Ако не може да си спомните времената, в които думата “калории” не е била част от ежедневието ви, в това няма нищо случайно.
И то не само защото, накъдето и да погледнем, виждаме надписи “без калории” и “ниско калорично”. Американците са обсебени с количеството им от повече от сто години, откакто “научното хранене” излиза на мода в края на 19 век. Оттогава способността да измерваме количествено свойствата на храната, която ядем, се превръща в мания.
Кой не иска проста формула за изчисление на това дали една диета е “добра”? През 1923 г. даже се публикува романтичен роман, в който е наблегнато на броенето на калории. Да, точно така – двама влюбени, които разгорещено си говорят за… калории.
Ако ви се е случвало да станете жертва на строга диета с броене на калории, то вие най-вероятно гледате на калориите като на нещо много по-престъпно от това, което всъщност са – единица за измерване на количеството енергия, която тялото ви може да извлече от дадена храна (всъщност, “истинските калории” са мярка за енергия; единицата за измерване, която присъства най-често на етикетите на храните е килокалории, или 1000 калории). За съжаление, определянето на това какво и колко да ядем не е толкова просто, тъй като, както всички знаем, не всички калории са еднакви.
По правило различните видове храни съдържат различно количество калории. В един грам мазнина има девет калории, а в един грам протеин има четири. Така че, ако искате да намалите калориите просто трябва да се намалят мазнините, нали? Не бързайте със заключенията.
През последните години се вижда промяна в мисленето, като се отдалечаваме от просто “приети калории/загубени калории”. През 2011 излиза проучване, проследяващо над 120 хиляди индивида без проблеми с теглото, които над 20 години записват теглото и диетите си. Това е най-изчерпателното изследване по рода си досега и против на общоприетото мнение резултатите показват, че вида на храните, които ядем е от огромно значение. Водещият изследването д-р Дариуш Мозафарян от Харвард казва, че “Много е важно какъв тип храна ядете. Само броенето на калории няма да ви помогне особено ако не се вглеждате в това какъв вид калории са”.
“Тялото разгражда веществата по различен начин”, казва Ейми Шапиро от Real Nutrition NYC. “Въглехидратите например се разграждат бързо и се превръщат в захар в системата ни, за разлика от мазнините и протеините. Въглехидратите покачват нивото на инсулина и на кръвната захар, което кара тялото ни да съхранява мазнините, които не се използват за енергия. Мазнините и протеините се разграждат по-бавно и ни карат да се чувстваме сити по-дълго с по-малко калории. Важно е да се претеглят всички свойства на храните, които приемаме, включително тяхната фибрена композиция, калоричен състав и хранителни свойства”.
“Една от най-големите заблуди, която съм срещала, е практиката на хората да намалят драстично калориите с цел да отслабнат.”, споделя Мариса Липърт, диетоложка и собственик на ресторант. “Но за жените например е недопустимо да се спада под 1,100 калории на ден”. Тялото ви се нуждае от калории, за да функционира. Всъщност средностатистическата 25-годишна жена изразходва около 1300 калории на ден ако просто седи и не прави нищо. Ако добавим упражнения, или просто ходене, са нужни повече калории.
Когато нивото на калории в тялото ви намалее твърде много, мозъкът ви изпраща сигнал, че огладнявате – едва ли това е целта ви. В отговор на това метаболизма ви се забавя и тялото ви започва да складира мазнини, приготвяйки се за метафоричната зима. Така че, ако целта ви е да отслабнете – няма да стане само със следене на калориите, които консумирате.
Важно е също така да се отбележи, че самият факт, че в храните които приемате има калории не означава, че тялото ви ще ги абсорбира. Представете си, че храносмилателната ви система е касичка, като трябва да я счупите, за да вземете парите (калориите). Понякога колкото и силно да я клатите, не изпада нищо. Нещо подобно се случва с калориите в суровите и съответно готвените храни.
Когато готвим нещо, ние де факто го чупим още преди да е влязло в системата ни – клетките се разцепват, което позволява на тялото да ги абсорбира по-лесно. Когато се даде готвено месо и картофи на мишки, те нарастват много повече, отколкото когато се хранят със сурово месо. Затова е важно да се помни, че броят на калориите, които тялото ви ще приеме, варира.
А какво да кажем по въпроса за епичната битка между преработените и пълнозърнестите храни? При направен експеримент, в който на едните участващи е даден пълнозърнест хляб и сирене чедар, а на другите бял хляб и “кашкавален продукт”, участниците изяли непреработените продукти, изразходвали двойно повече калории от другите.
Следенето на калориите, които приемаме, вероятно е полезно – то ни дава приблизителна представа за това дали приемаме достатъчно храна всеки ден. Но здравословното хранене е много по-сложно от това да използваме калкулатор, чудейки се дали да изядем две филии хляб. Какво ядем е не по-малко важно от колко ядем.