Мъж излиза от дома си за среща, уговорена в интернет. Адресът е жилищен блок в краен квартал, часът е късен. Вратата на апартамента се отваря и вътре го очакват няколко младежи. Един от тях държи включена камера.
Мъжът не е примамен просто за да бъде бит. Примамен е, за да бъде заснет.
Сцената се повтаря многократно между 2012 и 2014 година — първо в десетки руски градове, после в Украйна и Беларус, а след това и отвъд границите на бившия Съветски съюз. Идеята има автор и канали за разпространение. Възниква като инструмент за политическа пропаганда. Оцелява като повод за саморазправа, пред който някои общества предпочитат да си затворят очите.
Числото осемнайсет
През 2005 година Максим Марцинкевич, дотогава участник в няколко московски скинарски и националистически формации, създава сайт с името "Формат-18". Числото не е избрано произволно: в неонацистките среди осемнайсет замества инициалите на Адолф Хитлер — A е първата буква на латинската азбука, H е осмата.
На сайта се публикуват три вида материали: заснети улични нападения, чиито жертви са избирани по външния им вид, разсъждения на самия Марцинкевич за превъзходството на бялата раса и постановъчни клипове с инсценирани "екзекуции" на чужденци.
Той нарича начинанието "творческо обединение". Изследователският център "СОВА", който от началото на двехилядните води систематична статистика на расистките нападения в Русия, регистрира десетки убийства на етническа основа годишно — тоест насилието не е новост.
Новото е друго. При "Формат-18" нападението вече не е събитие, което случайно някой е заснел. То е замислено като продукт. Между извършителя и зрителя не стои никой. Няма редакция, няма разследване, няма журналист — има публикуван файл.
През 2009-а, докато вече излежава присъда, Марцинкевич получава втора осъдителна присъда по член 282 от Наказателния кодекс на Русия заради клип с инсценирано обесване.
През 2010-а Московският градски съд признава "Формат-18" за екстремистко обединение и забранява дейността му. На 31 декември същата година Марцинкевич излиза на свобода.
Пародията, която се оказва по-жизнеспособна от оригинала
Свободата трае малко над три години и Марцинкевич я използва, за да построи нещо по-мащабно. Създава междурегионално движение с името "Реструкт" и издава едноименна книга.
Според справката на центъра "СОВА" движението има отделни проекти със собствени страници в социалните мрежи, продава дрехи и значки със символиката си и е изградено около личността на основателя си в степен, необичайна дори за руското крайно дясно.
Най-известният от проектите се нарича "Оккупай-педофиляй". Името е пародия: през пролетта на 2012-а московската опозиция окупира пространството около паметника на казахския поет Абай Кунанбаев и лагерът получава името "Оккупай Абай" по образеца на американското движение "Окупирай Уолстрийт". Марцинкевич взема формулата и я обръща срещу авторите ѝ.
Начинът на действие е прост и не изисква специално обучение. Създава се фалшив профил в социална мрежа или в сайт за запознанства, представящ се за непълнолетно момче или момиче. Изчаква се събеседникът да разкрие намеренията си. Уговаря се среща. Мястото на срещата се оказва снимачна площадка.
Подражателите се множат из цяла Русия. До средата на 2014-а действат около четирийсет групи — в Санкт Петербург, Твер, Брянск, Киров, Сиктивкар, Чебоксари, Новосибирск, Краснодар, Стари Оскол и другаде. Организации по същия образец се появяват в Украйна и Беларус. Основната група във "ВКонтакте" има над 88 хиляди последователи през ноември 2013-а и над 91 хиляди в началото на декември 2014-а.
Проектът никога не е бил насочен срещу педофили
През декември 2014 година "Хюман Райтс Уоч" публикува доклад от осемдесет и пет страници, озаглавен "Разрешително за вреда", изготвен въз основа на интервюта с пострадали и активисти в шестнайсет руски града. Изводът е формулиран директно от Таня Купър, изследовател на организацията: насилието е мотивирано от хомофобия, а властите последователно отказват да го квалифицират като престъпление от омраза.
Числото, което прави доклада ценен и днес, е в раздела за "Оккупай-педофиляй". От 114 анализирани видеозаписа само в три от тях жертвите са хетеросексуални мъже, търсили срещи с непълнолетни момичета. В останалите жертвите са гей мъже.
"Хюман Райтс Уоч" описва организацията като неформална мрежа от хомофоби, които смятат, че раздават правосъдие, и наричат това обществено движение. Пострадалите са примамвани в апартаменти, бръснати, унижавани пред камера, а записите се публикуват — не за да бъде наказан някой, а за да остане жертвата разпознаваема и следователно уязвима за следващи посегателства.
Двайсет и двама от интервюираните описват трайни тревожни и депресивни състояния.
Целта не е тайна. Самият Марцинкевич определя проекта си като насочен към пропаганда на националсоциализма и към разобличаване на същността на либералните възгледи.
Ловът на педофили е средството. Планът е формулирана публично, от автора, и е достъпен за всеки, който си направи труда да го прочете.
Най-активният период на "Оккупай-педофиляй" съвпада с приемането на руския закон срещу така наречената гей пропаганда през 2013-а — обстоятелство, което докладът подчертава изрично.
Мъртвият основател
От есента на 2013-а срещу участници в "Реструкт" започват масови арести — по обвинения за грабеж, изнудване, побои. През декември същата година московски съд постановява задочен арест на лидера.
През 2014-а движението обявява саморазпускане. През 2015-а Марцинкевич получава нови обвинения; признат е за виновен за нападения над граждани, едно от които завършва със смърт.
На 16 септември 2020 година тялото му е открито в килия на следствения арест в Челябинск. Превозват го от Карелия за Москва, където трябва да даде показания по дело за двойно убийство.
Официалната версия е самоубийство и Следственият комитет я поддържа. Адвокатите му и семейството я оспорват; независим съдебен лекар заключава, че установените увреждания не са могли да бъдат нанесени от самия него. Експертизата обаче е извършена само въз основа на снимков материал.
Отказът да се образува дело е обжалван и по-късно отменен като незаконосъобразен, след което разследването отново се произнася в полза на първоначалната версия.
Обстоятелствата така и не се изясняват — и това устройва онези, които имат нужда от мъченик за каузата си. Живият Марцинкевич е осъждан рецидивист. Мъртвият става фигура, на която се посвещават канали в "Телеграм" и книги.
Маниаците
Около 2017-2018 година в Днипро възниква мрежа, известна с руската абревиатура МКУ. Основателят ѝ Егор Краснов, по прякор Маниака, според изследването на Глобалната мрежа за изследване на екстремизма и технологиите създава групата, след като е изключен от друга ултранационалистическа формация.
До 2019-а в социалните мрежи се появяват кратки клипове с улични нападения над случайни хора, част от които бездомни. Изследователите преброяват трийсет и осем видеа, разпространени под името на групата.
За разлика от проекта от 2012-а, "Оккупай-педофиляй" се нуждае от жертва, която може да бъде представена като виновна — колкото и лъжлив да е претекстът, той е задължителен. МКУ се отказва от него.
В оценката, с която британското вътрешно министерство обосновава забраната на групата, нещата са назовани с истинските им имена: мрежата насърчава насилие срещу хора, които възприема като антисоциални — бездомни, зависими, мигранти — с цел да деградира човешкото общество чрез насилие.
Идеологически това е преход от националсоциализъм към акселерационизъм — схващането, че съществуващият обществен ред трябва да бъде тласнат към разпад чрез насилие, за да възникне нов.
Шведският прокурор Ларс Хедвал, водил дело срещу опит да бъде създадено шведско подразделение на МКУ, описва мрежата като неонацистка организация със силно изразени сатанистки елементи.
В мотивите си съдът в Атунда определя идеологията ѝ чрез расова чистота, антисемитизъм, контрол над половата идентичност и подчертана мизантропия.
След задържането на Краснов в Украйна през 2020-а мрежата се оглавява от Михаил Чхиквишвили, гражданин на Грузия, известен онлайн като Командир Месаря. От есента на 2021-а той разпространява сред последователите си наръчник, който подтиква към масово насилие.
Русия обявява групата за терористична през 2023-а, Обединеното кралство я забранява през юли 2025-а, Канада също я обявява за терористична организация.
Чхиквишвили е екстрадиран от Молдова в САЩ през май 2025-а и признава вината си през ноември. На 13 май 2026 година съдия Керъл Бегли Еймън в Бруклин му налага петнайсет години затвор за подбуждане към престъпления от омраза и разпространение на инструкции за изготвяне на взривни вещества и рицин.
Обвинението свързва пропагандата на мрежата с реални убийства, сред които стрелбата в гимназията в Нашвил през януари 2025-а, при която седемнайсетгодишен ученик убива един човек и след това загива.
Инфраструктурата се сменя, логиката не
За четиринайсет години се променят каналите, през които се търсят участници и жертви. Последователността — подмамване, побой, заснемане, разпространение — остава същата.
Моделът от 2012-а изисква физическа клетка: няколко участници на едно място, наето жилище, страница в социална мрежа, местен лидер. Днешният изисква само телефон.
Изследователите от Центъра за борба с тероризма в Уест Пойнт документират прехода към затворени комуникационни платформи, където вербуването протича индивидуално и остава невидимо за модерацията.
Канадската служба за обществена безопасност описва въвличането на нови членове като поредица от нарастващи по тежест задачи, представяни пред новодошлия като изпитания или посвещение — метод, насочен приоритетно към малолетни и към хора в уязвимо състояние.
Непроменени остават три неща. Насилието съществува, за да бъде записано. Жертвата се избира по това доколко е вероятно да се обърне към полицията. Колкото по-малка е вероятността, толкова по-подходяща е тя. И поводът зависи от това пред какво обществото е готово да си затвори очите.
Тъкмо затова явлението не остава руско. В началото претекстът е защита на децата. По-късно отпада напълно.
Постоянната величина в над двайсетгодишната история на този начин метод не е каузата — тя е камерата и хората пред екраните.
В България
От 2021-а насам у нас действат групи, които се самоопределят като ловци на педофили и използват същата тактика: фалшив профил, онлайн кореспонденция, уговорена среща, заснето изобличаване, публикуван запис.
Част от тях работят открито, дават интервюта и издават собствени наръчници.
Не декларират официално крайно десни възгледи, не се позовават на Марцинкевич, не използват неонацистка символика и не издигат политически искания. Заимствано е само едно: обвинението в посегателство над дете позволява насилие пред камера без последици.
Национална мрежа за децата предупреждава държавата — вътрешното министерство, Държавната агенция за закрила на детето и Съвета за електронни медии — още през 2022-а, че публичното героизиране на такива групи компрометира официалните разследвания.
Аргументът на организацията е формулиран кратко: "саморазправата не е правосъдие". Когато граждани заемат мястото на полицията, прокуратурата и съда, това означава, че тези институции не си вършат работата.
