Дилемата с руския газ

Действията на Русия в Крим доведоха до международната ѝ изолация – и до сблъсък със Запада. Германия също оказва натиск, но го прави съвсем тихо. Поради простата причина, че е силно зависима от руските доставки на газ, пише Дойче веле.

Тези дни германската канцлерка Ангела Меркел направи едно изказване, което накара мнозина да наострят уши. „Ще трябва да преразгледаме цялата ни енергийна политика“, заяви Меркел, а думите ѝ станаха повод за най-разнообразни спекулации. Което не е никак учудващо с оглед на факта, че Европейският съюз е изключително зависим от руските енергийни доставки. Дали наистина предстои обрат в европейската енергийна политика? Обрат, който да направи Европа независима от руския нефт и газ?

Зависимостта от Газпром и сие

Фактите показват, че поне в краткосрочен план обратът ще е трудно осъществим. Близо една трета от внасяния от ЕС газ е с руски произход. Същото важи и за внасяния петрол. Германската зависимост е дори още по-висока: 36 процента от вноса на газ и 39 процента от вноса на нефт идват от Газпром и сие. А понеже най-големият транспортен коридор за руския газ минава през Украйна, евентуалното спиране на доставките заради изострянето на кримската криза може да засегне силно и Западна Европа. Половината от експортирания от Русия газ, около 160 милиарда кубически метра, стига до Европа именно през този канал.

Спирането на доставките би могло да бъде компенсирано за период от три месеца благодарение на запасите в Европейския съюз. Освен това има и алтернативи – например Северен поток, през който се транспортират 55 милиарда кубически метра газ от Русия към Германия, както и газопроводът Ямал, през който преминават 33 милиарда кубически метра газ, предназначени за балтийските държави, Полша и Германия.

Дотук добре, но какво ще стане, ако конфликтът между Запада и Русия ескалира още повече и това доведе до решение за налагане на нефтено и газово ембарго на Русия? Особено що се отнася до природния газ, ще е много трудно да се намери алтернатива на руските доставки. Изчисленията сочат, че за да се намери заместител на руския газ, ще са необходими сериозни технически и икономически усилия.

Европа принципно разполага с възможността да внася втечнен газ – например от Алжир. А Холандия и Норвегия биха могли да увеличат своя добив на газ. В момента Германия внася от Норвегия 24 процента от необходимите ѝ количества газ, а от Холандия – 23 процента. В Норвегия добиваните количества могат да бъдат увеличени до 20 милиарда кубически метра, а вносът на втечнен газ би могъл да се удвои. Само че втечненият газ е два пъти по-скъп от руския, а и не може да се разчита на бързи доставки. Накратко: за Европа – и особено за Германия, освобождаването от руските доставки на газ ще представлява изключително сложна задача – както в логистичен, така и във финансов план.

А петролът?

Съвсем различна е ситуацията с доставките на руски нефт. Предлагането на световния пазар е голямо, във връзка с което цените са сравнително умерени. Алтернативни доставчици има достатъчно, като например Канада. Както обаче заяви наскоро един от говорителите на федералното правителство: „Дебатът за възможните алтернативи, като например внос на газ от Канада или от САЩ, е интересен, но за момента по-скоро теоретичен, тъй като тези страни не изнасят газ“.

Федералният министър на икономиката Зигмар Габриел заяви на свой ред, че няма разумна алтернатива на вноса от Русия. И предупреди, че раздухваната в момента паника е излишна и неоправдана: „Дори в мрачните времена на Студената война Русия стриктно се придържаше към договорите“, подчерта Габриел. Както сочи обаче опитът от близкото минало, спирания на доставките за Европа, макар и краткосрочни, е имало – например през 2006 и през 2009 година покрай споровете между Русия и Украйна.

Газова война?

Дали покрай сегашната криза ще се стигне до избухването на „газова война“ между Русия и Запада? Постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов е категоричен, че нищо подобно няма да се случи: „Този сценарий е плод на политическото въображение – нищо повече“, заяви той пред агенция Интерфакс и подчерта, че Русия ще продължи да бъде надежден партньор. Което всъщност е в интерес на самата Русия: през 2012 година износът на газ е донесъл на страната 68 милиарда долара, а износът на нефт – 290 милиарда. За руския бюджет това означава следното: докато сделките с газа представляват 5 процента от държавните приходи, нефтът осигурява цели 50 на сто. Тоест – блокирането на износа на нефт е за Русия много по-опасно от финансова гледна точка, отколкото евентуална „газова война“.