Неосъществената любов на Стефка Янорова и Стефан Вълдобрев в „Тектоника на чувствата“
„Тектоника на чувствата“ от Ерик Еманюел Шмит на Недялко Делчев в Сливенския театър гостува в София тази вечер от 19.00 ч. в театър „Сълза и смях“. Със спектакъла беше открит тазгодишният Есенен театрален салон в Града на Сините камъни, припомнят от екипа.
В тази постановка след близо 20 години на сливенска сцена отново излиза актрисата Стефка Янорова, която започва творческия си път там. Партнират й Стефан Вълдобрев, Пламена Гетова – гостуващи актьори, и Вяра Начева, Николина Велчева, Ивайло Киров от сливенската трупа, за да разкажат „история за възможната, но несъстояла се голяма любов, за пропуснатия шанс за близост с човек, който може да бъде твоята идеална половина, за страха и емоционалното ни неумение да бъдем с другия“.
Сценографията е на Петър Митев. Преводач е Снежина Русинова-Здравкова.
Тектониката е метафора за големите плочи, които държат света благодарение на напрежението между тях. И когато напрежението между мъжа и жената стигне определени нива, стават земетръси. Колкото чувството е по-голямо, колкото хората са по-мащабни, толкова колизията е по-голяма и често фатална, казва Недялко Делчев.
По думите му, финалът представя помъдряването от крушенията в живота. Всяко крушение е голям урок, ако използваме мисълта на Ницше, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. А героите прави по-човечни, по-мъдри, по-търпеливи към себе си и другите.
Пиесата е написана с елегантно чувство за хумор. Взаимоотношенията са деликатни, става дума за съмненията, които се прокрадват в любовта и които водят до опустошение на това чувство – опустошение във физически, емоционален и психически план. Тръгва се от леко игрива, провокативна плоскост, за да се стигне до „взривяващ“ край. И щом става дума за любов, всеки може да намери себе си в някой от образите, убеден е режисьорът.
