париж от XIX в. на документалните филми за истински престъпления.
