Как се научих да подреждам всяко кътче в дома си

От най-ранна детска възраст майка ми ми набива в главата, че съм момиче и като такова трябва да се старая да бъде подредена. Как не трябвало да заприличвам на една от бабите ми, която пазеше всички вещи, които не иска да изхвърли, защото „могат да й потрябват“ или защото „пари се е давало“, в една стая.

Била съм носела тези гени на разхвърляност и съответно – трябва да се боря с тях постоянно, че видиш ли един ден ще съм домакинята вкъщи, не трябва да държа боклуци и т.н.

Всеки път, докато растях ми се повтаряше едно и също и как и до ден днешен имам чувството, че всичко у нас е в хаос, защото каквото и да направя, гените ми винаги ще ме предават. За добро или лошо, съм „тъпа и упорита“, та затова опитвам постоянно да държа нещата си в ред – и в офиса и вкъщи. Приятелят ми и колегите ми търпеливо понасят тази моя мания за подреденост, която избуя в последните години, с кротка усмивка и разбиране.

Преди няколко месеца гостувахме на моя приятелка. Предстоеше ремонт в една от стаите или по-точно на нещо, което спокойно мога да нарека гардеробо-складо-спалня. Та майсторите щяха да дойдат след няколко дена и тя трябваше да изнесе част от нещата по другите помещения от дома й. Трябваше така да подреди гардеробите, че да не пречат на боядисването на работниците.

От личен опит знам колко досадно може да бъде такова начинание, защото наскоро се местих и трябваше отново да преподреждам всичко. Затова й предложих да й помогна – хем да й бъда морална подкрепа, хем да помогна на сортирането на дрехите и нещата й.

Да, ама там ми беше грешката, защото въпреки ограниченото пространство и преливащите гардероби моето другарче не искаше да се освободи от нищичко, ама нищичко.

Едвам изхвърли две торбички с боклуци. Въпреки че имаше точно 43 тениски (да, броих ги), десетки панталони, рокли, поли, палта и т.н., за които нямаше никакво място в малките й гардероби тя не се раздели с нищо. Въпреки че част от дрехите не й харесваха и рядко ги носеше, тя отказа да изхвърли или дари част от тях.

В библиотеката още пазеше лекции на 15 години, които само запълваха място и събираха прах. То не бяха тетрадки, стари химикали и т.н.

И въпреки че й говорих много за ползите от изхвърлянето, в които съм се убедила сама, все едно говорех на стена. След около 4 часа излязох от стаята й с главоболие, с изгарящо желание да пропуша отново и с наранено его заради липсата на внимание към моите съвети.

После случайно попаднах на някаква статия за книга написана от японка, която учи хората как да подреждат дома си. Казах си, че ако моята приятелка не се вслушва в моя авторитет, то поне би се вслушала в думите на специалист вдъхновен от азиатските минималистични традиции.

А книгата, която купих уж за нея, но в последствие запазих за себе си, е „Магията на подреждането“ от Мари Кондо.

Според едно списание, самата Мари Кондо прилича повече на снежинка, отколкото човек от плът и кръв. Самата аз споделям мнението, след като изгледах няколко нейни видеа в Youtube с нагледни уроци за подреждане – френското petite би я описало най-добре.

Мари споделя как прекарва половината си живот, мислейки за подреждането и колко различни методи за организиране е опитвала След като открива формулата за идеален ред и чистота, тя създава своя консултантска агенция. Доказателство за работещите й методи са успехите на нейната агенция, която създава сама едва на 19 години и огромният й брой клиенти. Списъкът на чакащите понякога достига над 6 месеца. По тяхна молба написва и самата книга, за да запази на едно място и в систематизиран вид опита й до момента.

В момента книгата й е бестселър и е най-продаваната книга за дома според New York Times. Ето и кратко видео от гостуването и в шоуто на Елън Дедженеръс, в което запазено място имат звездите.

Ето и основните стъпки, които трябва да спазим, за да се сдобием с мечтаното подредено и свежо жилище:

1. Първата стъпка е да представим как искаме да изглежда нашият дом и живота ни в него. Дали искаме да живеем в уютен, подреден дом или ще оставим вещите да ни управляват. Преди да започнете със същинското подреждане, трябва да на едно място да съберете всички еднотипни вещи от жилището – книги, документи, кухненско оборудване, дрехи, спално бельо и т.н.
2. Втората и най-важна стъпка след това е да хванете предметите от всяка една купчина и да се запитате дали ви носи радост. Ако дрехата или книгата не ви радва, то трябва да й благодарите за добрата й работа и след това да я изхвърлите за рециклиране или дарите за благотворителност. Всичко, което не носи радост, трябва да бъде изхвърлено.
3. От особено важност за успеха на цялостното почистване е то да започне в правилния ред, т.е. започваме с дрехите, след това с книгите, след това с документацията и летящите хартийки. Чак за финал трябва да оставим всички предмети, които носят сантиментална стойност. Така, започвайки от нещата, с които не сме толкова сантиментално обвързани, ще ни бъде по-лесно да се настроим на вълна и да даваме правилна оценка дори на заредените със спомени предмети.

Чест навик е да пазим предмети, които мислим, че ще ни потрябват някой ден. Старите дрехи понижаваме до чин „домашни“, вместо да си купим нови и удобни. Преди да ги изхвърлим, с типичното за Япония уважение, Мари Кондо препоръчва да благодарим на предмета, затова, че ни е служил години и да продължим напред. Според авторката вместо да си купуваме нови гардероби, разделители и кутии е по-важно да се научим да се отърваваме от непотребното.

4. Най-важната стъпка, революция в приетите за норма подредби, е начинът на организирано и съхранение, който Мари Кондо препоръчва. След като внимателно и с любов сме сгънали всяка една дреха по специално описан от нея начин, можем да я поставим изправена в шкаф. Сгънатото облекло трябва да напомня на добре организирана библиотека, в която с един поглед можеш да видиш какво притежаваш. По този начин дрехите ще се предпазят от измачкване. Как ги сгъва може да видите тук:

Ако трябва да бъда честна ми отне няколко дни, за да подредя гардеробите по методите, които тя препоръчва. Най-трудна ми беше частта със сгъването на дрехите, което трябва да става, без да се бърза и с търпение. За човек, който мрази това домакинско задължение, беше огромно предизвикателство. Обаче крайният резултат си заслужава. Мина един месец и все още гардеробите ми са в изряден вид и в тях с един поглед мога да открия каквото ми трябва. Да, отначало приятелят ми ме мислеше за луда, след като изсипах целия му гардероб и го накарах да изхвърли старите дрехи. Но сега и той самият е доволен, защото ни спестява стандартните въпроси от типа на: „Къде ми е еди-коя си риза“.

Затова ако и вие като мен сте таили съмнения за уменията ви за организиране на дома или по-скоро се разпознавате в лицето на моята приятелка, която се страхува да изхвърли каквото и да е, то Кон Мари и нейните методи са за вас.

Книгата е вече налична на български, а в Youtube има и много нейни видеа с полезни и нагледни съвети, от които дори и на най-големия мърльо би му се дочистило.