Евгени Динев от здрач до зори

„Попаднах насред зимна виелица на билото на Стара планина. Видимостта беше не повече от метър, затъвах в пресния сняг, вятърът бръснеше като скалпел, но въпреки това беше някак тихо и красиво. Природата шептеше успокоително, докато със сетни сили се опитвах да се измъкна от кошмарната ситуация.“

Това е един от случаите, в които природата, като единствен придружител и подкрепа на Евгени Динев, си позволява да му шепне. Разказът му звучи смразяващо, дори в днешния юлски ден.

В други случаи природата му е крещяла, в трети е била безмълвна – разбира се, метафорично казано. Допуснала го е толкова близо до себе си, защото я снима почти непрекъснато и я изкарва все по-красива и по-красива във всичките й състояния. А тя, като изконно женско начало, обича да изглежда неотразимо.

Евгени е личният й фотограф. Отдал й се е изцяло още преди десетина година, когато открива, че особено го увлича да я дебне през обектива.

Затова й тя му говори понякога, а той я снима ли снима – в екстремни ситуации и в моменти на пълен покой, тя му показва тайните си цветове, които простото око понякога подминава.

Евгени Динев е от Бургас. Започва да създава своите фотописи в онези смутни времена, когато дигиталната фотография вече е започнала да измества аналоговата. Все още смартфоните и фейсбук не са били измислени, спомня си той. И обратно на тенденциозната свръхкомуникативност и оживеност, която предлага града, природата удобно се намества в личното пространство и ежедневието на фотографа, който до голяма степен пренебрегва урбанистичната култура и се отдава на истинска авантюрата с Нея – само с фотоапарат и топли, чисти дрехи в сака.

Казва, че преследва една магия. За хората, които отдавна не вярват във вълшебства, това може да звучи твърде префърцунено и арт, но един поглед към снимките му доказва, че все още има подобни висши сили.

„Магията е в светлината, в умението да я уловиш. Преимуществото на изгрева, е че тогава природата се пробужда. По листата има роса, в долината се носи ефирна мъгла, липсва човешко присъствие…“, казва Евгени, сякаш лобирайки за изгрева и новия ден пред красотата на интимните залези. И за да е по-интересно, Природата му прави пореден сюрприз. „Последно бях приятно изненадан от поразителен залез насред живописно лавандулово поле“, досеща се той.

Такава е тя, природата. Има си приказка с Евгени. Някак по специален начин протичат срещите и разговорите им. Двамата често си мълчат, но се чуват и виждат чрез други сетива. И макар да не ти се налага да бързаш заради Нея, има нещо, което можеш да изпуснеш.

„Когато съм с фотоапарата, не съм просто на разходка, трябва да бързам, за да хвана хубавата светлина, да търся подходящо място. Е, не мисля толкова за самото преживяване, а за причината поради, която съм натоварил тежката раница. За съжаление, това ме откъсва от възможността просто да се мотая и да се наслаждавам на самото пътуване“, споделя Евгени. Веднъж шофирал цяла нощ до един специален плаж в Гърция. Изгревът не бил нищо особено, но след като цяла вечер е пътувал, загледан в тъмния път, да види изгряващото слънце бил наистина незабравим момент.

И успява да я хване, без да се налага да я гони. Раницата с фотопринадлежностите е винаги приготвена. В зависимост от сезона в нея има и малко суха храна, но нищо излишно.

Избира дестинациите си като по учебник. Ако сезонът е есен, една от възможностите за избор е обагрена широколистна гора. Избира подходящи метеорологични условия и светлина, за да успее да представя тази локация в най-добрият и вид.

„Не съм от тези регионални фотографи, които снимат в ограничен радиус или пък избират една тема. Твърде любопитен съм, а и не обичам да се повтарям. Море, планина, поле, завод, няма значение, стига да ме провокира по някакъв начин пейзажът“, казва Евгени. От някои срещи с природата го побиват тръпки. „От неочакваните картини най-вече. Такива ситуации, в които природата разкрива своята мощ. Около периметъра на бурята, но не в самата, винаги е интересно“.

Казва, че късметът е основният път за улавянето на пейзажа до последния щрих.

„Не съм сигурен, че това е възможно, но всеки пейзажист се опитва да извлече максимума според своите идеали, които за друг може да са различни. Факторите за постигане на това са много и е въпрос на късмет да се съчетаят в едно. Дали ще си на най-доброто възможно място, представено в най-добрата му светлина? Дали пък ще намериш перфектната композиция? Ще съумееш ли да използваш технологичният си инструментариум, за да запечаташ този съвършен момент? Способен ли си да изцедиш всичко от уловените кадри и да избереш 2-3 от стотиците?“, обяснява Евгени. Казва и че най-неочаквано добрите снимки често са тези, на които не е обърнал внимание веднага. Кадри, които доста по-късно е изтупал от прахта и извадил на светло.

Сред галимация от цветове, нюанси и случайности, очите му не се уморяват от толкова гледки. По-скоро привикват, тъй като малко или много гледките започват да се повтарят. „Трябва все по-фин поглед да отличавам трудно уловими детайли. Превърне ли се снимането в рутина, ще проличи на снимките, а това неминуемо ще навреди на тяхното въздействие“. Може би това се оказва и тайната рецепта на Евгени, който е един от най-въздействащите пейзажни фотографи у нас. Обичайно читателите изразяват комплиментите си в коментарите под снимките му във фейсбук, споделят ги и ги разпространяват. Но това е само видимата страна на възхищението.

„По-интересните привърженици на фотографията ми са тези, които не се афишират, а хващат раницата и поемат по моите стъпки. В този случай съм успял да разпаля въображението и желанието им да видят със собствените си очи, да станат част от преживяването, което съм описал“, споделя за почитателите си Евгени.

Така например най-странното място, на което е снимал и препоръчва горещо, е живописното северно крайбрежие на Испания. „Бях на висок, стръмен бряг, а в далечината имаше красиви скали. Исках да ги снимам от ниско, затова започнах да търся път надолу. След трудоемко спускане, все едно се озовах на друга планета. Целият бряг представляваше черни назъбени камъни, а насреща ми се извисяваха огромни назъбени канари във формата на тризъбец. Вълните се блъскаха оглушително в тях, което беше страховита картина. Това е едно удивително и рядко снимано място“. Според неговата представа за екзотика – все още не е бил на такова място. Може би гръцките острови се приближават до вижданията му за причудливост и необикновеност.

Засега не е набелязал следващата си цел. Казва, че преди мечтаел за скъпо фотооборудване, пътуване до всевъзможни дестинации, но когато донякъде постигнал това преминал към следващата логична стъпка – да покаже и утвърди моето творчество пред по-широк кръг. А защо не и да остави следа, да бъда вдъхновение о причина за фотографите, които ще поемат по аналогичен път. За себе си казва и че не е от този тип хора, които си набелязват дадено място и чакат с дни да се случи нещо там. По-скоро той е непрестанно търсещ, упорит и разчита на късмета си. „Преминавам отнякъде и хоп, ето го перфектният кадър, без предварително да съм знаел, че ще е точно там“. Обаче знае, че най-красивите звезди са високо. Далече от населените места и промишлените зони.

„Планината е добър вариант за съзерцаване на нощното небе. Надявам се утре да съм на правилното място, в точното време, някъде из нашите планини“.

Въздействащите фотописи на невероятния Евгени Динев може да разгледате в галерията ни горе. Огромна негова снимка има монтирана в антрето на сграда близо до музея Гугенхайм в Билбао, в частни колекции в Австралия и Южна Африка.