Около 1990 година синът на Жозеф Ди Мамбро съобщава на останалите какво е намерил в подземното светилище на ордена - маски и чифт кокили, скрити встрани от олтара. Реквизит.
Същият този олтар от години е мястото, където посветените виждат как пред тях се появяват "Учителите" - безплътни същества, потвърждаващи силата на баща му.
Находката обяснява как се прави чудото. Тя не обяснява две други неща: какво води лекари, инженери и високопоставени чиновници в подземието и защо те не си тръгват, след като научават, че чудото е било подправено.
Хомеопатът и бижутерът
Орденът на слънчевия храм е основан през 1984 година в Женева от двама души с много различни роли.
Публичното лице е Люк Журе - белгийски лекар хомеопат, странстващ лектор с приятна външност и дар слово. Афишите на лекциите му обещават нещо съвсем безобидно: медик говори за любов и биология.
Другият е Жозеф Ди Мамбро - французин, бижутер по занаят, с присъди за измама зад гърба си, включително за това, че се е представял за психиатър.
Отговаря за изграждането на йерархичните връзки, раздава посвещенията и се разпорежда с касата.
Според Дж. Гордън Мелтън началото на ордена се извежда от опитите тамплиерите да бъдат възстановени след Френската революция: през 1805 година Бернар-Реймон Фабре-Палапра се обявява за глава на рицарския орден, последователите му се разделят на десетки течения, а Журе идва от едно от тях.
Централата по-късно се мести в Цюрих, начело застава съвет от трийсет и трима души, а посвещенията се извършват в местни ложи в Швейцария, Канада и другаде.
Швейцарският специалист по история на религиите Жан-Франсоа Майер, който посещава сбирки още през 1987 година и по-късно е привлечен от полицията като експерт, описва как темата на лекциите постепенно се измества от здравето към предстояща екологична катастрофа и края на света.
Слушателят, който остане докрай, попада в клуб. Клубът води до по-затворен кръг, а той - до самия орден.
Никой не решава наведнъж да стане член на апокалиптично братство. Решенията са десетки, всяко следващо съвсем малко по-обвързващо от предишното, и се вземат сред хора, които междувременно са станали приятели.
Членовете са няколкостотин, разпръснати във Франция, Швейцария и Квебек. Сред тях са бивш кмет на квебекско градче, журналистка, вицепрезидент на провинциално енергийно дружество, синът на олимпийски шампион по ски.
Мелтън отбелязва, че благосъстоянието на посветените разклаща обичайните представи за подобни общности - че в тях влизат бедни или отритнати хора.
Какво виждат посветените
Церемониите се провеждат в подземни зали, в мантии, с меч и потир. В кулминацията им се случва чудото - светлина, звук, златен прах и явяване на "Учителите".
Всичко това е инсценировка. Аудиовизуалният техник на ордена монтира апаратурата срещу уговорено възнаграждение и знае откъде идва всеки лъч; за самите средства свидетелствата се разминават.
Масимо Интровине говори за холографска техника, а справочната литература, стъпваща върху анализа на Джон Уолис, описва по-скромен инвентар от лазери, диапозитиви и огледала.
Без "явяванията" твърденията на Ди Мамбро за собствената му божествена природа остават празни приказки. Чудото е доказателството.
Церемониите имат и друга цел - да накарат присъстващите да се почувстват избрани и посветени в тайно знание, недостъпно за повечето хора. Затова и сумите от дарения за ордена валят, а Ди Мамбро живее все по-охолно.
Разкритието, което не разколебава почти никого
Синът споделя откритието си с останалите членове. Техникът и съпругата му потвърждават обвиненията и се дистанцират от Ди Мамбро.
Отливът е учудващо малък - според Майер ордена напускат около петнайсет души.
И толкова.
Останалите не изоставят вярата си, а намират нова опора за нея. Щом Учителите са истински, разсъждават те, малко помощ при показването им пред по-слабите души е неприятна, но необходима отстъпка.
Инсценировката не заличава Учителите - прави ги видими за неподготвените очи.
Леон Фестингер описва същото поведение още през 1956 година при малка американска група, чието пророчество за потоп не се сбъдва: вместо да се разпадне, тя започва да проповядва по-настойчиво отпреди.
Да приемеш, че кокили и маска са основа на цялото учение, значи да приемеш и че години наред си давал парите си на престъпник, че приятелите ти са били лековерни, а собственият ти живот се е въртял около чужда измама. Посветените не защитават толкова Учителите, колкото себе си.
За Ди Мамбро загубата все пак е сериозна. Собственият му син го е изобличил, авторитетът му се пропуква отвътре.
По същото време натискът идва и отвън. Бивша членка повежда публична кампания в Квебек и разказва пред медиите какво се случва вътре.
През 1993 година членове на ордена са задържани при опит за незаконна покупка на оръжие и историята излиза в пресата.
Към това се прибавят влошеното здраве на Ди Мамбро, финансови затруднения и вътрешни разпри.
Изследователите не са единодушни кое събитие допринася най- много за последващата развръзка.
Идеята за преминаването отвъд присъства в учението много преди разкритието на сина - според Мелтън очакването за световна катастрофа в средата на деветдесетте години е в самата основа на доктрината.
Транзитът
Учението нарича смъртта "транзит" - преминаване към звездата Сириус.
Около 30 септември 1994 година техникът, съпругата му и тримесечното им дете са убити в дома си в Морен Хайтс, Квебек. Двамата възрастни вече са напуснали ордена.
Родителите дават на новороденото име, което според култа принадлежи единствено на дъщерята на Ди Мамбро, почитана като въплъщение на Христос.
Оттам той стига до заключението, че момченцето е въплъщение на Антихриста. Квебекската полиция съобщава това публично през ноември 1994 година.
Къщата пламва на 4 октомври. В нея са открити пет тела - освен тримата убити, загиват и двама швейцарски членове, които я подпалват. Извършителите напускат Канада и умират няколко дни по-късно в Швейцария.
На разсъмване на 5 октомври там са намерени телата на още четирийсет и осем души - двайсет и трима в Шери и двайсет и петима в Салван. Част от смъртните случаи в Шери настъпват два дни по-рано. Журе и Ди Мамбро са сред мъртвите.
Общо петдесет и трима души за по-малко от седмица.
Разследващите в двете държави стигат до едно и също заключение: част от смъртните случаи са убийства, друга част - собствено решение. Съотношението между двете остава спорно и днес.
Смъртта продължава без водачи
И двамата основатели са мъртви, апаратурата е разобличена, с това историята би трябвало да свърши.
През следващите две години и половина обаче загиват още двадесет и един души, свързани с ордена.
Самата секта не изчезва: в началото на XXI век Мелтън посочва, че ѝ се приписват между сто и четирийсет и петстотин последователи.
