Колкото и странно да звучи или дори леко налудничаво, но наистина на 17 октомври 1814 г. се случва инцидент, при който загиват хора, удавяйки се в бира в Лондон.
Пивоварната Horse Shoe Brewery e eдна от най-големите в Лондон по онова време. Тя е собственост на "Мо и компания" (Meux and Company Brewery) и е разположена на улица "Тотнъм Корт Роуд" (Tottenham Court Road).
Компанията се намира на това лондонско място от десетилетия и е утвърден производител на портър - вид бира, приготвена с кафяв малц. Дървеният ферментационен резервоар на пивоварната, висок 6,7 метра, е впечатляваща гледка и може да побере повече от 3500 бъчви бира - достатъчно, за да осигури по една халба бира на повече от един милион души.
В района Сейнт Джайлз, където е разположена пивоварната, живеят едни от най-бедните хора на Лондон, както и имигранти.
До средата на 19-ти век това е мястото, където цели семейства живеят в една стая и престъпността е на много високо ниво. Именно този беден район на града ще стане свидетел на бедствие, което малцина биха могли да предвидят.
Около 16:30 часа следобед Джордж Крик, складовият служител на Meux & Co., забелязва, че един от железните пръстени, които държат огромния ферментационен резервоар, се е счупил. Подобно събитие се случва няколко пъти в годината, затова началникът на Крик го моли да запише повредата, за да бъде поправена по-късно.
Резервоарът обаче е пълен, а налягането отвътре води до експлозия. В резултат на това е предизвикано верижно разрушаване на останалите резервоари в сградата.
Малко повече от час по-късно, бликащата бира се лее по улиците на Сейнт Джайлз. Силата на бликащата гореща бира е толкова силна, че част от 7,5-метровата стена на пивоварната се срутва. За минути пивоварната и околността са залети от над 600 000 литра тъмнокафяв портър.
Джордж Крик е свидетел на събитието и по-късно съобщава за местопроизшествието на местен вестник: "Бях на платформа на около 9 метра от резервоара, когато изведнъж чух силен трясък. Веднага хукнах към склада, където се намираше. Това причини ужасни разрушения в помещенията - събори четири бъчви и унищожи няколко други, тъй като налягането беше много силно. Между 8 и 9000 бъчви портър експлодираха и нанесоха огромни щети."
Тъй като по онова време няма улична канализация, съответно бирата няма къде да отиде, тя наводнява мазета и изби. В много от тях живеят бедни хора, принуждавайки ги да се катерят по мебели, за да са в безопасност. Бързо бликащата течност събаря всичко по пътя си, включително хора, причинявайки хаос и срутвайки мазетата на къщите. В затворените мазета и изби хаосът е още по-голям, тъй като хората се оказват в капан сред разрушенията и бързо покачващото се ниво на течността.
В къща на Ню Стрийт - малка задънена улица зад пивоварната - младо момиче и майка ѝ са убити, докато пият чай. В мазето до същата къщата, където се провежда погребение за двегодишно ирландско момче, петима от опечалените умират, докато вълната от алкохол изпълва стаята. По-късно в съседна къща е намерено и тяло на дете.
Друга жертва е младо момиче, служителка в кръчма от близкия Tavistock Arms, която остава в капан, когато стените на кръчмата се срутват върху нея.
Забележително е, че в самата пивоварна няма загинали, но много от тях са пострадали, тъй като са отнесени от наводнението или са затрупани под развалини.
На следващата сутрин хората оглеждат опустошенията с ужас. "Морнинг Поуст" описва гледката като "огромна маса от руини. Гледката е ужасяваща и страховита, подобна на такава, каквато може да бъде причинена от пожар или земетресение".
В следващите дни някои местни жители прибягват до начин да се възползват от ситуацията, като събират "безплатната" бира във всеки съд, който успеят да намерят. Според някои разкази част от местните жители започват да събират бирата от улиците, а по-късно се появяват и слухове за хора, които са се разболели след консумацията ѝ.
Останките от пивоварната се превръщат в атракция за една нощ, а пазачите таксуват хората за посещение на разрушената сграда. Много от тези посетители също така щедро даряват пари за погребенията на жертвите.
Започнато е разследване на трагедията и в крайна сметка бедствието е обявено за инцидент, като пивоварната няма вина за това. Компанията Meux & Co., която губи бира на стойност около 23 000 британски лири, значителна сума, успява да поиска известно обезщетение, както и акциз, като по този начин е спасена от фалит.
Въпреки това тъй като се установява, че пивоварната не е виновна за случилото се, на семействата на жертвите не е изплатено обезщетение, нито на тези, които загубват домовете и имуществото си. Едно анонимно писмо, написано до "Морнинг Поуст", предполага, че експлозията е инцидент, който е щял все някога да настъпи, и всъщност е изненадващо, че не се е случило по-рано.
В продължение на месеци след това, неприятната миризма на бира витае във въздуха около Сейнт Джайлз като постоянно напомняне за бедствието.
Пивоварната продължава да работи до разрушаването ѝ през 1921 г.
Трагедията води до важни промени в пивоварната индустрия.
Въпреки инцидентът, районът на Сейнт Джайлз остава затънал в бедност през следващите няколко десетилетия, като размерите му се увеличават поради огромния приток на имигранти след Ирландския глад през 40-те години на 19-ти век.
Условията на живот остават ужасяващи, а огнища на бактериални заболявания като холера са често срещани и се разпространяват бързо сред многото семейства, живеещи в близките квартали. Едва в средата на 19-ти век бедняшките квартали са премахнати, правейки място за улица "Ню Оксфорд".
