Новата ера? Супертреньори и супертенисисти

„Супер“ е думата, която по много причини приляга на сезон 2014. Суперизненади – заради четирите различни победителя в Големия шлем. Супердрами – заради полуфинала на Мастърса в Лондон между Стан Вавринка и Роджър Федерер, последвалите разговори на висок тон в съблекалнята, отказването на Маестрото и триумфа на швейцарското дуо на купа „Дейвис“ седмица по-късно. Суперпробиви – заради трите титли и полуфинала на Уимбълдън на Григор Димитров, излизането на сцената на имена като Ник Кирьос и Борна Чорич и първия азитски финалист от шлема в лицето на Кеи Нишикори.

Суперзавръщания – заради преродения Роджър, който наниза изумителните 73 успеха през годината и напомни за времената, в които властваше в тениса. Супервърхове – заради шеметния сезон на Новак Джокович, в който той завърши под №1 при мъжете и не остави съмнение в доминацията си, като ни подари епичен мач за трофея на Уимбълдън срещу 7-кратния шампион Федерер.

Но има една утвърждаваща се мода, която стои в основата на повечето от тези постижения и тенис специалистите намериха за редно да ѝ дадат име в духа на събитията от сезона – СУПЕРтреньорите. „Умните играчи взимат решението да се отдадат на тази идея и се придържат към него, което ги прави дори още по-добри“, разкри формулата Матс Виландер.

В търсене на мястото си в тенис елита, първи се престраши Анди Мъри като шокиращо покани в ложата си Иван Лендъл в края на 2011-а. Но едно от най-странните партньорства на корта се оказа печелившата карта за шотландеца. Защото след години на поддържаща роля в „Голямата четворка“, той пречупи в пет сета Новак Джокович и вдигна първата си титла от Шлема на US Open 2012. През 2013-а Анди прекрати и 77-годишното чакане на британците за трофей от Уимбълдън, като този път взе чиста победа над сърбина.

„Иван ме накара да приемам по-нормално емоциите от поражениеята, защото знаеше как се чувствах, беше минавал през същото“ – заявявал е неведнъж Мъри в интервюта. Журналистите неведнъж са коментирали суровия начин, по който Лендъл се отнася с възпитаника си, как му крещи по време не тренировки и т.н. Но като резултат Мъри стана различен тенисист, разчиташе на първия си сервис, беше по-уверен във втория, натискаше повече топката и в играта му личеше агресия, която се изпари след контузията в гърба и раздялата с Железния Иван.

„Всеки се справя с напрежението от победите по различен начин – коментира Лендъл решението си да се откаже от треньорското място в щаба на шотландеца през март 2014 г. – След травмата и очакванията към него заради спечелването на Уимбълдън, Анди имаше нужда да прекарва дори повече време с мен, а аз не можеш да му го осигуря.“

Дали Мъри е извлякъл максималното от това сътрудничество вероятно никога няма да разберем, но със сигурност то вдъхнови вълната от супертреньори в тениса. А самият Анди предприе още по-смел ход, като отново избра треньор с титли от Шлема, но този път жена – Амели Моресмо. Партньорството им тепърва ще се доказва, но през това време останалите от елита на мъжкия тенис реагираха с попълнения в своя щаб.

Стан Вавринка избра Магнус Норман, който макар да няма трофей от Славното каре, донесе такъв във витрината на швейцареца на тазгодишния Australian Open. Стан грабна и единствената си Мастърс титла в Монте Карло, където се справи с Роджър Федерер, а в края на сезона двамата осигуриха историческа първа купа „Дейвис“ за страната си.

През декември 2013-а Новак Джокович и Роджър Федерер извадиха своите супероръжия като наеха съответно Борис Бекер и Стефан Едберг. „Знам, че в началото хората са се питали „Полудя ли Новак?!“, но с времето се сработихме и сега се чувствам като важна част от отбора“, в типичния си шеговит, но и директен стил коментира германецът. Мнение, потвърдено и от дългогодишния наставник на сърбина – Мариан Вайда, който работи в тандем с легендата.

„С Борис се разбираме прекрасно – обясни Вайда. – Виждаме, че Ноле е по-мотивиран, когато и двамата сме с него. Сега вече намерихме правилния начин да се сработим и да говорим с него. Обменяме мнения и стратегии, шегуваме се…“ Извън взаимните похвали, фактите сочат, че Новак пречупи големия си конкурент през сезона, Роджър Федерер, при това на „свещената трева“ на Уимбълдън и завърши сезона като №1 в света.

Федерер пък може и да изпусна този шанс за 18-и трофей от Шлема и рекорден осми в Лондон, който щеше да го отдели от постижението на Пийт Сампрас, но изживя сезона на прераждането. След мъчителните болки в гърба и крайно разочараващата 2013-а, Роджър завърши 2014-а с 73 победи, 2 Мастърс триумфа, още 3 титли и така желаната купа „Дейвис“! А на полуфинала в Шанхай срещу Ноле се видя, че агресивната му стратегия наистина успява да „влезе в съзнанието на противника“, каквато самият Роджър твърди, че е целта му.

„Стефан ме върна на мрежата – призна 33-годишният Федерер. – Той много подобри тази част от играта ми, паснахме си в много точен момент от кариерата ми.“ Едберг пък обобщи: „Роджър трябва да прекарва времето си вътре в корта, да е агресивен и да се опитва да скъсява продължителността на точките. Работим върху промяната в стила му и за щастие резултатите показват, че се справяме. Отделни точки решиха финала на Уимбълдън, едва ли някой щеше да се изненада на различен изход от битката.“

Да, през последните 12 месеца Федерер показа стил, за който се смяташе, че принадлежи на една все по-отдалечаваща се епоха в кариерата му и в тениса като цяло. Маестрото играеше по-бързо, по-остро, постоянно атакуваше мрежата и сякаш дори разбираше по-добре този компонент, ако това въобще е възможно.

„Легендата има силата да ти каже, че играеш правилно и не е нужно да променяш нещо – напомни Виландер. – И ти ще послушаш безусловно треньора си, защото изпитваш уважение към него. Затова сегашните тенисисти трябва да пропуснат поне една генерация в търсенето на супертреньор. Трябва да наемеш човек, който си гледал, когато си бил на 10-11 години и си искал да бъдеш като него. “

А други двама от супертреньорите на тура се сблъскаха (макар и от ложите) на финала на US Open, където Горан Иванишевич видя как неговият възпитаник Марин Чилич шокира света с първата си титла от Шлема. Майкъл Ченг пък успя да превърне Кеи Нишикори в първия азиатец, който стига до мач за трофея в турнир от карето.

„Аз знам как да натисна бутони, които не са били натискани преди в процеса му на тренировки – коментира след двубоя Иванишевич. – Марин е по-спокоен на корта, работихме много върху сервиса и мощта му.“

Нишикори пък разгърна невероятното си умение да придава страхотна скорост на топката от всяка точка и възможност. Духът на Ченг сякаш се всели в Кеи, що се отнася до придвижването по корта, което го изведе до петото място в световната ранглиста. „Промяната отнема време, но когато постигаш резултати, всичко е наред“, лаконично коментира Ченг огромния прогрес на Кеи.

Всъщност от челната петица единствено Рафаел Надал остава тотално изолиран от новата вълна и уверено залага на изградения през годините изключително печеливш тандем с чичо му Тони. Но дори и без него, истината е, че навлизането на супертреньорите инжектира огромна доза популярност в имиджа на тениса в световен мащаб. Връщането на някои от най-яките легенди в тази активна роля може единствено да помогне на спорта и по всичко личи, че го прави.

Защото както сезон 2014 показа – супертреньорите правят супертенисисти./tenniskafe.com