Музикални разказвачи, които сервират магия

Морска буря, музика без граници, мистични ритми и дълбок смисъл – всичко това се носи към България на кораба на американската банда Odysseus Finn, който акостира у нас за цяла седмица. Европейското турне на Майкъл Маккилкън и Дейвид Ван Вит започва от София и е предназначено само за музикалните грандомани с очаквания за авангарден визуално-музикален спектакъл.

Майкъл и Дейв се срещат преди няколко години в кабаре по време на театрална постановка. Вижданията им за необятните възможности на музиката ги обединяват в проекта Odysseus Finn, ситуиран в Бруклин. Само за две години младите музиканти впечатляват меломаните с нови звукови вълни, които заливат с вкус на

сол, буря и страст,

за да отключат решетките на дълбокомислието и да го извадят на повърхността.С уникален и авангарден маниер, Дейвид и Майкъл съществуват в невероятна симбиоза между звуците и визуализацията им.

„Инструментите не могат да бъдат граница за изпълнителите. Музиката вече няма как да бъде спряна“, казва Дейвид. Познат още като Sidewalk Dave, той обединява уменията си на китарата с възможностите на технологията, за да извади на повърхността тъмната си страна, подхранвана от страст и сенки.

Роден е в Брюксел. С холандски и германски корени е, живял е в три различни държави, сменил е 10 града и 5 години обикалял по турнета в Северна Америка, докато най-накрая намира пътя към дома си в Бруклин. Една истинска рок звезда, която среща своя „съучастник“ Майкъл по време на театрална постановка, където изпълнява руски песни.

Майкъл Маккилкън е успешен режисьор и писател, работил съвместно с Аманда Палмър (Dresden Dolls), Уейн Койн (Flaming Lips) и Джефри Зайглър (Kronos Quartet). Има няколко соло албума с друг свой проект The Few Moments. Режисира музикални видеоклипове, интерактивен театър и модерни опери. Последната му продукция „Angel’s Bone” от януари тази година обра овациите на изкуствоведите и критиците на The New York Times.

Казват, че барабанистите са най-пренебрегваните музиканти в една банда.

Майкъл е достатъчно добър, за да опровергае това твърдение. Съчетава по модерен и екстравагантен начин ренесансовия поглед с иновативното мислене, а проектите му са на границата между класиката и експеримента. Между електрическите приливи, резките китари и епични акорди барабаните на Майкъл изригват в мощна буря, която буквално обсебва съзнанието с помощта на дигитално-визуалните ефекти.

Всъщност концертите на Odysseus Finn са едно от най-авангардните представления, които докосват всички сетива. Те комбинират музика с визуално и литературно шоу. След България, Майкъл и Дейвид заминават за Виена и Лондон.

Западните медии определят звученето им като послание от мегафон, което е проводник за жегата на ритуалния рок през тъмната, студена галактика не реалността. „Хейвън Индипендънт“ ги нарича музикални разказвачи, които сервират „вкусна, хармонична магия“. Хипнотичното им звучене има за цел да извади тъмнината на повърхността. „Песните ни носят дълбоко значение. Концентрират се върху духовното и са отражение на вижданията ни за важните неща в живота. Всяка песен е отделна мантра. Наричаме музиката си ритуална, защото има за цел да обърне очите на човека навътре, към самия него. Да ги направи емоционално интелигентни и сенситивни към света, защото напоследък погледите ни достигат само до тъгата. Не трябва да се страхуваме от мрачното, а да го приемем като миг задушевност“, казва Майкъл.

Дейв подчертава, докато пийва смуути, че двамата никак не са мрачни хора, защото изкарват тези свои проявления именно чрез музиката. „Буквално съм обсебен от българския фолклор. Музиката от Балканите носи онова планинско, митично настроение на древност и традиция, на ритуали, обичаи и самодиви, което отвежда съзнанието ми в екзотичен транс“, обяснява Дейвид. Любимата му българска песен е „Пиленце пее“ и фигурира в плейлиста му от няколко години. Пристигайки в България, той вече има мисия – няма начин да пропусне гмуркането в Черно море. „Нямам търпение да вляза във водата, тази седмица Odysseus Finn e Черно море. Все пак какво би бил Одисей, ако ги няма морските сирени? Смятам, че ще усетя по-добре културата на България, когато се потопя в нейните води“, разкрива Дейв.

Цялото им турне пасва идеално на името им – Odysseus Finn, което някак е обвързано с идеята за музикален воаяж, епична авантюра и пътешественическа одисея.

Обобщават, че ако музиката е „Междузвездни звезди“, те са бандата на Дарт Вейдър. „Това беше поетична шега, разбира се. Музиката ни е за отворените очи на хората, които виждат световните ужаси по новини ежедневно. Но нашата цел е не да задълбочим меланхолията, а да я извадим на бял свят и да покажем, че има надежда, има светлина, ако различаваш доброто от злото“, разкрива още Дейвид Ван Вит.

Няма как да чуете и видите новото им видео и да не почувствате как се носите мързеливо в лодка по бавна река и постепенно навлизате в някой от тунелите на Шоколадовата фабрика на Роалд Дал. Не просто „разсейването е дявол“, то те отвежда в едно калейдоскопично джакузи с цветови ефекти.

Тоновете на Майкъл и Дейвид буквано те преследват, носейки след себе си звука на режещата китара и необятната хармония – едно синтетично крешчендо, а когато влезеш в тунела осъзнаваш, че се намираш някъде по средата между вечната радост и непрестанното объркване.

„Разсейването е дявол“ е само първата хапка от уникалната храна за душата на Odysseus Finn. За цялото блюдо може да се отбиете в „Три Уши“ в София на 16 юни. След това корабът на Майкъл и Дейв заминава за Пловдив, Велико Търново, а последното им участие у нас е на 21 юни в София в Neu!Berlin.

Клипът към парчето „Distraction“ може да видите тук, а повече за двамата ще научите в галерията ни горе.