Молдова е в пълна бойна готовност

Молдова приведе армията си по границата в повишена бойна готовност. Поводът за това са не само последните събития в Украйна, но и страхът от 9-ти май. Според Кишинев на този ден може да се стигне до тежки безредици, предава Дойче веле.

Когато на 28 април отпадна визовият режим за Молдова, проевропейски настроените граждани на страната въздъхнаха с облекчение. Мнозина говореха за историческо събитие, за ясен знак, че Западът приема насериозно усилията на страната за европейска интеграция. Радостта обаче не трая дълго, защото заплахата от евентуална гражданска война в Украйна наближи застрашително границите на Молдова.

Прозападното правителство в Кишинев следи с огромна загриженост събитията в Одеса – украинският пристанищен град на Черно море, който е само на 120 километра от молдовската столица и на 60 километра от украинско-молдовската граница. В понеделник (05.05.) молдовският президент Николае Тимофти свика извънредно заседание, на което присъстваха председателят на парламента Игор Горман, премиерът Юрие Лянка и експерти по въпросите на сигурността, след което молдовската армия в граничните райони на страната бе приведена в повишена бойна готовност. Във вторник (06.05) посланикът на Русия беше призован в молдовското външно министерство.

Руска пропаганда нон стоп

Решението за привеждането на армията в повишенатбойна готовност бе взето не само заради последните развития в Украйна. Причина за това са и очакваните провокации на 9 май. На тази дата една част от молдовското насаление иска да празнува Деня на Европа, а други искат да отбележат победата над фашизма. Според бившия молдовски посланик в Русия Анатол Църану, на този ден може да се стигне до сериозни безредици.

Проруски настроените молдовски комунисти и социалисти вече обявиха, че на 9 май ще отбележат победата над нацистка Германия на площада пред Великото Народно Събрание в Кишинев. Всъщност това е мястото, на което проевропейските граждани на Молдова традиционно празнуват Деня на Европа. „Ние трябва да обясним на нашите съграждани, че са станали жертва на руската пропаганда“, казва в тази връзка Анатол Църану.

От седмици насам проруските телевизионни канали излъчват пропагандни репортажи. В повечето предавания т.нар. анализатори, сред които има пенсионирани офицери от КГБ и представители на сепаратистката Приднестровска република, открито говорят, че Молдова е заплашена от война, ако се противопостави на федерализацията.

Чрез повишената бойна готовност на армията проевропейското молдовско ръководство иска да покаже, че е в състояние да предотварти евентуални провокации. Сигурно затова и молдовското министерство на външните работи призова руския посланик Фарит Мухаметчин. Той трябваше да дава обяснения за повода на предстоящото посещение на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Тираспол на 9 май.

Рогозин е бивш посланик на Русия в НАТО и приближен до руския президент Путин. Самият той разпространи в социалните мрежи намерението си да посети столицата на Приднестровието в Деня на победата. Той искал да поздрави всички онези, „които почитат датата 9-ти май като Ден на победата и за които Денят на Европа предизвиква объркване“, пише Рогозин в социалните мрежи. В една от своите книги той признава, че през 1992 година се е сражавал на страната на сепаратистката Приднестровска република срещу молдовската армия.

В международно-правен аспект Приднестровската република, която не е призната от нито една страна в света, все още е част от Молдова, но бива подкрепяна съвсем открито от Москва. И до днес в региона са разположени 2 000 руски войници. След избухването на кризата в Украйна и анексирането на полуостров Крим, Приднестровието се обяви за присъединяване към Руската федерация.

Първо Приднестровието, после Гагаузия?

Молдовският политолог Оазу Нантой обаче смята, че Москва няма никакъв интерес да присъединява Приднестровието към Руската федерация с военни действия. „Русия така и така държи република Молдова в сферата си на влияние, благодарение на помощта от Приднестровието“, казва той. Политологът съзира по-голямата опасност в друг автономен регион под руско влияние. Става въпрос за Гагаузия, където живеят около 150 000 души. Гагаузите са тюркоезична етнографска група, като повечето от тях са християни. В началото на 2014 година в Гагаузия беше проведен референдум, на който почти 99 процента от гласуващите се обявиха против споразумението за асоцииране с ЕС и за присъединяването към руския митнически съюз.

„Трябва да се подготвим за сепаратистки провокации в южната част на република Молдова, в автономния регион Гагаузия“, казва политологът Оазу Нантой. Той е убеден, че предстоящите през ноември парламентарни избори ще бъдат тест за демокрацията в страната. „Москва ще се опита с всички сили да постави в Кишинев на власт проруски партии, за да може с тяхна помощ да федерализира страната и да предотврати всеки шанс на Молдова за пълноправно членство в ЕС.

Председателят на молдовския парламент Игор Корман също съзира тази опасност. Преди известно време той заяви, че през 2014 година Молдова има още по-голяма нужда от помирение и политическа стабилност. Игор Корман заяви, че споразумението за асоцииране с ЕС трябва да бъде подписано още преди парламентарните избори. „Ние трябва да подпишем и ратифицираме това споразумение. Важно е проевропейските партии да спечелят парламентарните избори, за да претворят на практика споразумението и Молдова да получи кандидатски статут за ЕС“, подчертава той. Предвидено е споразумението за асоцииране на република Молдова с ЕС да бъде подписано в края на юни.