Ноевият ковчег на знанието

Знанието е пътешествие. Трябва да го търсиш, да го завоюваш, да го предаваш на другите. Пътешествие в книгите, в далечни земи или дълбоко под земята. Екипът на университетската телевизия „Алма Матер” се впуска в това пътешествие, заедно с героите на филма „Ноевият ковчег”. Това е третият филм от поредицата „125 години в 125 минути”, посветена на 125 години от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Библиотеката е едно от първите неща, създадени от основателите на първото висше училище, верни на принципа „дайте ми библиотека и аз ще създам университет”, разказва директорът на университетската библиотека Анна Ангелова. И разгръща страниците на оригиналното издание на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 година. Библиотеката пази истини, пази и лъжи. Пази и една мълчалива стена от книги, които не са отваряни, но очакват своя читател, казва Анна Ангелова и е убедена, че ще го дочакат. Защото книгата не само не изчезва, а се множи – всяка година в света се печатат 600 милиона книги.

И докато някои търсят знанието в библиотеката, други го преследват до края на света, в ледените води на Антарктика. За да разберат, например, какво са кремъчните водорасли. Професор Христо Пимпирев и младите учени от екипа му са пристрастени към ледения континент, към знанието за природата и от природата.

В бурните времена на 1989-1990 студентите търсеха знанието по площадите и улиците, спомня си писателят Георги Господинов. Но мистериите се случват в библиотеката, защото там можеш да смесваш книги, които иначе не се смесват – допират се само поради общата буква на авторите. Библиотеката е Ноев ковчег, пълен с книги, а всяка книга сама по себе си е Ноев ковчег – Ноев ковчег в Ноев ковчег в Ноев ковчег…Защото всяка история заслужава да бъде разказана и да бъде чута.

А историите на водопроводчика Емил си струва да бъдат чути. Той познава като пръстите на ръцете си потайностите на университета. Там, в подземията, в края на 70-те години на 20в., предшественикът му бай Васо открил лирата на Иван Вазов – изработена от сребро и опасана със златен лавров венец. Заедно с нея имало едно съндъче и мундира на брата на поета – генерал Владимир Вазов. Служители на Държавна сигурност арестувала бай Васо и три дена го разпитвали: казвай, къде е съкровището на Вазов! А нагоре, към покрива, но още по-назад във времето университетът пази още тайни – мястото, където по време на Втората световна война е поразен от американска авиобомба, която, слава Богу, не избухва.

Студентите медици добре познават потайностите на човешкото сърце. Кълнат се по силите на знанието си да спазват Хипократовата си клетва. По силите на знанието си и със силата на знанието – ноевият ковчег на душите ни.

Гледайте филма „Ноевият ковчег” в събота, 19 октомври, от 16.30ч по БНТ1.