Досега кандидат-студентите за СУ трябваше да пишат аналитичен текст върху изучавано произведение на български автори. Сега от тях се очаква да решат тест и да напишат есе в рамките на три страници.
Изпитът по български език пак ще е 4 часа, но ще се състои от две задължителни части. Едната е тест с 50 въпроса от отворен и затворен тип, които ще проверяват литературната компетентност на кандидат-студентите. Те ще са базирани както върху откъси от произведения, включени в задължителната и профилираната подготовка на учениците в 11-и и в 12-и клас, така и върху текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение ще са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст. Втората част от изпита, която е задължителна и ще носи максимум 30 точки от общо 100 възможни, е създаване на аргументативен текст (есе). Темата може да бъде върху твърдение или есенция от литературен или нелитературен източник, като обемът й следва да е най-много 3 страници.
Кандидатстудентският изпит по история на България също включва два задължителни компонента – тест и тема. И двете части са върху проблематиката и фактологията на досегашната задължителна програма по история за 11-и клас, обхващаща историята на държавата ни между VII и XX век. Тестът ще е с отворени и затворени въпроси, а в деня на изпита изпитната комисия ще формулира няколко тестови варианта, от които ще се изтегли един. От темите пък ще се изтеглят два въпроса, като кандидат-студентите ще пишат върху един от тях по свой избор.
Само с шест от общо 108 специалности в СУ няма да използват оценките от зрелостните изпити. Това са регулираните специалности „Право“, „Медицина“ и „Фармация“ и трите специалности във факултета по журналистика и масова комуникация – журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване. Българската филология ще може да се влиза вече не само с оценка от матура по български, но и по чужд език. Явяването на изпит обаче ще носи повече точки от оценката от дипломата.