Медийната война на Кремъл
Войната в Източна Украйна се води с различни оръжия, информира Дойче веле. „Главнокомандващ“ на руските медийни войски е Дмитрий Кисельов, който ръководи мощната пропагандна машина на Кремъл, наречена „Россия сегодня“ /Русия днес/.
Русия вижда няколко войни, които се водели около нея в момента – включително медийна и икономическа война, за която в един глас говорят външният министър Лавров и шефът на информационната агенция „Русия днес“ Дмитрий Кисельов. Само истинската война – тази, която бушува в Източна Украйна – руската страна предпочита да не забелязва, възмущава се кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс.
Дмитрий Кисельов е човекът, който ръководи руските части в медийната война на Кремъл. „Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в ядрен прах“, казва той. Кисельов е пропагандатор номер 1 на Русия. Неотдавна той направи положително сравнение между Путин и Сталин – включително и поради това Кисельов попадна в списъка с лицата, на които ЕС наложи санкции.
Кисельов ръководи медийния конгломерат „Русия днес“, който включва не само държавната пиар и информационна служба РИА Новости, но и радио „Гласът на Русия“, така също и телевизионния канал за чужбина RТ, който преди се наричаше „Russia Today“ и имаше амбицията да СиЕнЕн. Но това не е всичко: държавният медиен конгломерат подслонява и телевизионната агенция Ruptly, която се разглежда като алтернатива на традиционните телевизионни канали в страната, както и мултимедийния информационен канал „Спутник“, за който Кисельов казва: „Sputniknews.com представя нашата гледна точка и нашите коментари на събитията“.
Въпросник за журналисти
Журналисти, които искат да интервюират Кисельов, получават най-напред формуляр с въпроси, който те трябва да попълнят и изпратят. Сред тези въпроси има и такива, които целят да изяснят дали въпросният журналист смята за легитимни санкциите на ЕС срещу Кисельов, дали е готов да цитира Кисельов и дали е чел неговата статия в „Гардиън“ – „Русия и Западът си смениха местата по отношение свободата на медиите“.
Част от руската „медийна война“ е бомбардирането на журналистите с имейли, всякакъв вид читателски, зрителски и други потребителски мнения, както и безбройни постинги в социалните мрежи. Често те съдържат обвинението, че журналистите са марионетки, които просто изпълняват нечии разпореждания. „Авторите на тези послания разчитат на това, че добрите журналисти се отнасят сериозно към отправяните им критики“, казва Юлиан Ханс.
Целта е всички западни дискусии за Украйна и Русия, цялото многообразие от различни гледни точки, да бъдат представени като недостоверни, обяснява един от най-добрите познавачи на Украйна и конфликта с Русия, професорът по източноевропейска история Тимъти Снайдър: „Идеята е да бъдат откъснати хората от истината, да бъдат убедени, че няма такова нещо като истина. Те трябва да бъдат докарани до състояние да не вярват повече на истината, защото тя така или иначе не съществува“, казва той.
В кого се прицелва руската пропаганда?
Руската пропагандна машина се прицелва в онези хора с леви убеждения, които винаги са изпитвали недоверие към САЩ и западните медии. Към тях е адресирано и предупреждението за уж съществуваща опасност от възраждане на фашизма. В тази връзка руските медии умишлено манипулират съдържания и кадри, при това не безуспешно. В същото време руските държавни медии се представят за противотежест на манипулативните западни медии.
В условията на медийна война се трупа капитал от всичко, вкл. от това, което се представя за грешки в медийното отразяване на събитията. На сайта си, германската блогърка Марен Мюлер например изброява множество примери за уж погрешно отразяване на събитията около войната в Украйна. Според Мюлер, ставало дума не просто за отделни грешки, а за съзнателни манипулации, насочени срещу Русия.
Кореспондентът на „Зюддойче Цайтунг“ в Москва Юлиан Ханс казва по този повод, че западните медии могат само да загубят, ако се поддадат на руската медийна истерия и наистина станат такива, за каквито ги представят. Защото журналистика, която допусне да бъде „използвана“ за военни цели, престава да бъде журналистика.
