Нашата Слънчева система е невероятно място, изпълнено с небесни тела с вълнуващи и интригуващи имена. Например, Венера e наречена на римската богиня на любовта, a Юпитер, най-голямата планета в нашата Слънчева система, е кръстена на главния бог в римския пантеон.
Земята обаче, нашата малка планетка, трябва да се признае, има по-малко впечатляващо име. Но защо това е така? Как се стигна дотам, че нарекохме нашия дом със синоним за пръст?
Отговорът е сложен, но разкрива много за това как хората са мислили за планетата или за своя "свят" (което не е задължително да е едно и също нещо), както и за връзката ѝ с други небесни обекти на нощното небе.
Очевидно е, че не всички наричат планетата "Земя". Това е име, което се свързва най-вече със западните култури, особено с тези, които говорят английски език.
Името "Земя" има доста комплексна етимология. За разлика от имената на другите планети в нашата Слънчева система, името очевидно не произлиза от римската митология, а от германската дума "erda" и староанглосаксонската дума "ertha", която означава нещо като "земята, по която се ходи".
Англосаксонците са германска културна група, която нахлува и окупира Англия и Уелс след падането на Римската империя (около 450 г.).
С течение на времето аспектите на културата и езика на нашествениците се променят, което в крайна сметка довежда до появата на староанглийския език в средата на VII в., който е най-ранната записана форма на английския говорим език. От староанглийски произлиза думата "eorþe" (произнася се ер-тъ), която основно означава "почва", "земя" или "страна".
Други северноевропейски езици имат подобни думи за планетата. Например на старофризийски език е имало "erthe", докато в съвременния немски език има думата "Erde", а в холандския - "Aarde". Вероятно всички тези думи произлизат от прагермански термин, който вече е изгубен в историята.
За различните култури, споменати тук, съответната им дума за "Земя" е имала по-дълбоко значение, отколкото просто да се отнася за пода. Както и в много други съвременни общества, хората са били тясно свързани с почвата, за да оцелеят. Тя е била мястото, което те са обитавали, и мястото, от което са се зараждали животът и голяма част от храната им. Тя ги е поддържала и в много случаи ги е взимала в себе си, когато са умирали.
Но тя е била и мястото на материалните неща, нашият "свят", за разлика от неземните земи като подземния свят или небето, където живеели боговете. Макар че в много митологии тези свръхестествени пространства понякога са били свързани с царството на хората, те все пак са били "отделени" от нас. Подобни идеи виждаме и в староанглийската дума "middangeard", която, подобно на скандинавската Midgard, се отнасяла за обитаемия свят и е могла да се използва с "eorþe".
В културите, засегнати от латинските традиции, думата "тера" често се използва за обозначаване на планетата. Отново "terra" означава земя и формира корена на съвременни английски думи като "terrestrial", "subterranean" или "extraterrestrial".
Думата "terra" идва от римляните, от които получаваме и имената на другите планети в нашата Слънчева система. Те са нарекли тези небесни сфери на своите богове заради начина, по който те изглеждат с просто око, много преди да бъдат изобретени телескопите.
И това е важен момент. В продължение на векове, още от вавилонците, а може би и по-нататък, нашата планета, това, по което ходим, не е била разбирана като "планета" като останалите, което може да обясни защо има такова "земно" име.
Едва с отхвърлянето на геоцентризма и приемането на хелиоцентризма през XVI и XVII в. Земята е призната за друга планета, а не за център на Вселената, около който се върти всичко останало.
Макар да не е напълно ясно, изглежда, че докато разбирането ни за "свят" се е разширявало по това време, думата, която сме използвали за обозначаване на камъкът, върху който живеем, не се е променила - останали сме свързани с почвата, както винаги сме били.
