Големи планове за разработване на туризма в Сърбия

| от |
Този месец екип от ентусиазирани любители на рафтинга гребаха повече от 500 км от Баня Лука – най-големия град в Република Сръбска в Босна и Херцеговина, до столицата на Сърбия Белград, за да рекламират речния туризъм, рафтинга и екологията.

Дузина сини рафтинг-лодки от клуб „Каньон“ бяха приветствани от клубовете „Ред Стар“ и „Лиман“ на мястото, където се сливат реките Сава и Дунав в Белград.

Джордже Джурджевич от рафтинг клуб „Каньон“, заедно с много други босненски сърби, често пътува до Сърбия за културни и спортни събития и за посещения при роднини. Сърбия регистрира най-висок брой чуждестранни посещения от граждани на Босна и Херцеговина, а броят им расте година след година, пише БТА.

Приближаването към Бранков мост в сръбската метрополия в слънчева есенна утрин представлява внушителна гледка. „Това е първият опит за организиране на маратонска еко-регата и аз съм доволен, че всичко мина добре, тъй като планираме да я разширим следващата година, започвайки от Словения, през Хърватия и през целия път до Белград“, казва Александър Пастир, председател на Федерацията по кану, каяк и рафтинг на Босна и Херцеговина и на рафтинг клуб „Каньон“.
Официалната статистика показва, че Сърбия, заедно с другите бивши югославски републики, регистрира най-много чуждестранни туристи от съседните бивши републики на югославската федерация. Някогашният сръбско-хърватски език сега се е развил в четири различно наричани езици, но като оставим настрана политиката, всички те се разбират добре едни други и това допринася за по-бързото съживяване на регионалната търговия и туризма.
Създаването на нови клубове по водни спортове в по-малките градове по реките Сава и Дунав, увеличаването на вниманието към опазването на околната среда и извличането на максимална полза от речния туризъм са част от по-голям план за рекламиране на Сърбия като атрактивна туристическа дестинация.

„Речният туризъм добавя друго измерение на т. нар. MICE туризъм в Белград, правейки го още по-вълнуващо място за посещение“, казва Деян Веселинов, директор на Белградската туристическа организация. (MICE туризъм (Meetings, Incentives, Conventions and Exhibitions)
С рекорден брой посетители и увеличение на нощувките на чужденци с 14 процента спрямо миналата година, Белград и други сръбски градове, като Нови Сад и Ниш, са топ приоритет на министерството на икономиката за по-нататъшно развитие като дестинации за кратки градски ваканции.

„MICE като туристически продукт има силен растеж в сръбските градове през последните пет години, отвеждайки Сърбия от 73-о място на 42-ро в света чрез увеличаване на броя на конференциите от 11 на 55“, казва Гордана Пламенац, управляващ директор на Националната туристическа организация на Сърбия.

Градовете също така приемат все повече посетители за фестивали, като Exit в Нови Сад и Nisville Jazz Festival в Ниш, както и туристи, които идват в Белград не само за фестивали, но и минават през града на път за други фестивали. Най-големият от тях е Гуча (Guca) – най-големият фестивал за духова музика в света, който се организира в селския район Драгачево.

С три изцяло плавателни реки Дунав, Сава и Тиса и много планински реки, потенциалът на речния туризъм е огромен, но в действителност неизползван. За някои реки обаче, този потенциал може никога да не бъде реализиран.

„Голямата заплаха за екстремните спортове и за природните паркове по реките на Сърбия и техните екосистеми са плановете за изграждане на повече язовири за нови водноелектрически централи по река Лим“, казва Борис Пуряков, президент на мореплавателния клуб „Лиман“ и на Федерацията по рафтинг на Сърбия. Докато мнозина биха казали, че най-големият потенциал на Сърбия е в спа и планинския туризъм, екстремните спортове дават допълнителна стойност към активната почивка.
Язовирите са само един от проблемите, пред които е изправен туристическият сектор. Строителството на вили в природни резервати без разрешителни е стар и широкоразпространен проблем, наследен от комунистическата епоха, когато партийното ръководство и високопоставени чиновници започнаха да си строят вили където поискат без да пазят природата. Това е особено забележимо в планинските и спа курортите.
„Нашата страна има над 1000 студени и топли минерални извора с 35 термални курорта и четири климатични минерални бани„, казва Владан Вескович, секретар на Асоциацията на

сръбските минерални бани. Най-посещавана е Върнячка баня. Посещенията от местни туристи в спа курортите съставляват 41 процента от всички туристически нощувки в Сърбия.

„Сегашният брой посетители може да нарасне 20-30 пъти, ако имахме инвестиции за реновиране и разширяване“, казва директорът Добрица Пуренович. Въпреки големия потенциал за спа туризъм, министерството на икономиката, което отговаря за развитието на туристическия сектор в Сърбия, не смята този вид туризъм за ключов продукт за привличане на чуждестранни туристи, като трите водещи туристически продукта са кратките градски ваканции, MICE и туризъм по река Дунав.

Какъвто и да е потенциалът на спа туризма, ски туризмът и други спортни дейности в планината са безспорна перспектива за растеж. Почти половината от сръбската територия е покрита с планини, привличайки посетители през цялата година. Копаоник е най-големият планински курорт и вероятно най-развитата туристическа дестинация, като броят на нощувките на чуждестранни туристи е нараснал с 36 процента спрямо 2012 г. и е на път да расте в бъдеще.

„Правителството инвестира над 87 милиона евро в ски инфраструктура от 2006 г., с което преобрази Копаоник през последните шест години, като има планове за изграждане на още два ски лифта следващата година“, казва Деян Йевнаич, директор на „Ски курорти в Сърбия“.

Ново допълнение към ски курортите в Сърбия е Стара планина – дестинация, която е все още непозната на чуждестранните туристи. Това е най-високата планина в Сърбия, намираща се в южния ъгъл на страната, граничещ с България.

Инфраструктурата в южната част на Сърбия е много слабо развита в сравнение с останалата част на страната, така че развитието на комунални услуги в Стара планина, като водоснабдяване и електроподаване, както и на пътната мрежа, са не само добре дошли, но и предварително условие за развитието на курорта и за привличане на нови инвеститори. Изграждането на паневропейски коридор номер 10, финансиран от Световната банка, ще направи южната част на Стара планина много достъпна.
Новата авиокомпанияAir Serbia, която замени сръбския авиопревозвач „ЯТ Еъруейз“, планира да удвои полетите през следващите шест месеца и да въведе нови дестинации.
Така че перспективите за сръбския туризъм изглеждат бляскави, но потенциална трудност представлява състоянието на държавните финанси. В съответствие с неотдавна обявената от правителството програма за икономии и нови насоки на цялостната икономическа политика, Саша Радулович, новият икономически министър, ще наложи съществени съкращения на субсидии и правителствени инвестиции в туристическия сектор. „Накратко, частната инициатива ще развива туризма в Сърбия вместо правителството“, добави говорителят на министерството на икономиката Александър Стеванович.

 
 
Коментарите са изключени за Големи планове за разработване на туризма в Сърбия