Втората световна война е един от най-разрушителните конфликти в човешката история, отнел живота на милиони хора по целия свят. Нейните последици не се ограничават само до времето, в което се случва, а оставят дълбоки икономически и психологически следи върху следващите поколения. Това е период, който не бива да бъде забравян или подценяван, тъй като разкрива до какви крайности може да достигне човешката жестокост.
Освен жертвите на бойните действия, милиони хора стават обект на систематично насилие, мъчения и унищожение, особено в региони като Източна Европа и Източна Азия, както и по време на Холокост. Режими като този на Адолф Хитлер и императорска Япония се отличават с особено организирано и крайно насилие над цивилното население.
Именно затова е важно тези събития да бъдат изучавани — не само като част от историята, но и като предупреждение. Сред ключовите фигури, свързани с тази система на репресии, се откроява Хайнрих Химлер човек, чиято роля в изграждането и управлението на нацисткия апарат на насилие го превръща в символ на безмилостна идеологическа жестокост.
Хайнрих Химлер е роден на 7 октомври 1900 г. Той израства в заможно и консервативно римокатолическо семейство от средната класа.
Като дете е много добър ученик, а особено много му се отдават класическите езици и историята. Проблеми има единствено със спорта. Той е доста слаб и страда от редица здравословни проблеми, включително белодробни инфекции, коремен тиф и хронични стомашно-чревни заболявания.
През 1918 г. Химлер завършва курс за кандидат-офицери, но не участва в бойни действия преди края на Първата световна война на 11 ноември 1918 г. След войната се връща в Ландсхут, за да завърши средното си образование, след което получава диплома по агрономство в Техническия институт в Мюнхен.
Нито земеделската работа, нито службата във фирма за торове го удовлетворяват, а той остава разочарован от условията в следвоенна Германия.
По това време той вече проявява антисемитски възгледи, които тогава широко разпостранени сред неговите връстници. Освен това дълбоко религиозното му римокатолическо възпитание допринася за тези нагласи.
По време на следването си е член на фехтовален клуб, чийто председател е евреин. Отношенията на Хайнрих с него винаги са отбелязвани като учтиви.
Въпреки това, след неуспешен опит да се присъедини към армията, Хайнрих Химлер се запознава с Ернст Рьом, който е един от лидерите на националсоциалистите и ръководител на щурмоваците СА.
СА е абревиатура за Щурмабтайлунг, на немски Sturmabteilung - SА. Това е военна организация към НСДАП, създадена в началото на 20-те години, и изиграва ключова роля в издигането на Адолф Хитлер към властта.
И така от този момент Химлер става все по-антисемитски настроен и изглежда обсебен от философските въпроси за расата и практическото решаване на т.нар. "еврейски въпрос". Това е особено забележимо в записките в дневниците му.
През август 1923 г. Хайнрих Химлер се присъединява към НСДАП. След срива на германската икономика Химлер е принуден да живее с родителите си. С влошаването на ежедневния живот той става раздразнителен и все по-гневен от съществуващото положение.
Интересите му го водят към дълбоко увлечение по расата и окултизма, а изоставяйки католическата си вяра, се обръща към мистицизма, търсейки знаци, които да потвърдят неговите убеждения за света.
След ареста на Адолф Хитлер, Химлер се възползва от хаоса, за да затвърди позициите си и да се издигне в редиците на нацистката партия. През 1925 г., при възстановяването на партията, той се присъединява към Шуцщафел, СС, (SS, Schutzstaffel).
Тази паравоенна организация по това време е елитна част от СА. Нейната основна задача е защитата на Хитлер. Като заместник-ръководител на пропагандата Химлер разполага с голяма свобода на действие. Той създава сложна бюрократична система и започва да води регистри на враговете на партията, включително евреи и масони.
През септември 1927 г. Химлер представя на Хитлер идеята си да превърне СС в елитна армия от арийци. Хитлер е впечатлен и го назначава за заместник райхсфюрер-СС с ранг СС-Оберфюрер.
Когато през 1929 г. командирът на СС Ерхард Хайден подава оставка, Химлер поема позицията райхсфюрер-СС.
Тази позиция му дава възможност да превърне идеите си в реалност. Той незабавно започва да разширява СС, която до 1933 г. достига над 50 000 членове, подбрани специално заради техните арийски качества.
Макар Химлер да покрива формалните изисквания за "арийски" произход, той не отговаря на идеализирания физически образ, който самият нацистки режим пропагандира.
С разрастването на СС Химлер създава различни отдели. Един от най-важните е Службата за сигурност на райхсфюрер СС - Sicherheitsdienst СД. Нейн ръководител е Райнхард Хайдрих.
СД има за задача да открива и неутрализира враговете на партията. Заедно Химлер и Хайдрих успяват да заменят държавната полиция със СС в цяла Германия и постепенно отделят СС напълно от СА. На 2 юни Хитлер назначава Химлер за райхслайтер. Това е вторият по ранг политически пост в партията.
Химлер е обсебен от идеите за расите. Той изисква всеки член на СС да има родословно досие и насърчава създаването на "чистокръвни арийски" деца.
Тази идея се проваля, тъй като по-малко от 40% от членовете на СС се женят, а средно се ражда само по едно дете.
През март 1933 г. Химлер създава първия официален концентрационен лагер в Дахау. Лагерът служи като трудов и става модел за всички следващи лагери.
През 1934 г. СС поема пълен контрол над лагерите и създава специално подразделение за тяхното управление. Лагерите постепенно започват да събират не само политически противници, но и престъпници, бездомници и всички, които са смятани за "нежелани".
През 1934 г. Ернст Рьом става все по-амбициозен и настоява СА да стане основната армия на Германия. Контролът над Гестапо е предаден на Химлер, а на 21 юни Хитлер решава, че ръководството на СА трябва да бъде ликвидирано.
На 29 юни, по време на събитията известни като Нощта на дългите ножове, ръководството на СА е унищожено, а Рьом е убит.
СС става напълно независима организация, подчинена единствено на Хитлер.
Под командването на Химлер СС разширява дейността си, като поема пълен контрол над полицията в Германия и създава подразделението Вафен-СС. Това е военен отряд на СС, който воюва редом с редовната армия.
Вафен-СС е напълно независима от армията и има собствена структура и начин на командване. Под ръководството на Химлер тя нараства от три до 38 дивизии по време на войната и получава най-доброто оборудване на Германия.
Хайнрих Химлер постепенно се отдалечава от християнството, въпреки че израства в религиозно семейство. Той започва да възприема християнската вяра като пречка за нацистката идеология.
Според него основната задача на СС е да действа като начин да преодолее християнството и възстановяването на "германски начин на живот" в подготовка за бъдещ расов конфликт.
Химлер категорично отхвърля християнския морал, особено идеите за милосърдие и смирени, които смята за слабост.
Ужасът на всичко това се крие в силата на една идея, която може да се загнезди в съзнанието на един безмилостен фанатик. Дори без да можем напълно да обясним личността на Хайнрих Химлер, действията му показват последователно и безсърдечно поведение, в което човешкото състрадание отстъпва място на идеологията.
Идеята за използване на провокация чрез чужд флаг като претекст за нападение над Полша е на няколко нацисти, единият от които е Химлер.
Германски войници, преоблечени като полски, инсценират нападения на германска територия, което дава повод за инвазията. Операцията е известна като "Операция Химлер".
Създадени са СС Айнзацгрупите - специализирана организация, която е виновна за множество масови убийства на цивилни. Тяхната цел е ликвидиране на политически врагове, евреи, партизани, славяни, католическо духовенство и аристократи.
Само до края на 1939 г., под ръководството на Химлер, тези отряди убиват около 65 000 цивилни.
По време на войната на Германия срещу западните сили в Европа Химлер разработва изключително важен план, а именно Генерален план "Ост" (Generalplan Ost). Според него трябва да бъдат завладени източни територии - Балтийските държави, Полша, Беларус, Украйна и Русия. След това арийската раса трябва да се засели в тези региони, а местно да бъде депортирано, умишлено изтощено чрез глад и унищожено чрез крайна жестокост. Планът предвижда премахването на около 31 милиона души с цел заселване на германци.
Според свидетелства, представени на Нюрнбергските процеси, Химлер заявява съвсем открито още в началото на войната, че предстоящият конфликт на Изток ще бъде "расова борба с безпощадна жестокост", в която 20-30 милиона славяни и евреи ще бъдат унищожени.
С началото на нападението срещу Съветския съюз айнзацгрупите отново влизат в действие и убиват стотици хиляди хора, включително около 500 000 съветски военнопленници. В окупираните територии се създават концентрационни лагери, където много затворници са разстрелвани, обгазявани или умират от глад.
В Минск през 1941 г. Химлер присъства на разстрела на 100 евреи. Преживяването му причинява силно отвращение и той се притеснява за влиянието на подобни екзекуции върху морала на войниците си. В резултат лагерът Аушвиц-Биркенау е разширен с газови камери, за да се "ускори" геноцидът. През юли 1942 г. Химлер посещава съоръженията и остава впечатлен от тяхната "ефективност".
Не само евреите са обект на унищожение в тези лагери. Ромите, за които много рядко се говори, също са преследвани, като много от тях са интернирани и убити в Аушвиц или Дахау.
Химлер оправдава убийството на милиони хора със силната си вяра в расовата йерархия. След унищожаването на евреите и други "нежелани" групи той цели чрез евгеника да създаде "чиста" северноевропейска арийска раса.
Според историческите данни около 6 милиона евреи са унищожени с особена жестокост в концентрационни и изтребителни лагери.
След десанта в Нормандия (D-Day) става все по-ясно, че Германия губи войната, отстъпвайки както на Западния, така и на Източния фронт.
Химлер получава задачата да създаде Фолксщурм - народно опълчение от мъже на възраст между 16 и 60 години. Липсата на обучение и оборудване е сериозен проблем, а около 175 000 души загиват в последните месеци на войната. Хитлер вярва, че Фолксщурм ще предизвика масово въстание срещу настъпващите сили, но това се оказва нереалистично.
Въпреки липсата си на военен опит, Хитлер възлага на Химлер задачата да спре съветската Висло-Одерската операция. Като командир на група армии "Висла" Химлер показва сериозна некомпетентност. Той не изготвя реални бойни планове, рядко напуска щаба си и дори започва деня си с масажи. Следобед често спи дълго. В резултат отношенията му с Хитлер се влошават значително.
Когато войната върви към своя край, Химлер се опитва да договори отделен мир със западните съюзници. Той твърди, че крематориумите са построени заради епидемия от тиф, но при освобождаването на лагерите става ясно, че това не е вярно.
Химлер се опитва да избегне залавяне, но плановете му се провалят. Той е заловен, разпознат и разпитан. По време на разпита захапва капсула с цианид и умира в рамките на 15 минути.
Трудно е да се определи какво именно подтиква Хайнрих Химлер да мисли и действа по начина, по който го прави. Остава въпросът дали жестокостта е част от неговата същност, или се формира под влияние на идеологията и историческите обстоятелства. Независимо от причините обаче, действията му оказват дълбоко въздействие върху света и оставят следи, които се усещат поколения наред.
Оцелелите от неговата политика на насилие разказват истории, които и до днес разтърсват и могат да просълзят всеки нормален човек. Те напомнят до какви крайности човек може да достигне. И са предупреждение за опасността, която може да доведе, когато властта, попада в ръцете на личности, водени от фанатизъм, стремеж към контрол и крайни идеологии.
От друга страна, героизмът на всички негови жертви, винаги ще показва нещо изключително важно за този живот, а именно, че доброто винаги побеждава злото.
