Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“
Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.
Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.
Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.
Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.
През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.
Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.
Getty Images
„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“
„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“
„Смехът е езикът на душата.“
„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“
Getty Images
„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“
„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“
„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“
„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“
„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“
Getty Images
„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“
„Любовта е сблъсък на светкавици.“
„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“
„От тъга на тъга любовта преминава през островите си
и посява корени, поливани с плач.“
„Очите ти носят цвета на Луната.“
„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“
