Свраките като цяло, не само австралийските, са известни като интелигентни жиовтни. Не всички обаче са еднакво умни.
Ново проучване показва, че можете да разпознаете глупавата свракапо това, че се бие с останалите.
Скорошни изследвания показват, че австралийската сврака - Cracticus tibicen, известна у нас като пойна врана - че те са сред най-интелигентните птици като демонстрират дори забележителна способност да свалят джипиес устройства от други представители на вида си.
Това постижение не просто демонстрира ум - то показва и колко общителни и добронамерени са. Но алтруизмът им далеч не е универсален.
Д-р Лизи Спийчли от Университета на Западна Австралия и нейните колеги изследват социалните мрежи сред дивите представители на западноавстралийския подвид Gymnorhina tibicen dorsalis, които живеят в предградията на Пърт в групи със средно шест възрастни. Взаимоотношенията им са оценени с помощта на четири показателя: близост, кооперативни и конкурентни взаимодействия и вокализация. На свраките е проведен и тест за интелигентност, при който те е трябвало да вдигат капачки като само под правилната капачка се крие храна.
Различните нюанси подсказват коя капачка крие вкусната награда.
Снимката е предоставена: Професор Манди Ридли
Ръководителят на докторантурата на Спийчли и нейн съавтор, професор Манди Ридли, разказва, че преди това екипът е поставил на свраките редица тестове за измерване на различни аспекти на интелигентността. „И установихме, че ако са добри в един от тях, са добри във всички“, така че за това проучване те са преценили, че един тест е достатъчен.
„В съответствие с предишни изследвания на този вид установихме, че индивидите в по-големи групи се справят по-добре със задачите за асоциативно учене“, казва Спийчли в изявлението си. „Позицията на свраките в социалната структура обаче също повлия на представянето им, като индивидите, които бяха обект на агресия, се представиха по-добре, докато тези, които бяха агресивни, се представиха по-зле.“
Връхлитат ли ви спомени от училище?
„Размерът на групата често се използва като мярка за сложността на социалната структура, но той може да не отразява вариациите в динамиката на взаимодействията в тази група“, казва Спийчли. Тоест, малките социални мрежи може да са по-разнообразни откъм отношения от по-големите, което потенциално създава допълнителен еволюционен натиск.
Както казват авторите: „Когнитивното представяне е свързано със специфични видове социално взаимодействие“. Това може да обясни защо някои изследвания са открили доказателства за връзки между размера на групата при животните и интелигентността, но други - не.
Авторите също обясняват тази връзка с поговорката: „Нуждата е майка на креативността“. Ако бъдете изтласкани от леснодостъпните ресурси от по-агресивни членове на групата, трябва да проявите творчество при намирането на алтернативи.
Погледът на птицата вдясно подсказва, че знае, че си има работа с идиот.
Предоставената снимка: Професор Манди Ридли
Ридли казва, че екипът не е изследвал причинно-следствена връзка, така че не може да каже дали тормозените свраки развиват интелигентността си в отговор на тормоза, или пък тези, които са твърде глупави, за да намерят нови източници на храна, просто изпадат до агресия.
Въпреки това в предишна статия те са установили, че по-интелигентните женски са излюпили повече малки и е по-вероятно да ги отгледат до зряла възраст, отколкото по-малко интелигентните.
Ридли заяви, че е изучавала тези птици не просто за да научи повече за тях, а защото те са добро средство за търсене на отговори на еволюционни въпроси. Произходът на човешката интелигентност е един от най-важните от тях. Ридли каза, че няма доказателства, че хората са интелигентни, защото произхождаме от маймуни, които са били тормозени, но: „Има логика тези, които могат да се научат да избягват риска, да е по-вероятно да предадат гените си.“ А може би по-агресивните никога не са изпадали в нужда да се учат.
„Свраките живеят в кооперативни социални групи и това откритие предполага, че да си агресивен към членовете на групата си не е полезно“, казва Спийчли.
