В края на май 1944 г. на летището в Гибралтар каца самолетът на Чърчил и от него слиза безпогрешно разпознаваем силует: черна барета с две емблеми, остър нос, ръце, сключени зад гърба. Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри — човекът, който ще командва сухопътния десант срещу Хитлерова Европа — обикаля Средиземноморието. Испанските наблюдатели на скалата, а чрез тях и германското разузнаване, докладват незабавно: щом Монти е тук, десант във Франция през близките седмици няма да има.
Дотук всичко изглежда ясно — с една дребна подробност. Истинският Монтгомъри в този момент е в Англия и довършва плана за Деня "Д". По пистата в Гибралтар крачи лейтенант от армейския счетоводен отдел с изкуствен пръст и актьорско минало. Казва се Клифтън Джеймс и играе ролята на живота си — пред публика, която не бива да разбере, че гледа представление.
Дебаркирането в Нормандия е защитено с най-мащабната система за заблуда, изграждана някога: фиктивни армии с гумени танкове, фалшиви радиомрежи, двойни агенти, захранващи Берлин с внимателно премерени лъжи. Целта е една — Хитлер да гледа навсякъде, освен към нормандските плажове: към Кале, към Норвегия, към южна Франция. Всяка германска дивизия, задържана далеч от Нормандия в първите дни, означава спасени животи на плажовете.
В тази мрежа от измами операция "Копърхед" е малък, но дързък "моноспектакъл": щом германците вярват, че нищо не започва без Монтгомъри, нека тогава Монтгомъри се появи възможно най-далеч от Ламанша. Остава една дребна подробност — да се открие негов двойник.
Намират го благодарение на вестникарска снимка от армейска театрална постановка, под която редакцията отбелязва поразителната прилика на актьора с прочутия пълководец. Мийрик Клифтън Джеймс е роден в Австралия ветеран от Първата световна война, второразреден актьор с десетилетия по провинциалните сцени и понастоящем лейтенант в счетоводния корпус, смятащ войнишки заплати в Лестър. Приликата му с Монтгомъри отдавна е тема на казармени шеги — колегите го карат да позира "като Монти" за обща радост, без никой да подозира, че шегата ще влезе в учебниците по военно изкуство.
Първият контакт е сцена, достойна за комедия: обажда му се самият Дейвид Нивън — холивудска звезда, служеща в армейското филмово подразделение — с предложение за "участие във военен филм". Джеймс пристига на прослушването и научава, че филм няма, публиката ще е германското разузнаване, а провалът се мери не с освирквания, а с човешки животи. Съгласява се — отчасти от дълг, отчасти, както сам признава по-късно, защото след половин живот, прекаран на сцената, това е единствената главна роля, която някой изобщо му е предлагал.
Следва най-странната подготовка в историята на актьорското майсторство. Зачислен към щаба на Монтгомъри като мним сержант, Джеймс наблюдава първоизточника отблизо: пружиниращата походка, отсечения глас, навика да сключва ръце зад гърба, характерния жест, с който докосва бузата си. Проблемите са три. Първо, Джеймс пуши като комин, а Монти е войнстващ въздържател — в негово присъствие цигарите са забранени със заповед. Второ, Джеймс обича чашката — също забранена, което ще се окаже най-тежката част от мисията. И трето, най-неудобното: по време на Първата световна война Джеймс губи среден пръст, а фелдмаршалите обикновено са в отлично здраве.
Решението е протеза, която двойникът носи като част от костюма. Гардеробът довършва илюзията — включително прочутата барета, взета назаем от реалния ѝ собственик. Нервите обаче се прикриват по-трудно: свидетели на операцията разказват как малко преди излитането разтрепераният актьор трябва да бъде успокояван — при това без помощта на любимия алкохол.
Премиерата е в Гибралтар: закуска при губернатора, разходка из градината и няколко изречения за мнимия "План 303", изречени достатъчно високо, за да ги чуят точните уши — британците знаят поименно шпионите на Оста в района. Второто представление е в Алжир: паради, ръкостискания с истински генерали, посветени в съзаклятието, максимална видимост пред възможно най-любопитни очи. Всеки жест е репетиран, всяка спирка — подбрана според картата на вражеската агентура; турнето е планирано като театрална обиколка, само че импресариото е военното разузнаване.
Впоследствие "Монтгомъри" изчезва от сцената внезапно, както се е появил: скрит е в Кайро, докато истинският му първообраз повежда десанта. На 6 юни, когато съюзниците стъпват в Нормандия, най-охраняваната тайна на счетоводния отдел лети обратно към бюрото си, а Германия си задава въпроса какво точно е наблюдавала.
Дали постановката има желаното въздействие? Честният отговор на историците: трудно е да се прецени. Германските архиви показват, че донесенията за Гибралтар стигат до Берлин, но "Копърхед" е една нота в симфония от заблуди — ефектът ѝ не може да се разграничи от фалшивите армии и радиоизмамите. Сигурно е друго: десантът постига изненада, каквато никой не е смятал за възможна. Нито една брънка от плана не се скъсва. В този занаят липсата на провал е най-добрата дефиниция за успех.
Финалът, като на повечето популярни филми, е сантиментален. Джеймс се връща към счетоводството и мълчанието, обвързан с тайна, която не може да сподели дори с близките си. Според строгата армейска аритметика, за дните във фелдмаршалска кожа лейтенантът си остава на лейтенантска заплата: империята е щедра на риск и пестелива на хонорари.
Едва десетилетие по-късно той разказва всичко в мемоара си "Аз бях двойникът на Монти", а киното му поднася уникално обезщетение: в екранизацията от 1958 г. Клифтън Джеймс играе едновременно и себе си, и Монтгомъри. Единственият актьор в историята, получил главната роля, защото веднъж вече я е изиграл тайно, без афиш и без право на грешка.
