Призори на 25 октомври 1944 година край филипинския остров Самар американският пилот мичман Уилям Брукс поглежда надолу през облаците и не вярва на очите си: под него, на два часа плаване от незащитените десантни сили, от морето изникват мачтите на вражеска бойна ескадра.
Четири японски линейни кораба начело с "Ямато" — най-големият линеен кораб, строен до момента — шест тежки крайцера, два леки крайцера и рояк разрушители се носят право срещу единственото, което им препречва пътя: формация с прозвището "Тафи 3" — шест конвойни самолетоносача, три разрушителя и четири още по-малки ескортни миноносеца.
Един снаряд на "Ямато" тежи около тон и половина. Най-тежкото оръдие в цялото американско съединение изстрелва снаряд от двадесет и пет килограма. По всички правила на военноморската наука следващите два часа трябва да са клане.
Онова, което се случва, е един от най-поразителните обрати в историята на американския флот — историкът Самюъл Елиът Морисън ще напише, че никой дотогава не е показвал толкова кураж.
Как гигантът се промъква незабелязан
Самар е епизод от битката в залива Лейте — най-голямото морско сражение през Втората световна война, разиграло се при американския десант във Филипините.
Японската стратегия е отчаяна и хитра: примамка от почти празни самолетоносачи трябва да изтегли на север мощния Трети флот на адмирал Холзи, докато основното Централно съединение на вицеадмирал Курита се промъкне през протока Сан Бернардино и унищожи десанта при Лейте.
Планът се пропуква още по пътя. Подводницата "Дартър" потопява флагмана "Атаго", а самолетите — гиганта "Мусаши", близнака на "Ямато". Но в най-важното успява: Холзи тръгва след примамката.
Убеден, че Курита се е оттеглил, той повежда на север всичките си бързи линейни кораби и самолетоносачи. Малко преди това е съобщил по радиото, че четирите му най-мощни кораба ще бъдат отделени в самостоятелно Оперативно съединение 34.
Адмирал Кинкейд, командващ десантния Седми флот, приема съобщението за вече изпълнено и остава с убеждението, че тези четири кораба пазят входа на протока. Те обаче тръгват на север заедно с всички останали.
В нощта срещу 25 октомври Централното съединение излиза в открито море, съвършено незабелязано, и на разсъмване наблюдателите му различават на хоризонта мачтите на "Тафи 3" — тилово съединение, чиито самолетоносачи са построени върху товарни корпуси: евтини кораби, сглобявани набързо, за да придружават конвои и да прикриват десанти.
Тези кораби нямат подходяща броня; движат се със скорост от деветнайсет възела, почти двойно по-бавно от тежките крайцери насреща.
"Малките момчета" атакуват
Командирът на "Тафи 3", контраадмирал Клифтън Спраг, предприема единственото възможно действие: обръща на изток в проливния дъжд, вдига във въздуха и последния си самолет, призовава за помощ в открит ефир — и приема боя, който не може да спечели, за да даде време на десанта зад гърба си.
Около корабите му избухват цветни гейзери — японските снаряди са с оцветена маркировъчна боя — и един моряк изкрещява: "Стрелят по нас в Техниколор!"
И тогава се случва онова, което превръща Самар в легенда. Без да дочака заповед, разрушителят "Джонстън" — две хиляди и петстотин тона срещу седемдесетхилядния "Ямато" — обръща нос срещу японската колона, поставя димна завеса и се хвърля в торпедна атака.
Когато поема кораба, командирът Ърнест Евънс, индианец чероки по произход, казва: "Това ще бъде боен кораб. Възнамерявам да го водя в опасността и който не желае — да слезе още сега."
Торпедата на "Джонстън" откъсват носа на тежкия крайцер "Кумано". След него в боя се хвърлят "Хоел", "Хеерман" и малкият ескортен миноносец "Самюъл Б. Робъртс", влязъл в аналите като "ескортът, който се би като линеен кораб".
Слабо бронирани корабчета пресичат курса на гиганти, стрелят до изчерпване на боеприпасите и принуждават японската колона да маневрира хаотично.
В един момент самият "Ямато", притиснат между две торпеда, които се движат успоредно с него, обръща на север и на практика излиза от боя в най-критичните минути.
Отгоре връхлитат авиогрупите на конвойните самолетоносачи — с бомби за пехота и с дълбочинни бомби, а когато боеприпасите свършват, с празни заходи, само за да принудят зенитчиците да стрелят и японските кораби да криволичат.
Един след друг потъват "Хоел", "Гамбиър Бей", "Самюъл Б. Робъртс" и "Джонстън" — "Гамбиър Бей" остава единственият американски самолетоносач, потопен от корабна артилерия през цялата война.
Над хиляда американски моряци загиват — мнозина не в боя, а през двете денонощия, които прекарват във водата, докато бъде организирана спасителната операция.
Оцелели от "Джонстън" разказват как, докато корабът им потъва, командирът на минаващ японски разрушител застава мирно и отдава чест на врага си. Евънс не е сред извадените от водата.
Защо Голиат се обръща
В 9:11 сутринта, когато "Тафи 3" е на ръба на унищожението, Курита прави немислимото: прекратява боя и събира колоната. От мостика на "Ямато" мащабът на съпротивата изглежда невъзможен за тилово съединение — адмиралът е убеден, че се е натъкнал на големите ударни самолетоносачи и крайцери на Холзи и че капанът се затваря около него.
Комуникациите му са в хаос, три тежки крайцера са извадени от строя, хоризонтът гъмжи от самолети. Курита се оттегля през протока, без да докосне нито един десантен кораб — целта, за която се жертва конвойната формация, е постигната.
Дързостта на "малките момчета" създава стратегическа илюзия: "Тафи 3" се бие като ударно съединение — и врагът го приема за такова.
Същата сутрин край Самар историята отгръща и още една мрачна страница: върху оцелелите конвойни самолетоносачи се изсипват първите организирани атаки на камикадзе от специално създадени за целта части на вицеадмирал Такиджиро Ониши.
Началният удар пада върху групата "Тафи 1", а "Сейнт Ло" става първият кораб, потопен от организирана самоубийствена атака. Вятърът, наречен "божествен" още през XIII век, се завръща за морското си отмъщение точно там, в деня на Самар.
А Холзи, застигнат на север от радиограма на командването — "Къде е Оперативно съединение 34? Светът се чуди" — обръща назад твърде късно, за да промени каквото и да било.
Седем километра под водата
През март 2021 година подводен апарат достига до основната част на "Джонстън", заснема я и разчита бордовия номер 557. Корабът лежи на кила си и оръдейните установки все още са по местата си. Година по-късно, на още по-голяма дълбочина — рекордните 6865 метра, е намерен "Самюъл Б. Робъртс".
Евънс става първият американски индианец във флота, отличен посмъртно с Медала на честта. Между 1957 и 1968 година ескортен миноносец носи името му, а през ноември 2023 година военноморският министър Карлос Дел Торо обявява, че то ще бъде дадено и на нов разрушител от клас "Арли Бърк".
Самар остава ярък пример за военноморска тактика и урок по командирска инициатива. "Тафи 3" не унищожава противника си — но доказва, че когато не можеш да избегнеш безнадеждния бой, единственият изход е да го направиш възможно най-объркващ за врага.
