Либия: започна ли тайната война?
Както се оказа, странната идея на Муамар Кадафи за създаване на „държава без държава“ прекалено силно е впечатлила неговите противници. Близо 1700 различни въоръжени групировки продължават да блокират създаването в Либия на поне някаква форма за държавно управление. Но Европа се нуждае от нефт, а съседите на Либия – от спокойствие.
И ето че когато в края на май „Times“ написа, че в южна Либия са концентрирани специални поделения на няколко страни за някаква секретна операция, редица експерти заговориха, че най-накрая е започнала активната фаза на ликвидирането на анархията в тази страна.
Участието в загадъчните мисии на командоси от Франция, САЩ, Великобритания, Алжир и Чад прилича на миналогодишната военна операция в същия състав в Мали. Тогава, успоредно с унищожаването на „терористичните мрежи“, започна кампания по възстановяване на нормалното функциониране на държавата и нейните органи на реда. Но на 9 юни по време на двустранни преговори министрите на външните работи на Алжир и Франция опровергаха съобщенията за секретни мисии на своите войски в Либия и никой нямаше аргументи, че това не е така.
Но общата опасност от разпространяване на ислямския тероризъм от Либия засега е по-силна от подозренията. В края на май всички съседи на Либия съгласно сключено споразумение координирано затвориха границите. Властите на Тунис наредиха по г раницата с Либия отново да се построят лагери за бежанци за случай на „извънредно положение“. Алжир през април разгърна по границата с Либия десантен полк с опит за боеве с численост до 5000 души. Полкът получи много хеликоптери и самолети. Освен алжирците, в операцията наистина са задействани специални поделения на западни страни. На южна насока пътищата за отстъпление на различни разбойници и терористи е блокиран от армията на Чад. Общата цел на „южната коалиция“ е ликвидирането на терористите, унищожаването на тяхното оръжие, средства за съобщения, базите и инфраструктурата. На изток либийският полковник от запаса Хафтар продължава открито да воюва с въоръжени ислямисти. На негова страна се прехвърлиха елитни части на либийската армия. Той има подкрепата на населението, както и тежка техника. Има и авиацията на базата в Тобрук. Нужна е само помощта на Египет. Но президентът Абдел Фатах ас-Сиси засега изчаква. За разлика от Алжир, той няма много съюзници. Кайро ще си позволи да подкрепи Хафтар само когато победата му бъде очевидна.
И така, засега всички бивши „приятели на Либия“ събраха сили по границата и чакат решението на тактическите задачи от вътрешни сили на страната. Ще се ограничат ли те с „тайна война“ или открито ще се намесят в работите на разпадащата се на части Либия – засега не е известно. Победата на демократичните избори, за съжаление, не даде на днешното ръководство на Либия реална власт в страната. Съответно то няма и защита от тайните кроежи на съюзниците.
Гласът на Русия
