Датата е 28 септември 1991 година.
Съветският съюз е в края на съществуването си. Малко повече от месец по-рано, между 19 и 21 август, превратът срещу Михаил Горбачов се проваля. СССР се разпада болезнено. Несигурността е всеобща, желанието за промяна — също.
В такъв бурен и деликатен период се провежда фестивалът Monsters of Rock — на Тушинското летище в северозападния край на Москва.
Събитието е със свободен вход и привлича тълпа, за чийто размер се спори и до днес. Според Московската градска милиция по обед на летището има триста хиляди души, а привечер — близо половин милион. Организаторите твърдят, че публиката надхвърля седемстотин хиляди. По неофициални данни присъстват до милион и шестстотин хиляди души.
Групите в афиша са повече от емблематични: освен суперзвездите на траш метъла Metallica, в съветската столица пристигат AC/DC, Pantera и The Black Crowes. Единствената местна формация е московската Електросъдорожна терапия.
За младите руснаци моментът е исторически, защото за първи път могат да видят Metallica в своята страна. Море от хора се стича към летището; мнозина пътуват с дни от различните републики на Съветския съюз, за да стигнат навреме за мегаконцерта.
Най-голямото рок шоу в историята на СССР е организирано за едва три седмици. В Европа подготовката на такъв фестивал отнема около шест месеца.
Изборът на летището не е добре обмислен. За да получи площадката, организаторът Борис Зосимов иска среща със заместник-кмета на Москва Юрий Лужков и я урежда чрез актьора и директор на цирка Юрий Никулин. Никулин казва да оставят младите да се позабавляват. Лужков гарантира, че няма да дойдат повече от двеста души; Зосимов му обещава малко над сто хиляди.
Подкрепата на властта не е слух. Съорганизаторът Едуард Ратников разказва, че Зосимов му дава документ на бланка на министър-председателя Иван Силаев, който изисква пълно съдействие на приносителя му; с него са издадени и триста входни визи за музиканти, мениджъри и техници.
Зосимов урежда и преминаването на двайсет и четири камиона с осветителна и озвучителна техника през Беларус без никакви митнически документи. Сцената, която се издига на летището, е висока колкото девететажна сграда.
Алкохол на фестивала не се продава, но не е и забранен, а багажът не се проверява — очевидците споменават трилитрови буркани, стъклени бутилки и пластмасови туби с бира. Прегради почти липсват, тоалетни няма, условията са полеви.
Но въпреки всички рискове около организацията, резултатът е един от най-легендарните концерти в цялата музикална история. Monsters of Rock не е просто голям спектакъл, а символичен момент за целия Източен блок.
Концертът е шанс за руснаците, които до голяма степен са били изолирани от западната култура десетилетия наред, да се докоснат до суровата енергия и необузданата страст на най-големите рок и метъл артисти.
Pantera излизат първи и задават тона със сет, който по съветските мерки звучи изключително агресивно. Към финала му по краищата на терена избухват сбивания с униформените, натоварени с тежката задача да пазят реда.
За безопасността се грижат единайсет хиляди войници, милиционери, наети охранители и части за борба с безредици.
Мащабът на насилието далеч надхвърля няколко юмручни разправии. Съветският музикален критик Артьоми Троицки описва в Rolling Stone поне дузина окървавени хора, сред тях и органи на реда, милиция, която бие младежи без повод, дъжд от бутилки към полицейските редици и войници, ритащи паднал човек.
По официалната статистика на московската милиция петдесет и един души са хоспитализирани, четирийсет и девет са задържани, а около сто са отведени в изтрезвителни отделения.
The Black Crowes успокояват обстановката, а Електросъдорожна терапия изпява първите руски песни за вечерта.
Макар че не е финал на вечерта и се качва на сцената преди AC/DC, Metallica се превръща в гвоздея на програмата.
Метъл легендите разказват, че са били уплашени, когато са видели какво се случва пред тях — безкрайното море от хора, военните хеликоптери, прелитащи ниско отгоре, и купищата въоръжени войници, обградили периметъра.
Джеймс Хетфийлд по-късно си спомня, че е видял как от хеликоптер хвърлят предмети по хората долу. Ситуацията изглежда взривоопасна и се появяват съмнения, че може да свърши изключително зле.
Още щом прозвучава откриващият риф на всепомитащата Enter Sandman, тълпата избухва и стотици хиляди души от цял Съветски съюз пеят всяка една дума заедно с Хетфийлд, макар че много от тях дори не говорят английски.
В онзи период Metallica се чувства на върха на силите си след издаването на "Черният албум", разширил неимоверно аудиторията на бандата и границите, в които може да се разпростре една метъл формация.
Хетфийлд, Ларс Улрих, Кърк Хамет и Джейсън Нюстед са в уникална форма и покоряват напълно множеството пред тях. Самият Хетфийлд описва как след три-четири песни униформените отпред махат екипировката си и започват да мятат глави заедно с публиката.
Опасността обаче не идва само от палките. Натискът към сцената на моменти прераства в задушаваща блъсканица; хората отпред се страхуват да не паднат и да бъдат стъпкани.И все пак денят минава без загинали.
Западният метъл не идва за първи път в СССР — през август 1989 година Московският мирен музикален фестивал вече е събрал на стадион "Ленин" Bon Jovi, Scorpions, Ozzy Osbourne и Mötley Crüe.
Но Monsters of Rock е първият безплатен западен рок концерт на открито в съветската история и най-многолюдният. Фактът, че толкова много хора имат възможност да се съберат на едно място, обединени от любовта си към западна музика, отправя недвусмислено послание, че настъпват различни времена.
Желязната завеса вече е паднала през 1989 година; Тушино не я събаря, а показва колко необратими изглеждат промените.
Самият фестивал е организиран по поръчка: Time Warner иска да подари концерт на съветската младеж, лишена от свобода и демокрация, и да го заснеме.
Филмът "For Those About to Rock: Monsters in Moscow" излиза година по-късно и е представен като безплатен концерт за младите хора, изправили се срещу танковете през август. По оценка на Ратников правата за разпространението му носят на компанията над осемдесет милиона долара.
Много от посетителите на Monsters of Rock чувстват, че за първи път външният свят е дошъл в тяхната страна и че вече са граждани на света — смели, бунтуващи се и вярващи в по-добро и по-свободно бъдеще.
През 2016 година Хетфийлд се връща към онзи ден с думите, че пред очите им се е случило превръщането на едно затворено общество в свободно.
Нищо чудно, че концертът оказва трайно въздействие върху рок сцената в страната и вдъхновява цяло поколение изпълнители и почитатели. Отваря и вратите за още много западни групи.
Музиканти и от двата хедлайнера разказват, че по-късно получават покани да се върнат в Москва — по телефона, от Борис Елцин.
Metallica се завръща в Русия още няколко пъти, но никое от следващите шоута не може да се доближи до значимостта и магията на онова от 1991 година.
