Възможно ли е Интернет да бъде „счупен”, да бъде спрян изцяло? Крис Барануик проучи какво е нужно, за да сринем изцяло интернет пространството, на което толкова много разчитаме.
Интернет е неразрушим. Най-малкото всички ние смятаме така. Затова и си позволяваме да казваме, че последните снимки на задника на Ким Кардашиян или странният случай с #роклята буквално са „взривили” Интернет, в кръга на шегата. Тъй като това очевидно няма как да стане в буквалния смисъл, използваме този лаф за случаите, когато някоя „свърхновина” се разпръсне из пространството с бързината на светлината. Тоест „взривяването” на Интернет е един много точен пример за хипербола. Но въпросът е наистина можем ли в пълния смисъл на думите да счупим Интернет? И ако това е възможно някой знае ли какво ще стане след това?
Недрата на нета
Част от отговора на този въпрос се намира в една сива, монолитна сграда в лондонските околия, която на външен вид изглежда като космически кораб с металния си обков и охранителните камери, разположени навсякъде по стените й, на които липсват прозорци. Няма никакви външни белези, които да разкриват чия е и какво се случва зад сивите й стени. Никой не предполага, че тази невзрачна и дори грозновата сграда е една от възловите точки на Интернет. Нарича се „Linx” (London Internet Exchange) и е една от най-големите точки на интернет трафик в света. Сградата на “Linx” определено е сред най-важните здания, за които същевременно повечето хора не са чували. Подобни сгради са разпръснати по целия глобус и всъщност са местата, където мрежите на провайдърите като Virgin и Comcast се срещат, осъществяват връзка и разменят трафик. Aко в тези сгради има режим на тока или пострадат сериозно при земетресение, например, ние всички ще разберем за това. „Щe се усети разпад на връзката в определени региони”, разказват ни служителите от сивата сграда. „И ако всъщност има как да проникнете във всички 30 такива сгради, то Интернет ще спре да функционира в голяма част от местата по света”.
Този сценарий, наподобяващ Деня на Страшния съд, е трудно осъществим, обаче. Своеобразните „недра” на Интернет са изключитлено добре пазени, разкрива Джак Уотърс, експерт трето ниво в подобен провайдър, представляващ гръбнака на Интернет връзката. „Имаме видеонаблюдение навсякъде, предприели сме всякакви предпазни мерки покрай оградите и където е нужно. Системите и устройствата с които работим са изключително надеждни”, убеден е той. За толкова години се знае само за един опит за саботаж в сграда на Ниво 3, който е бил неуспешен, разкрива още той.
Какво би се случило ако прекъснем кабелите, които минават под морето? Нищо, както сами може да се досетите...
Може би прерязването на връзките от едното място до другото е най-лесният начин да счупим Интернет? Има безкрайно дълги кабели, които са увити около цялата планета, някои от най-големите се въргалят безпризорно под вода, например. Наистина, кабелите, минаващи по морското дъно понякога се късат, ту случайно, ту когато бъдат закачени от корабна котва или по време на земетресение. Вярва се, че дори най-сериозното спиране на интернет през 2008 година, когато и Египет остана без мрежа, е причинено именно от подобни прекъсвания на кабелите.
Пътищата на нета
Ефектите от подобни проблеми в техническата инфраструктура на мрежата не са толкова всеобхватни и сериозни колкото си мислите, тъй като срещу тях е изправена оригинално проектираната устойчивост на сиситемата. За това може да благодарите на Пол Барън, роден в Полша американски инженер. Барън е един от малкото хора, които още в началото на 1960 година е вярвал, че съобщителната мрежа може да бъде проектирана така, че да оцелее максимално физически, дори и при ядрена атака. Той е написал доста увлекателни статии за това, но първоначално никой не ги е приемал на сериозно. И може би до ден днешен нямаше да се стигне до решение на подобни проблеми ако точно в този момент не се намесил и компютърният специалист Доналд Дейвис. Той успял да развие фундаменталната идея на Барън абсолютно независимо от него. Идеята на Барън и Дейвис е наречена „пакетно предаване на данни”. Тя е описана в комуникационен протокол, който разгражда съобщенията на малки кубчета и пакети. Те се разпращат по мрежата чрез най-бързия възможен маршрут до местопредназначението си, където се свързват отново. Дори да има само една не работеща връзка в мрежата, важна при това, съобщенията пак могат да пристигат там където трябват, но използвайки различен маршрут.
За да разрушите връзката не е нужно да отрежете кабела - просто пренасочвате на трафика ...
Това наистина е много умно. „Като се замислите това е невероятна архитектурна мисъл”, твърдят компютърните експерти от сивата сграда. „Осъществяването на комуникацията от точка А до точка Б, без да има значение какво се случва между тях двете, е много силна идея”. Ето защо рязането на кабели или атаките над центровете за данни ще причинят само ограничени щети на Интернет, но няма да го „счупят” изцяло. Дори и изключването на цели региони, като Сирия например, няма на всяка цена да наруши Интернет комуникацията, която преминава през сирийските мрежи, макар че може да разруши връката към външни сайтове като Google. Разбира се хората бързо осъзнаха и че прекрасното предимство на Интернет да пренасочва трафика си може да бъде използвано срещу него. Един от тези начини е атака на услугата DDOS – иначе казано оргромен поток от трафик е нарочно изпратен на сървъри, които не могат да се справят с претоварването. DDOS атаките стават все по-често и са една от заплахите, от които CloudFlare и други провайдъри се опитват да защитят клиентите си. Ултра - високия капацитет на мрежата CloudFlare може просто да поеме този "лош" трафик и да го пренасочва, така че публичните уебсайтове, които са мишена на атаката, да останат онлайн. Но справянето с подобни атаки става все по-трудно с времето. „Определено има повишаване на броя подобни атаки, както и увеличаване на мащаба и размера на щетите”, обясняват експертите. „Толкова е лесно да бъде организирана подобна атака, че понякога компании конкуренти използват тези похвати, за да си съперничат” .
Рутер „отвличане”
Друг начин да разрушим Интернет връзката е така нареченото BGP "отвличане". Това е удар по BGP щандовете за "граничен Gateway Protocol". Това е ключова система, която казва на Интернет трафика, съставен от милиардите пакети данни, къде да отидат. Дълго време се е приемало, че BGP рутери, разположени в различни точки в мрежата изпращат пакетите в правилната посока. През последните години, обаче, се оказа, че движението може да бъде тайно пренасочено ако рутерите бъдат манипулирани от хакери. Подобен тип „отвличане” на данни дава възможността информацията не само да бъде изтрита, но и предоставена на трети лица, като разузнавателните агенции, например. Друга последица от подобна хакерска атака е трафика да бъде пренасочен до по-претоварени зони от мрежата. Това се случи преди няколко години в Пакистан, когато правителството се опита да спре хората в страната да гледат YouTube. Съществува и теория, според която претоварването на рутерите с BGP актуализации може да изпрати Интернет в офлайн режим. Пренасоченият трафик може да причини огромни главоболия на хората, които се опитват да накарат системата да заработи. И все пак въпреки, че подобни проблеми могат да причинят прекъсване на Интернет на определени места, нямало е случай, в който целият Интернет да е бил спиран. Разбира се, подобна възможност това да се случи не бива да се изключва напълно, категоричен е професорът от Масачузетския технологичен институт Винсент Чан.
Най-лошият сценарий
"Мисля, че една масирана атака за спирането на Интернет навсякъде по света е възможна”. Чан посочва, че физическите атаки срещу инфраструктурата на Интернет трудно могат да причинят трайна повреда. Унищожаването на една точка от мрежата, която има още най-малко хиляда такива няма да „счупи” цялата мрежа, разбира се. Но ако се намери слабо място в софтуеъра на системата, която да наруши всичкит точки по мрежата, то тогава: Хюстън, имаме проблем...
Чан е категоричен, че има методи за прекъсване на Интернет изцяло, но до тях все още не е достигнато. В лабораторията си той
експериментира със "снаждане" на данни и поставяне на високи нива на шум. „Възможно е да спрем Интернет ако достигнем до разклонителните кутии, които са слабо охранявани и се намират на отдалечени места по света. С един удар те могат да бъдат разбити и да се саботира черната кутия, чрез която се осъществява връзката между електрониката и оптичните кабели”, разкрива професорът. "Най-лошото би могло да се случи ако има достатъчно шум в сигнала така че по-голямата част от информационните пакетите да не могат да бъдат разчетени, когато пристигнат”, обяснява още Чан . "Мрежата постоянно ще трябва да препредава отново и това може да я забави. Хората, които поддържат мрежата няма как да разберат, че това е атака. Ще си мислят, че тя е изключително заета и това причинява забавянето."
Чан смята, че има ентусиасти, които биха атакували Интернет по този начин. Но на последствията от прекъсването на Интернет не винаги се отделя достатъчно внимание. "Мисля, че трябва да има повече дискусии за защшита от подобни атаки. За защита на Интернет като цяло. Това никога досега не е било обсъждано адекватно. ", категоричен е професорът.
Интернет зависимост
Банките, търговските представителства, държавните институции, личната комуникация, голяма част от техниката - модерният свят е зависим от Интернет. Временното прекъсване на тази връзка е доста повече от неудобство. Но ако Интернет наистина спре е възможно да настане истинска катастрофа. Проблемът е, че ние не знаем какви неприятни последици може да има това. Дани Хилис, един от пионерите на Интернет технологиите, алармира за опасността на семинар през 2013 г. "Никой не може да знае точно за какво се използва Интернет във всеки един момент", коментира той. "Не знаем и какви ще бъдат последиците от един ефективен отказ на тази услуга."Обезпокоително е, че поради факта, че до сега Интернет винаги е работел, никой не е особено притеснен от предупреждението на Хилис."Трудно е да накараш хората да се фокусират върху План B, когато план А изглежда работи толкова добре," казва той. Никога досега не е имало дебат по този проблем. И все пак, всеки ден ползването на Интернет става все по-належащо. Истината е, че се нуждаем от Интернет толкова много, че никой дори не иска да си помисля за ден без мрежата. Но един ден това може да се случи. И тогава Интернет ще се обърне срещу нас и ще ни погне.
