Цветана Пиронкова: Модата е една от страстите ми

На корта тя играе със самочувствие и стил. Извън него говори за себе си като за съвсем обикновено момиче. Скромност, каквато не сме очаквали от звездата на българския женски тенис, при това сред Топ 5 на най-красивите тенисистки в света!

Вчера Цвети започна годината по един невероятен начин – с титла от турнира в Сидни. Повод да припомним едно нейно интервю за сп. ELLE е от ноември 2011 г. (По тази причина липсват както част от успехите през 2012, така и разочарованията през 2013. Затова пък пожелаваме на Цвети цялата 2014 да премине така, както започна.)

ВИЗИТКА

Внучката на известния художник Енчо Пиронков – Цветана, е първата българка, достигнала полуфинал в тенис турнира „Уимбълдън“. През 2011 Пиронкова влезе в още една тенис класация – на най-красивите спортистки на корта според селекция на козметичния гигант Oriflame. Цветана е побеждавала редица свои колежки от Топ 20 в света като Винъс Уилямс, Вера Звонарьова и Елена Дементиева. Този състезателен хъс явно е семейна черта, защото майка ѝ е многократен медалист по плуване, а баща ѝ (който е и треньор на Цвети) е републикански шампион по кану-гребане. На корта е от 4-годишна. Успехите ѝ са факт както заради собствения й труд, така и благодарение на подкрепата на цялото ѝ семейство. Преди време стана ясно, че нейните баби и дядовци са продавали картини и имоти, за да финансират първите ѝ участия на световни тенис форуми. Днес обаче вместо да си спомня за лишенията, Цвети предпочита да говори за семейната мечта – фамилна тенис академия в родния Пловдив. Лаконична е и по отношение на връзката си със своя приятел Михаил Мирчев – бивш футболист на „Локо“ (Пловдив).

Пиронкова участва на Олимпиадата в Лондон. В първия кръг побеждава поставената под номер 12 Доминика Цибулкова със 7-6, 6-2. Във втория отпада от Флавия Пенета с 3-6, 3-6

2013 – Цветана Пиронкова започна с победа квалификациите в Токио. През годината най-добрата българска тенисистка се завърна в топ 100 на световната ранглиста, но след колебливото си представяне през сезона завърши на 108-мо място.

2014 година започна повече от впечатляващо за Пиронкова. Тя стартира в турнира в Сидни от първия квалификационен кръг и с рекордната си осма поредна победа извървя пътя до трофея, като победи на финала Ангелик Кербер с 6-4, 6-4 и вдигна купата. Тя се справи последователно с три тенисистки от първата десетка на ранглистата – Сара Ерани, Петра Квитова и Кербер, за да потъне в щастливи сълзи след победната точка в мача.

Успехът донесе на Пиронкова 495 точки за световната ранглиста и я изкачи с близо 50 места до първите 60. Тя ще получи и 120 хил. щатски долара от наградния фонд.

Графикът на Цвети е непредвидим! В ELLE го изпитваме на свой гръб, когато часове преди снимките ни се обажда нейният брат (и спаринг партньор) Енчо, за да ни предупреди, че сестра му няма да е в Пловдив. Спешно обаждане лично от премиера Бойко Борисов налага Цвети да пътува до София, за да присъства на важна среща със световни тенис величия. Поводът за срещата е предстоящият турнир на WTA шампионките, който ще се проведе догодина в новата зала „Арена София“ и ще доведе у нас каймака на женския тенис. Така че се виждаме с Цвети на софийска територия и разговорът ни започва още в колата, докато се придвижваме към студиото. Коментираме представянето ѝ през изминалия спортен сезон. Самата тя споделя, че е доволна от себе си. И има защо! Игра много добре на турнира „Уимбълдън“, след това отново направи силно представяне на WTA турнира в Палермо, където стигна до четвъртфинал. В този момент няма как да не споменем миналогодишния й фурор на „Уимбълдън“.

Цвети, след като миналата година игра полуфинал на „Уимбълдън“, очакванията към теб са по-големи. Как ти се отразява това?

Определено вниманието към мен се засили. И преди това имах постижения, но след нещо толкова сериозно е нормално да има подобен отзвук. Гледах да не обръщам внимание на това, кой какво е казал за мен, какви очаквания има… Защото всякакви странични неща могат да те разконцентрират и е хубаво да се избягват. Така и направих и мисля, че се съхраних.

Вече си побеждавала Винъс Уилямс…

Да, три пъти!

Побеждавала си и много други големи имена в тениса.

Имам възможността и удоволствието да се изправям срещу най-силните съперници в този спорт, тъй като играя на най-големите турнири. И е много вълнуващо да се срещнеш на корта с някого от Топ 10 и дори Топ 5!

Тези победи били ли са изненадващи за теб?

Изненада не е точната дума, защото аз също съм доста подготвена и не се подценявам. От много години съм в този спорт и когато излизам на корта, не мисля, че някой е по-добър. Разбира се, това е тенис мач, всичко може да се случи. Трябва да играеш за всяка точка.

Имаш ли идол, някой в твоя спорт или извън него?

Нямам идоли. Има хора, които харесвам, особено в тениса. Например Щефи Граф – тя е идеалът ми за професионалист, има всички титли, за които можеш да се сетиш. Поведението й на корта е невероятно! Много ми допада и Андре Агаси. От сегашните състезатели харесвам Шарапова и сестрите Уилямс.

Успехите ти карат много българи да се гордеят и да следят тениса с интерес, какъвто отдавна не е имало към този спорт у нас.

И аз го забелязвам. Като че ли интересът към мен скочи и след тазгодишния „Уимбълдън“.

Как се чувстваш от това?

Добре! Осъзнавам, че съм постигнала нещо. Доста често непознати хора ме спират и поздравяват с думите, че са горди с мен.

Последните години са силни и за друго име в родния тенис, което ни кара да се гордеем – Григор Димитров. Познаваш ли го лично?

Да. Разликата ни не е много – 4 години. Познавам го още от времето, когато навлизаше в тениса. Много амбициозно момче. Имаше самочувствие, което е много важно за всеки спортист, а и за всеки човек по принцип. Запомнила съм го и заради многото му качества – още на 14 години играеше по изключително модерен и красив начин. Сега се засичаме по турнирите и когато се случи, страшно се радвам, че имам някой от България за компания.

Кариерата на един тенисист е доста скъпа. Колко успешен трябва да си, за да самоиздържаш развитието си?

Доста напред в ранглистата, ако разчиташ изцяло на себе си за финансирането. Ако си в Топ 100, може и да ходиш спокойно по турнири. По-назад вече е трудно да оцелееш. В Топ 50 и надолу можеш да изкарваш хубави пари.

Ти кога за пръв път изкара пари от тенис?

Бях на 14 години. В България имаше държавно първенство за жени с награден фонд. Спечелих турнира и това бяха първите пари, които съм получила от тенис. Не си спомням колко точно бяха, но с тях си купих телевизор. Иначе от професионалния тенис първата по-голяма сума, която ми помогна да започна сама да си плащам турнирите, беше първият ми WTA турнир – в Истанбул. Минах квалификациите и загубих на полуфинала от Винъс Уилямс. За мен този турнир беше невероятна емоция, защото не съм предполагала, че със самото ми появяване на него ще играя толкова добре, и то срещу една от моите любими състезателки.

Цялото ти семейство, включително баби и дядовци, са ти помагали финансово в най-важните за теб години – началото на спортната ти кариера. Вярвали са в теб, когато все още не сме знаели името ти. Какво означава за теб тази тяхна подкрепа?

Приемала съм я като изключителен жест и винаги съм им била благодарна. Ние сме много сплотено семейство и подкрепата им е едно от нещата, които ме крепят. Защото, знаеш – когато играеш, невинаги си първи или втори, често се връщаш с наведена глава. Тогава е хубаво да има някой, който да ти каже: „Няма нищо, следващия път ще е по-добре.“ И да знаеш, че наистина го вярва.

Като си говорим за семейство, дядо ти Енчо Пиронков е известен художник. Ти наследила ли си поне част от таланта му да рисува?

Не. За дарба определено не може да се говори! (Смее се.) Като бях по-малка, много обичах да рисувам, но това са били детски картинки, драсканици. Иначе смятам, че дядо ми е един от най-уникалните художници. В Стария Пловдив общината му даде една къща като музей за изкуството му и в нея има негова постоянна експозиция.

Родителите ти са спортисти, но в сферата на водните спортове – гребане, плуване. Как ти се насочи точно към тениса, при това още от 4-годишна?

Може дори по-рано е било. Баща ми е бил национален състезател кануист, но се е увличал и по тениса. И в един момент е станало така, че е започнал да работи като треньор по тенис. Това е било доста преди да се родя. Като съм проходила, ми е връчил ракетата. Така е било и с всички други в семейството – брат ми, сестра ми, че дори и братовчедите ни… Всички играем тенис.

Много хора сигурно очакват, че заради тренировките още от малка си пораснала твърде бързо и не си имала истинско детство. Така ли е?

Имах най-хубавото детство на света! Израснахме на кортовете на Новотел „Пловдив“. Там се познавахме с абсолютно всички служители и си бяхме нещо като семейство. Беше много забавно. Нищо не ми е липсвало. Определено е имало дисциплина, но сега осъзнавам, че това е било голям плюс. А и по турнирите винаги съм била заобиколена от много деца.

Плюсовете и минусите на това татко ти да ти е и треньор?

Предимствата са много. Той ми е треньор, откакто се помня. Така че нашата връзка треньор-състезател е също толкова естествена, колкото и тази баща-дъщеря. Разбираме се много добре. Даже само с поглед!

Как върви работата по осъществяването на твоята детска мечта – семеен тенис клуб в Пловдив?

Това е не само моя мечта, а и на цялото ми семейство. Много бихме искали да имаме тенис академия и работим по въпроса. Опитваме се да намерим мястото за нея. Пловдивската община ни обеща съдействие, но нещата стават бавно.

Тази година стана посланик на „Часът на Земята“ на WWF. Кои са еко правилата, които самата ти спазваш?

Събирам разделно боклука, пестя вода и електроенергия – елементарни неща, които всеки може да прави. Важно е да осъзнаваме какво влияние имаме всички ние върху природата и дори с най-дребните действия да се опитваме да я облекчим.

Какъв хранителен режим спазваш?

Не мога да кажа, че имам такъв. Естествено, опитвам да се храня възможно най-разнообразно, с естествени храни, без т. нар. „джънк фууд“. Макар че точно това ми е голяма слабост – особено чипсът! Той е моето guilty pleasure. Ако говорим за режим, просто се опитвам да си лягам възможно най-рано, защото здравият сън е най-важен.

Доколкото знам, си вегетарианка…

Бях, но вече не съм. Като бяхме малки, баща ми, който не е голям почитател на месото, спря да го яде, а покрай него и всички вкъщи. В един момент обаче ми беше трудно да съм вегетарианка, защото по турнирите е естествено да се сервира нещо месно. Освен това, като ям месо, имам повече енергия.

Как изглежда един твой тренировъчен ден?

Тренирам по два пъти – сутрин около три часа и следобед два. Между двете тренировки почивам. Фитнесът е голяма част от тренировъчния процес. Включва много неща, специфични упражнения, атлетическите са особено важни в тениса. Ходя и да тичам. От 14 години насам – всяка сутрин.

A когато си на състезание?

Тогава всичко е съобразено с предстоящия мач. Най-важна е добрата загрявка, тя е доста кратка, около половин час. Преди състезания определено си лягам по-рано – към 22.00 часа. След мача релаксирам, имам рехабилитация и подготовка за следващия.

Колко често и кога почиваш?

Преди турнир гледам да си почивам 1-2 дни, за да се заредя. След приключването на нашия сезон, което е в края на октомври, имаме два месеца без ангажименти. Тогава си вземам две седмици, в които не тренирам.

За какво използваш тези месеци почивка? Пътешестваш ли например?

Ааа, не! След толкова обикаляне по различни турнири на земното кълбо ми се стои вкъщи. (Усмихва се.) Всъщност за мен това е почивката – да не пътувам.

Има ли континент, на който не си стъпвала?

Да – Африка и Южна Америка. Интересно ми е да отида в Рио де Жанейро в Бразилия.

Интересуваш ли се от мода?

Определено! Като пътувам, се запасявам с всички модни списания. Модата е мое хоби, една от страстите ми. Обичам да ходя на шопинг. Най-много обичам да пазарувам сама, понякога и със сестра ми. Така се разтоварвам.

Значи си моден маниак?

Не. По-скоро моден любител. (Смее се.) Не може да се каже, че имам страхотни познания, но винаги следя модните тенденции.

Кой стил преобладава в гардероба ти?

Моят стил е доста кежуъл. Напоследък нося главно рокли, в момента са ми голяма страст. Харесвам и красивите якета. Имам едно любимо кожено. През зимата ходя повече с дънки, понякога дори със скъсани, въпреки студа навън.

За манията на жените по обувките правят цели филми. Ти колко чифта имаш?

И моите са доста. Няма как да не сме пристрастени към обувките, защото те придават съвсем друг вид на облеклото. Аз самата си купувам най-различни модели, но съм висока и затова залагам на по-ниските. Не мога да си купя такива с 10-15 см ток, макар че точно те най-често ми хващат окото.

Какви специални грижи полагаш за външния си вид?

Всички процедури, за които можеш да се сетиш. За мен това е вид разтоварване.

Ти влезе в Топ 5 на красивите тенисистки, избрани от Oriflame, която е спонсор на WTA, и се включи в специална фотосесия за козметичната фирма. Какво означава за теб това признание?

Беше доста вълнуващо. Заснехме фотосесията в Токио по време на турнира. Бяха поканили най-красивите състезателки и това, че и аз бях сред избраните, определено ме поласка. Когато влязох и в този Топ 5, се зарадвах. Получи се много хубав каталог.

Чувстваш ли се като секссимвол, ухажвана ли си?

Не, определено не се приемам за секссимвол. Обичам да изглеждам добре, дори и на корта, и полагам грижи за това. Но на самото състезание не мисля за външния си вид. Иначе, както ти казваш, се чувствам харесвана, ухажвана, имам фенове на трибуните.

С кого най-често се виждаш в свободното си време?

Повечето го прекарвам с моя приятел. Когато нямам какво да правя, гледам телевизия, правя съвсем обикновени неща.

Честите ти пътувания как се отразяват на връзката ти с Михаил?

Той е бил спортист и ме разбира, подкрепя ме за всичко, което правя. Това е голямо улеснение за мен. А и аз пътувам една седмица, следващата обаче съм тук, освен това и той идва с мен понякога. Така че, ако има желание, винаги може да се намери начин.

Той е бил футболист…

Да, но е претърпял голяма контузия, която не му позволява да играе вече.

Какво харесваш в него?

Не мога да посоча конкретни неща. Просто начина, по който се разбираме. Или се разбираш с един човек, или не.

Вярваш ли във вечната любов?

Това е много сериозен въпрос, а аз все още съм доста млада и не мога да правя такива обобщения. Но определено се чувствам много добре с този човек и мога да си представя бъдещето с него.

В какви моменти си усещала най-силно неговата подкрепа?

В абсолютно всякакви. Той винаги ме предразполага, умее да ме успокоява. Много съм му благодарна, че винаги застава зад мен. Чувствам се много добре, когато идва на състезание с мен.

Какъв е приятелският ти кръг?

Състои се главно от членовете на семейството ми, което е доста голямо – те са най-близките ми хора. А останалите ми приятели са свързани по един или друг начин със спорта.

Значи има истински приятелства в тениса?

Да, определено могат да съществуват такива. Много добре се разбирам със Сесил (Каратанчева), може би защото говорим на един и същи език, животът ни е доста еднакъв, тренираме по сходен график. Забелязвам, че всички тенисистки от една националност са си много близки.

Мачът, който е оставил у теб най-големи емоции досега?

Изиграла съм толкова много мачове! Имало е най-сензационни, разбира се, които са били отразявани по-мащабно – като мачовете ми срещу Уилямс. По същия начин не можеш да си избереш една загуба като най-лоша, защото и загубите се случват доста често. Но това, което научаваш от тях, не можеш да го научиш от нито една победа. Така че аз ги уважавам и двете – и загубите, и победите.

С какво искаш да се занимаваш след края на състезателната ти кариера?

С тенис клуба, за който мечтая. Искам да остана в спорта по някакъв начин, все пак с това съм се занимавала цял живот и от това разбирам най-много. И при положение, че съм се реализирала до някакъв степен в този спорт, мисля, че има на какво да науча по-младите.