Къде е Египет четири години след революцията?
На 11 февруари 2011 година Хосни Мубарак напусна властта в Египет. След временното управление на президента ислямист Мохамед Мурси, сега страната е ръководена от режима на Абдел Фатах ас Сиси, който е считан за още по-потиснически от този на Мубарак. На 28 януари Институтът за арабския свят в Париж организира дебат в опит да изясни някои ключови елементи за разбирането на сложната ситуация в Египет.
Кадри, заснети на 24 януари, които обиколиха света, показват как 34-годишната лява активистка Шайма ал Сабах е убита от сачми по време на събиране по повод годишнината от революцията от 2011 година. „Как традиционно мирният Египет стигна до тази атмосфера на гражданска война?”, се питаха участниците в дебата в Института. „Населението живее в непрекъснат страх, който между 2011 и 2013 година беше породен от дебатите около религията и мястото й в конституцията – ислямистите се страхуваха, че религиозните закони ще бъдат премахнати, а поддръжниците на светското управление се опасяваха да не би религията да доминира обществото. Всяка страна се опасяваше, че начинът й на живот ще бъде застрашен”, казва университетският преподавател Бернар Ружие, който е и директор на Центъра за икономически, юридически и социални изследвания в Кайро. Кадрите, които телевизиите излъчваха от дебатите в парламента, пораждаха най-невероятни слухове.
По време на референдума за конституцията на президента ислямист Мурси през декември 2012 година светските среди имаха „впечатлението, че всичко върви към края на Египет такъв, какъвто е бил досега”, казва Ружие. А това впечатление се подсилваше от факта, че на религиозен съвет беше дадена властта да контролира законите. Ето какъв бе и резултатът: „Пукнатините, които бяха създадени в периода 2011-2013 година, доведоха до рухването на духовната основа на египетското общество. Това може да обясни и липсата на реакция срещу сегашната репресия от една част от общественото мнение. До известна степен тази част от обществото дори е готова да приеме насилието, тъй като се чувства уязвима”, казва още Ружие. Сред поддръжниците на новия режим са участниците в революцията през 2011 година, привържениците на Мубарак, както и християните копти.
Възможни престъпления срещу човечеството
След държавния преврат на 3 юли 2013 година Мохамед Мурси и „Мюсюлмански братя” бяха криминализирани, а режимът на Ас Сиси, който свири на националистическата струна, ги определя за чуждестранни агенти, работещи например за „Хамас” и Катар. Затова те са най-засегнати от неумолимата репресия, която е критикувана от организациите за защита на човешките права. Тази репресия обаче удря и левицата.
Според преподавателя в Института за политически изследвания в Париж Стефан Лакроа най-малко 2000 ислямисти са били убити след свалянето на Мурси на 3 юли 2013 година. На 14 август 2013 година силите на реда откриха огън срещу демонстранти в Кайро, убивайки най-малко 700 души. В тази връзка в свой доклад „Хюман райтс уоч” дори говори за „възможни престъпления срещу човечеството”.
В този контекст новият режим „е изграден срещу политическия ислям, но политиката му е много по-различна от тази на Мубарак, при който „Мюсюлманските братя” бяха законно движение. Сегашното управление затвори мрежите им за социална взаимопомощ, като например болниците и диспансерите, след което ги отвори, но с други началници в ръководството”, обяснява Лакроа.
Ас Сиси иска да възстанови авторитета на държавата, без обаче да възпроизвежда старата система на Мубарак. Така, армията „се възползва от подкрепата на протестното движение, за да се справи с хипертрофията на полицията и да възстанови политическия си авторитет”, обяснява книгата „Революции в Египет”.
В същото време новият лидер прояви добра политическа ловкост, като се опря на партията на салафитите „Ал Нур”, която участваше в комисията по време на внасянето на поправки в конституцията през 2012 година. Това бе начин Ас Сиси да увеличи властта си в религиозните среди, за което говори и неговата реч пред университета „Ал Азхар” от 28 декември 2014 година. В тази реч той заяви, че в „нашата религия трябва да бъде извършена революция”. Думи, които в ушите на Запада може да звучат много иконоборски.
В крайна сметка властта успя да раздели лагера на ислямистите. Тя „спечели медийната битка” срещу „Мюсюлмански братя”, анализира Лакроа. Демонстрациите, които ислямистите продължават да организират всеки петък, систематично минават незабелязани от медиите. Ислямистите, които в миналото малко или много успяваха да се споразумеят с управляващите режими, искат да продължат натиска си, за да получат политически пакт с Ас Сиси. Засега усилията им се оказват напразни.
В резултат от всичко това някои фигури от „братята” избягаха в Катар, който сега обаче не иска да ги приютява повече. „В тази атмосфера няколко хиляди ислямисти заминаха за Истанбул, където поради идеологически причини имат подкрепата на президента на Турция Ердоган.”, казва Лакроа. Така, изправени пред един „раздробен ислямистки блок и пред един Ас Сиси, който се ползва от подкрепата на Саудитска Арабия и салафитите, трябва да избягваме да правим непълен прочит на събитията, който вижда в ситуацията единствено сблъсък между ислямисткия и светския лагер”, подчертава Жил Кепел – преподавател в Института за политически изследвания и признат специалист по исляма.
Пренебрегваните социоикономически проблеми
Тези странни алианси не са прецедент. Когато бяха на власт, Мурси и ислямистите се опитаха да се обединят с армията и полицията. В същото време те търсеха споразумение с някои бизнес среди, въпреки че ги „приемаха за основното средище на контрареволюцията”, се казва в книгата „Революции в Египет”. „Притиснати от икономическата необходимост да запълнят държавната хазна, „Мюсюлмански братя” поощриха една либерална политика на привличане на инвеститори”, пише още в книгата.
По този начин ислямистите, които исторически произлизат от средната класа, пренебрегнаха социоикономическото положение на изключително бедните земеделци в южната част на Египет, които съставляваха и тяхната електорална база. През 2011 година датско изследване показа, че 80% от египтяните се тревожат предимно от безработицата и инфлацията – въпроси, които стоят далече от проблемите на религията и идентичността. „Стратегиите на „Братята” за сключване на алианси не дадоха резултат, а те не успяха да уредят и социалната ситуация”, обобщава Кепел.
И всичко това се случи, докато затъналият в дългове Египет навлизаше в икономическата криза. През 2014 година туризмът, който бе основен стълб на икономиката, заедно с въглеводородните горива, приходите от Суецкия канал и приходите от емигрантите достигаха едва 40% спрямо нивото през 2011 година.
