Защо се влюбих в Тейлър Суифт?

Любовта ми към Тейлър Суифт започна бавно, но нали казват, че именно така започват най-добрите и вечни любовни истории.

Тя не беше нито от първо слушане, нито от първо гледане.

И как изобщо това би било възможно, при положение, че първата песен на г-ца Суифт е „Tim McGraw“ – сингъл, който излиза през 2006-та, като първи евър от дебютният й албум „Taylor Swift“, и, както е типично за певицата – бележи началото на края на връзката й с момче.

Суифт написва парчето още в първата година в гимназията, знаейки, че връзката й с онова далечно гадже ще приключи, когато тя отиде в колеж. Песента излиза, когато Тейлър е на 17 години и дава бляскавото начало на музикалната й кариера.

След „Tim McGraw“ в творчеството на Суифт следват купчина романтични песни, които, колкото и за нелепи да намирам аз, правят дебютният й албум платинен и й печелят куп награди.

Тейлър става звезда на 17 и както сама казва: „Животът ти се променя в мига, в който осъзнаеш, че щом излезеш от вкъщи около теб започват да се събират тълпи. Тогава неизменно се налага да си наемеш охрана и в следващия миг осъзнаваш, че оттук-нататък ще живееш така – никога повече няма да имаш миг, в който да си сам. И това е притеснително“.

Любовта ми към Тейлър Суифт започна по време на албума „Red“ – четвърти в нейната кариера, първи като слушане за мен.

Винаги съм била почитател на кънтри музиката, но никога не съм можела да оценя типичното кънтри звучене, което американците така силно харесват.

В крайна сметка малката Тейлър залага почти на сигурно с кънтрито и прави три албума пълни с кънтри-поп музика, в които пее за раздели, момчета, любови и прочие неща, които вълнуват 80% от населението, особено ако е на възраст между 15 и 25 години.

Това печели и славата на Тейлър, че е плачещо момиче, жена, с която ако си бил, то неизменно ще свършиш в някои от песните й.

Това обаче не спира опашката от известни мъже, желаещи да се вредят за връзка с русата певица. И тя не се спира. В рамките на две години сменя мъже, сред които Джейк Гиленхал и най-младият член на клана Кенеди. Не е зле за момиче от Пенсилвания, отгледано в строги правила и във ферма за коледни елхи, нали?

Кариерата на певицата обаче е бавна и дълга, защото кънтрито може да е адски харесвано в Америка, но и кандидатите за слава не са малко.

На 11 години малката Тейлър решава, че това е нейното призвание – кънтри музиката.

Моли майка си и баща си да заминат за Нашвил, Тенеси, където се среща с продуцентите на Доли Партън и Dixie Chicks.

„Когато им дадох демото си, те ми казаха, че искам да правя нещо, което всеки друг в този град иска или прави. Затова трябваше да намеря начин да бъда различна“.

На 12, Суифт започва да преследва усилено музикалната си кариера и още тогава пише първата си песен – „Lucky You“. Това не се оказва толкова трудно, тъй като преди това певицата е печелила състезание за стихотворение и текстовете не са проблем за нея.

Именно в онзи момент тя решава, че предпочита да се концентрира върху писане на текстове, отколкото върху писане на стихове.

И така, началото на кариерата й започва. Тейлър изминава дълъг път, в който предлага демота на различни компании, които я отхвърлят и работи при неизвестен продуцент с идеята да пусне музиката си. Дори се пробва, на 14 години, да се вмъкне в шоуто на Джими Кимъл, за да изпее една от песните си пред публика.

Охраната дори не я допуска в сградата. Тази година, когато гостува в шоуто, Тейлър си припомни случката и каза:

„Истината е, че е по-добре, че не ме допуснахте да пея. Представяш ли си, изведнъж в средата на предаването се появява някакво малко момиченце с китара и започва да пее. Не, тогава още не знаех какво точно правя. Благодаря ви, че ме изгонихте, защото така ми помогнахте да намеря пътя си“.

В крайна сметка през лятото на 2006-а светът се запознава с Тейлър Суифт, както и тя с него. Тя е на 17 и критиците й предричат светло бъдеще.

Първата ми любов към нея – албумът „Red“, излиза през 2012-та, точно 2 години след „Speak now“ и е първата заявка на певицата, че тя порасва и иска да прави и още нещо, тя се качи на друго ниво.

Макар все още да се гледа на нея като на момичето, което пее нещастни песни за гаджетата си, или както един музикален критик беше казал:

„Ако слушаш творчеството на Тейлър Суифт ще решиш, че нито един мъж не я харесва“, тя започва да се учи.

Затова в „Red“ решава да направи промяна и като пораснал човек оставя любовните разочарования за сметка на добрата мелодия и леката самоирония, която само се прокрадва в четвъртия й албум, но струи ярко от петия.

За „Red“ Суифт сменя тотално имиджа си – червени устни, тъмноруса коса, ретро дрехи.

„Някой трябваше да ми каже, че не бива да нося толкова много висулки и лъскави неща едно с друго, но предполагам, че човек се учи“. И до днес Тейлър предпочита да не ползва стилист, а сама да избира дрехите си – както за сцената, така и за ежедневието си.

Тейлър започва бавно, но сигурно да пораства и да се превръща в човека, който е днес. Първото, което прави, е да се отърве от имиджа на нещастните връзки и да се концентрира върху нещата, които харесва повече – приятелите си, писането на стихове, печенето на сладкиши.

Другата причина да се влюбя в нея беше фактът, че сама откри и покани Ед Шийрън на Red Tour.

Благодарение на нея той пробива в Америка, а двамата стават най-добри приятели и са такива и до днес.

Точно 2 години след „Red“ Тейлър Суифт обяви, че следващият й албум ще е изцяло поп, което внесе лек смут из фен редиците й.

За разлика от тях американските критици обявяват, че „1989-та“ е албумът, който е задължителен за слушане в края на 2014-а, за което повлиява дебютното парче към него „Shake it off“ и още по-забавното видео.

Освен това кой може да отрече, че Суифт има перфектен маркетинг нюх?

Първо, тя направи впечатляващата промоция на дебютното си видео, като две седмици преди това загатваше за него единствено на феновете си в Instagram.

Освен това пак чрез социалната мрежа тя избра 20 или 30 свои фенове, които да се снимат във видеото към парчето. И за финал, само 10 дни преди излизането на „1989“, Тейлър покани свои почитатели в дома си, за да им направи предварителна secret listening session на албума, и дори ги почерпи с домашни курабийки и мъфини.

За самия албум пък Тейлър каза, че е като неин дневник и като всяко момиче, в него ясно си личи, че тя е пораснала, помъдряла, обичаща Ню Йорк, приятелите си, музиката, стиховете и котките.

Когато наскоро казах на една позната, че съм си купила албума на Тейлър, тя ме изгледа все едно съм болна от рядка шарка и ми каза: „Не харесвам Тейлър Суифт, защото тя иска пари за музиката си.“ Това пък е причината аз да я харесвам още повече.

Защото всеки трябва да получава възнаграждение за труда си.

Само тук се смята, че музиката може да бъде сваляна и взимана безплатно, и това да е в реда на нещата.

Но то не е. Да, Суифт изтегли целия си каталог от Spotify поради същите причини. Защо? Защото, ако искаш да слушаш музика, трябва да плащаш за нея. Независимо от музиката и независимо от нейната културна стойност според критиците, приятелите ти, баба ти, майка ти…

Може би затова Тейлър Суифт се превърна в единствения изпълнител с платинен албум за 2014-а.

И заради това влезе в класацията на The Hollywood Reporter за Rule Breakers на 2014-а. И пак заради това очаквам следващия ѝ албум.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg