В Новия завет често се срещат предупреждения на Иисус Христос, че в бъдеще ще се появят много хора, които ще заблуждават останалите, представяйки се за истински пророци. Опасността се състои именно в това духовно заблуждение. Онези обаче, които не им повярват и останат твърди във вярата си в Бога, ще бъдат спасени.
"Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен." (Матей 24:11-13, Синодално издание на Библията).
Това ни отправя към историята на американския сектант Джим Джоунс, чийто живот започва в бедността на американския Среден запад, но завършва в джунглите на Гвиана с една от най-шокиращите трагедии на миналия век.
Между тези две крайности се разгръща пътят на човек, който съчетава религиозен плам, социална чувствителност и нарастваща жажда за контрол. В епоха, белязана от расова сегрегация, Студена война и социални сътресения, Джоунс изгражда движение, което обещава равенство, справедливост и нов обществен ред. Но зад тези примамливи обещания се крият опасности, които водят до трагичния край на над 900 души.
Това, което започва като проповед за интеграция и социална солидарност, постепенно се превръща в затворена система на идеологическа зависимост и абсолютна власт.
Неговата организация "Народният храм" (Peoples Temple) се представя като утопична алтернатива на американското общество, но вътрешната му динамика разкрива механизми на манипулация, страх и подчинение.
Кулминацията настъпва през ноември 1978 г., когато в изолираното селище Джоунстаун, Гвиана идеята за "революционно самоубийство" се превръща в реалност, оставяйки след себе си стотици жертви и траен отпечатък върху общественото съзнание.
Джеймс Уорън Джоунс се ражда в бедно семейство по време на Голямата депресия. Той е единственото дете на родителите си - Джеймс и Линета Джоунс. Баща му е военен ветеран, който силно е пострадал по време на Първата световна война и има сериозно увреждане. Майка му издържа семейството и поема основната отговорност за неговото отглеждане.
Болестта на баща му причинява сериозни финансови трудности и семейни конфликти. По време на Голямата депресия семейството е изгонено от дома си и се премества в малка барака без електричество и течаща вода. Опитите им да се издържат чрез земеделие се провалят, тъй като здравето на бащата се влошава много.
Семейството често страда от недостиг на храна и разчита на роднини, а понякога събира храна от околните гори и полета.
Историците пишат, че майката на Джоунс често го пренебрагва, а и двамата родители често отсъстват поради работа и болест. Макар близки роднини да осигуряват известен надзор, Джоунс често се скита сам по улиците и понякога получава грижи от местни жени.
Още от ранна възраст Джоунс развива обсебеност към религията. Мъртъл Кенеди, съпругата на пастор от Church of the Nazarene, насърчава религиозното му обучение и му дава Библия. Той посещава различни църкви, кръщава се няколко пъти и се стреми да стане проповедник, като дори упражнява проповеди насаме.
Съседите обаче го смятат за странен заради фиксацията му върху религията и смъртта. Организира символични погребения на животни и според твърдения проявява смущаващо поведение. Твърди също, че притежава свръхестествени способности и понякога поставя други деца в опасни ситуации. Като възрастен признава, че е извършвал различни пакости в църквите.
Джоунс изпитва социални трудности и често се държи неприлично - краде от търговци и използва обиден език, за което майка му го наказва физически.
Той проявява силен интерес към социални и политически учения, чете за Хитлер, Сталин, Маркс, Ганди и Мао. Макар първоначално да не изразява крайни политически възгледи, по време на Втората световна война се увлича по структурата и силата на нацистката партия. Имитира авторитарно поведение сред другите деца, кара ги да маршируват и скандира нацистки лозунги.
Биографът Тим Райтърман предполага, че привличането му към религията произтича от желанието му за принадлежност. До юношеството тревожното му поведение води до социална изолация и той става непопулярен в общността си.
В гимназията Джоунс продължава да се отличава. Известен като "Джими", почти винаги носи Библия и се облича в църковни дрехи всеки ден. Той е добър ученик и обича да спори с учителите, но често игнорира другите, освен ако сам не започне разговор. Строгите му религиозни убеждения го изолират от връстниците и често ги критикува, че пият, пушат и танцуват и понякога прекъсва заниманията им, за да ги кара да четат Библията.
Избягва спорта, защото не може да губи, и вместо това тренира по-малки деца. След като става свидетел на расова дискриминация срещу афроамериканци по време на бейзболен мач в Ричмънд, Индиана, развива силна неприязън към расизма - въпреки че баща му принадлежи към Ку Клукс Клан в Индиана.
Родителите му се разделят и по-късно се развеждат през 1945 г. Джоунс се премества с майка си в Ричмънд и завършва гимназия с отличие през 1948 г. След като губят финансовата подкрепа на роднини, той започва работа като санитар в болница "Рийд", където ръководството го оценява положително, но служители по-късно си спомнят за обезпокоително поведение. Там започва връзка с медицинската сестра-стажант Марселин Болдуин.
По-късно през 1948 г. се записва в Индиански университет в Блумингтън с намерение да учи медицина, но скоро променя решението си. Повлиян от реч на първата дама на САЩ Елинор Рузвелт относно расовата несправедливост, започва да изразява подкрепа към комунизма и други радикални идеи.
През 1949 г. се жени за Болдуин. Бракът им е обтегнат поради религиозни разногласия, особено по въпроса за расовата сегрегация в Методистката църква, към която Марселин принадлежи. Макар редовно да посещава църква, насаме убеждава съпругата си да приеме атеизма и често я подлага на емоционален и психологически тормоз.
След две години в университета двойката се премества в Индианаполис през 1951 г. Джоунс посещава вечерни курсове в Университета "Бътлър" и през 1961 г. получава диплома за средно образование.
Около този период започва да посещава събрания на Комунистическата партия на САЩ. През 1952 г. той и семейството му съобщават, че са подложени на тормоз от властите заради политическите си убеждения, което засилва негодуванието му срещу преследването на комунистите в Съединените щати.
В началото на 1952 г. Джоунс обявява на съпругата си и нейното семейство, че ще стане методистки проповедник. Той е изненадан, когато районен надзорник от Методистката църква му помага да започне служението си, въпреки че знае за комунистическите му убеждения.
През лятото на 1952 г. Джоунс е назначен за студент-пастор към децата в Методистката църква "Съмърсет Саутсайд", където започва проект за изграждане на детска площадка, отворена за деца от всички раси. В началото на 1954 г. е освободен от поста си, официално по обвинение в присвояване на църковни средства, макар по-късно да твърди, че напуска, защото ръководството му забранява да интегрира афроамериканци в своята общност.
Около 1953 г. Джоунс посещава конференция на движението "Късен дъжд" (Latter Rain) в Колумбъс, Индиана, където жена казва, че той е пророк с велико служение. Джоунс е изненадан от това признание, но с готовност приема да проповядва и се качва на подиума, за да произнесе послание пред събралите се.
Неговото служение се основава на расовата интеграция във време, когато Съединените щати все още са расово сегрегирани, и той се стреми да привлече афроамериканци в своята изцяло бяла църква. Разногласията му с църквата "Съмърсет" относно сегрегацията довеждат до отстраняването му. След период на участие в различни петдесятни църкви Джоунс основава собствена религиозна общност в Индианаполис през 1955 г., която по-късно приема името "Народният храм". Няколко години по-късно тя се присъединява към по-голяма протестантска организация, а самият Джоунс е официално признат за духовен водач през 1964 г.
Служението на Джоунс включва инсценирани изцеления чрез вяра и други фалшифицирани "чудеса". Неговото богословие подчертава социалистически политически възгледи и расова интеграция.
Той насърчава последователите си да живеят в общност, като споделят имущество и поемат съвместна грижа за децата. През 1964 г. премества "Народният храм" в Калифорния, тъй като смята, че там политическите и социалните му идеи ще срещнат по-голяма подкрепа и разбиране.
През 1965 г. довежда повече от сто членове на църквата от Индиана в Юкайа, Калифорния. Четири години по-късно премества нарастващата си общност в Редууд Вали. Църквата активно привлича бедни хора от градските райони на Лос Анджелис и Сан Франциско и организира социални програми, включително програма за рехабилитация на зависими и служба за правна помощ.
Джоунс създава големи църкви в Лос Анджелис и Сан Франциско с нарастващо, предимно афроамериканско членство. През 1976 г. централата на църквата, наречена "Народният храм", е установена в Сан Франциско. Джоунс и неговите последователи се включват активно в местната политика, а той е назначен за председател на градската жилищна комисия.
Джоунс проповядва богословие, което в някои отношения е традиционно за градските църкви. "Народният храм" осъжда бедността и расизма, а той извършва изцеления по време на емоционални богослужения. В други отношения обаче учението му е необичайно.
Той не поставя акцент върху молитвата, разпространява вярване в прераждането и проповядва социализъм. Насърчава силен страх от предстояща ядрена война. В официалната християнска вяра прераждане няма, а страхът е дело на дявола.
Заедно с тези учения прилага крайни методи за контрол над членовете на църквата. Порицавa онези, които се противопоставят на заповедите му, като ги изправя пред събранието и изисква други членове да ги наказват физически.
Настоява последователите му да прекъснат връзки с роднини извън църквата и заклеймява напусналите като предатели. Още през 1973 г. провежда "учения за самоубийство", в които нарежда на членовете да пият вино, за което лъжливо твърди, че е отровено.
Към края на 70-те години "Народният храм" има над хиляда членове. Макар мнозинството да са афроамериканци от работническата класа, Джоунс привлича и малка група бели от средната класа, привлечени от хуманитарната насоченост на църквата.
Членството е разделено на три нива: най-голямата група, предимно афроамериканци, са обикновени последователи, второто ниво - "Комисията по планиране", която включва около сто души, повечето са бели, а най-високото ниво се състои от петнадесет до двадесет близки сътрудници, основно бели и предимно жени.
Сред тях е Дебора Лейтън, по-късно описала преживяванията си със сектанта. Тя е една от любовниците на Джоунс и изпълнява важни задачи, включително откриване на банкови сметки в чужбина.
През средата на 70-те години в списания и вестници се появяват неблагоприятни публикации за "Народният храм", в които се отправят обвинения в тормоз над членове и злоупотреба със средства. До 1977 г. се създава групата "Загрижени роднини".
Джоунс и неговите последователи усещат нарастващ натиск да се преместят извън Съединените щати. Църквата вече планира мисия в Гвиана върху земя, наета от гвианското правителство. Проектът е представян като земен рай - място за бягство от расизъм, фашизъм и ядрена война.
Още до 1974 г. членовете започват да разчистват терена и да изграждат постройки. През 1977 г. Джоунс и стотици негови последователи се преместват в Гвиана, в селището, наречено "Джоунстаун". През ноември 1978 г. там живеят около 1100 души.
От 1976 г. американският конгресмен Лео Райън получава оплаквания от избиратели, чиито роднини са членове на сектата на Джоунс. Отправят се обвинения, че хората в Джоунстаун са недохранени и държани против волята си.
Бивши членове на "Народният храм", включително и Дебора Лейтън, описват т.нар. "учения за самоубийство". Райън планира разследващо пътуване до Гвиана, придружен от своя правен съветник, представител на гвианското правителство, девет журналисти и няколко членове на групата "Загрижени роднини".
На 17 ноември 1977 г. той и придружаващите го пристигат със самолет в Порт Кайтума - село на девет километра северно от Джоунстаун. В Джоунстаун са посрещнати гостоприемно, сервирана им е вечеря и е представена музикална програма. Вечерта някои членове на "Народният храм" споделят пред журналистите, че искат да се махнат от сектата и измисленото селище.
На сутринта на 18 ноември конгресмен Райън разговаря с членове на общността и мнозина му заявяват, че искат да избягат. До 15:00 ч. групата на Райън и петнадесет души, желаещи да заминат, се отправят към летището и пристигат около 16:30 ч.
На летището има два самолета и част от групата се качва в първия. Докато самолетът рулира за излитане, член на Джоунстаун, Лари Лейтън (брат на Дебора), започва да стреля срещу пътниците. Междувременно Райън и останалите се качват във втория самолет, когато по тях започват да стрелят въоръжени членове на Джоунстаун, пристигнали с трактор с ремарке.
Общо четирима души, включително Райън, са убити, а петима други са тежко ранени. Нападателите напускат летището, а оцелелите намират укритие за през нощта.
По същото време, когато се извършват стрелбите на летището, Джоунс нарежда масово самоубийство в Джоунстаун. Аудиозаписи потвърждават, че той събира общността в павилиона, заявява, че има предчувствие, че някой ще убие Райън и че "врагът" ще унищожи Джоунстаун, и призовава към "революционно самоубийство".
Той заявява, че трябва да извършат актът на "революционно самоубийство", като отнемат живота си, преди военните и полицията да започнат ответна акция. Медицинският персонал в Джоунстаун раздава на членовете на "Народният храм" плодов пунш, съдържащ смес от цианид и успокоителни.
Повече от деветстотин последователи на Джоунс, включително съпругата му и няколко от осиновените им деца, са принудени или доброволно изпиват отровената напитка. Джоунс умира от огнестрелна рана в главата. Не е ясно дали сам произвежда смъртоносния изстрел, или той е произведен от някой от неговите последователи.
На следващата сутрин, 19 ноември, подразделение на гвианската армия пристига на летището и спасява оцелелите. По-късно същата сутрин войниците достигат Джоунстаун и откриват 911 тела в начален стадий на разлагане в горещината на джунглата.
По-късно някои роднини на загиналите предявяват успешни искове срещу "Народният храм". През 1979 г. се провеждат правителствени изслушвания за разследване на смъртта на конгресмен Райън. През 1986 г. членът на култа Лари Лейтън е осъден за съучастие в заговор за убийството на Райън.
Историята на Джим Джоунс остава едновременно предупреждение и обект на исторически анализ. Тя показва как идеали като равенство, социална справедливост и общност могат да бъдат използвани като инструмент за изграждане на пълна зависимост и подчинение.
В контекста на социалните напрежения на 20-и век неговото движение се възползва от реални страхове и надежди, но постепенно се превръща в затворена система, в която критичното мислене отстъпва място на безусловната лоялност.
Трагедията в Джоунстаун не е внезапен акт, а крайна точка на процес, в който харизматично лидерство, идеологическа крайност и изолация се преплитат. Случаят продължава да поражда въпроси за границата между вяра и фанатизъм, между социален идеализъм и тоталитарен контрол.
Десетилетия по-късно Джоунстаун остава символ на разрушителната сила на култовата динамика и напомняне колко уязвими могат да бъдат хората пред обещанията за спасение и принадлежност.
