Дороти Гибсън – една звезда на нямото кино на Титаник

Дороти Гибсън – 22-годишната звезда на нямото кино – се сгушва в спасителна лодка, облечена само в късо палто и пуловер над вечерна си рокля. Тя започва да трепери.

Когато е пусната в 12:45 ч., Спасителна лодка 7 остава едва на 20 метра от Титаник, за да може да бъде използвана в спасителните операции. Дороти и майка й Полин, която пътува с нея, гледат как спасителна лодка след спасителната лодка напускат кораба, но малко след 2:00 часа вече е очевидно, че по-голямата част от пътниците няма да могат да се спасят. Осъзнавайки, че потъването на кораба е неизбежно, Джордж Хог от екипажа заповядва Спасителната лодка 7 да бъде отведена от Титаник. Рискът лодката да бъде засмукана е голям, смята той и затова пътниците и екипажът се отдалечават възможно най-бързо в черното море. Дороти не може да откъсне очи от кораба, чиято задна част сега е под вода, а кърмата му се издига в небето.

Внезапно от кораба се разрази диво съчетание на гласове и забелязахме необичайна суматоха сред хората около парапета. Тогава се случи ужасното нещо, което ще остане в паметта ми до деня, в който умра.

Дороти слуша как 1500 души викат за помощ – шум, който тя определя като ужасяваща смесица от викове, писъци и стенания. Заедно с тези крясъци, чува се и един по-дълбок звук от под водата – шум от експлозии, които тя оприличава на невероятната сила на Ниагарския водопад. „Никой не може да опише ужасяващите звуци“, спомни си тя по-късно.

Илюстрация на Дороти Гибсън от Харисън Фишър, 1911 г.

Преди да стъпи на Титаник, Дороти Гибсън вече се е превърнала от обикновена девойка от Ню Джърси в модел за известния илюстратор Харисън Фишър – чиито пищни картини на идеализираната американска красота красят кориците на много популярни списания – и след това в звезда на нямото кино.

До пролетта на 1912 г. Дороти се чувства толкова преуморена, че моли работодателите си в студията на Éclair във Форт Лий, Ню Джърси, да й дадат малко почивка. Дните са дълги и тя осъзнава, че всъщност има „много малко от блясъка, свързан с филмовите звезди“. Може и да печели по $175 седмично – еквивалентът на близо 4000 $ днес – но това я изтощава и тя дори започва да мисли да напусне студиото. „Чувствах се много потисната и всички настояваха да замина за малко“, спомня си тя по-късно. „Г-н Брулатур ми уреди чудесна почивка в чужбина. Изглеждаше идеалното решение“. (Омъженият й 42-годишен любовник Джорс Брулатур от Éclair е един от най-силните продуценти във филмовата индустрия.)

Дороти и майка й отплават за Европа на 17 март 1912 г. като маршрутът им включва не само столиците на континента, но и Алжир и Египет. Въпреки това, когато пристигат в Генуа от Венеция на 8 април, те получават телеграма в хотела си с искане Дороти да се върне в Америка. В студиото се е появила спешна ситуация: тя е нужна, за да започне работа веднага по поредица от филми. Въпреки че я няма само три седмици, смяната на обстановката й помага да се почувства „като нова жена“ и се връща, за да разкаже на студиото за своите планове. След кратко спиране в Париж тя отплава обратно за Ню Йорк от Шербур на 10 април.

Дороти Гибсън в промоционална снимка за „Saved From the Titanic„, 1912 г.

В спасителната лодка цареше тишина. „Никой не каза и дума“, припомни си Дороти. „Нямаше какво да кажем и нищо не можахме да направим.“ Изправена пред лютия студ и все по-бурното море, Дороти трябва да се примири с възможността да не преживее нощта. Дали са успели да изпратят сигнал за бедствие и да се обадят за помощта на всички близки кораби? Възможността да се движат с километри в средата на суровия Атлантик с дни наред внезапно става много реална.

Когато на 15 април слънцето изгрява, пътниците в Спасителна лодка 7 виждат редица светлини и тъмен облак дим в далечината. „Сгрявайки се възможно най-добре в тясната спасителна лодка, наблюдавахме как черният дим става все по-голям и по-голям“, спомни Дороти. „И тогава успяхме да различим корпуса на параход, който се насочва в нашата посока.“

Капитан Артър Рострон

Мъжете на спасителната лодка, сега с изтръпнали от студ ръце, се насочиха с особена сила към Карпатия, която чува сигналите за бедствие на Титаник и изминава около 100 километра, за да спаси оцелелите. Докато слънцето хвърля слабата си ранна светлина над водата, Дороти забелязва няколко зелени възглавнички, плаващи в океана; тя ги разпознава като от диваните на Титаник. Сутрешната светлина – която скоро стана ярка и ожесточена – разкри и многобройните айсберги, които плуват около тях.

Около 6:00 часа спасителната лодка на Дороти Гибсън среща Карпатия и се изкачва по въжената стълба на палубата. Все още с влажната си, обляна от вятъра вечерна рокля, Дороти е попитана от пътниците на новия кораб Джеймс Ръсел Лоуъл и съпругата му дали би искала да сподели каютата им. След като закусва, тя се оттегля именно там, където спи в следващите 26 часа.

Жул Брулатур винаги е искал да изпрати филмов екип до кея, за да запише пристигането на Дороти в Ню Йорк; той беше един от първите, които разбират, че кинохрониката като жанр може да се ползва като мощен инструмент за реклама и че връщането на звездата в Америка на борда на най-известния спасителен кораб в света ще помогне за увеличаване на интереса и ще е добре за оборота. Но изведнъж се озовава с необикновена история в ръце. Информацията за потъването на Титаник не е достатъчно – първоначално някои вестници твърдят, че всичките й пътници са оцелели. Капитан Артър Рострон от Карпатия поставя забрана за изтичане информация от кораба до медиите – комуникация може да се осъществява, казва той, само с властите и за предаване на съобщения между оцелелите и техните семейства, както и да се предостави списък кой от пътниците на Титаник е загинал.

Карпатия в Ню Йорк след потъването на Титаник

Когато Карпатия пристига в Ню Йорк – в бурната нощ на четвъртък, 18 април – тя e заобиколена от множество по-малки съдове, всички наети от новинарски корпорации, които отчаяно искат да научат повече за една от най-големите истории на онова време (пък и днес). От лодките си репортерите викат по мегафони и предлагат страхотни суми пари за информация, но капитан Рострон казва, че ще застреля всеки от екипажа, който се осмели да говори с тях.