Катрина де Медичи е кралица на Франция от 1547 г. до 1559 г. Тя е една от най-влиятелните жени в историята не само, защото е родена в една от най-могъщите знатни фамилии - Медичите, но и защото след като влиза във френския двор, със своите непоколебими умения и характер започва постепенно да овладява майсторството да бъде кралица, която ще бъде запомнена.
Семейство Медичи е едно от най-влиятелните италиански семейства по време на Ренесанса. Още по-голямо значение фамилията придобива след като Катерина де Медичи, правнучка на Лоренцо Великолепни, се омъжва за бъдещия френски крал Анри II и става кралица на Франция.
След смъртта на съпруга си, де факто тя управлява Франция до своята смърт. Но коя е истинската Катерина де Медичи и защо образът ѝ е така мрачен?
Катрина де Медичи е родена като италианска благородничка на 13 април 1519 г. във Флоренция. Баща ѝ е Лоренцо II де Медичи, херцог на Урбино, а майка ѝ е френската аристократка Маделин дьо ла Тур д'Оверн, която има кръвна връзка с френската кралска фамилия.
След като родителите ѝ умират, най-вероятно и двамата от сифилис, тя е отгледана от баба си по бащина линия - Алфонсина Орсини. Като член на семейство Медичи, тя принадлежи към една от най-влиятелните фамилии в света, която трупва богатство си от банково дело.
След смъртта на баба си Алфонсина, малката Катерина е взета под попечителството на леля си Клариса де Медичи. През 1523 г. Джулио де Медичи, братовчед на дядото на Катерина, става папа Климент VII.
Две години по-късно той я премества във Флоренция, но детството ѝ е прекъснато от войната му с императора на Свещенната Римска империя Карл V.
След разграбването на Рим през 1527 г. флорентинските републиканци свалят Медичите и през 1529 г. отвличат десетгодишната Катерина, заплашвайки живота ѝ. Това преживяване я травмира завинаги.
За да спаси владенията на Медичите и племенницата си, папа Климент VII признава Карл V за император в замяна на помощ за обсадата на Флоренция и освобождаването на Катерина. В периода от 1529-1530 г. тя е държана като заложница в различни флорентински манастири, а в бенедиктинския манастир на Мурате монахините се грижат за нея с обич.
След капитулацията на града на 12 август 1530 г. и последвалите папски репресии, Катерина е отведена във Ватикана, където продължава да расте при Климент VII.
Докато е под покровителството на папата тя получава отлично образование, безценен опит и много грижа.
Като настойник на Катерина, папа Климент VII търси брак, който да укрепи позициите на Медичите в Европа. През 1533 г., след преговори с краля на Франция Франсоа I, той урежда брак между четиринадесетгодишната Катерина и неговия втори син Анри, херцог Орлеан. Сватбата се състои в Марсилия и поставя началото на дългия ѝ живот във френския двор.
Така младата Катерина засилва позициите си, но в онзи момент тя дори няма представа на колко, тъй като Анри не е престолонаследник на френския трон. Тъй като е втори син на краля, няма очаквания да се възкачи на престола.
Но всичко се променя след смъртта на по-големия му брат Франсоа, херцог Бретански, през 1536 г. Анри става Дофин на Франция. Веднага след смъртта на Франсоа тръгват слухове, че е отровен от Катерина и Анри, тъй като във френския двор се говори, че италианците са майстори в отравянето.
Катерина обича съпруга си. Но той нея не толкова, дори може да се предположи, че в началото е доста хладен към нея, тъй като е силно привързан към дългогодишната си любовница - Диан дьо Поатие. Поатие не само е любовница, но и влиятелна личност в двора, чието мнение има тежест. Така двете жени стават съперници.
Когато папа Климент умира внезапно, предварително уговорената й зестра не е дадена на краля и в кралския двор тръгват още слухова, че бракът ѝ определен като неприличен, тъй като тя е просто една дъщеря на банкер.
Френският народ също недолюбва кралицата заради нейните интереси, които клонят към "магически" и "окултни" теми. Тези не традиционни интереси, съчетани с слухове, че лъже, замисля интриги и крои планове, за да заеме трона, карат мнозина да я смятат за зла и коварна като змия.
Заедно, Анри II и Катерина имат общо десет деца, като от тях седем оцеляват. Първороден син е Франсоа II, роден през 1544 г., след това се ражда Шарл IX през 1550 г., а Анри III през 1551 г. Дъщеря ѝ Маргьорит дьо Валоа е съпруга на първия крал на Бурбоните.
Всичките синове на Катерина стават крале на Франция в различни периоди от историята, защото всеки един от тях умира на сравнително млада възраст. Франсоа II става крал след смъртта на баща си през 1559 г. Той умира само една година след като се възкачва на трона.
Шарл IX се възкачва на престола, когато е само на десет години, което прави майка му регент.
В период на религиозни и политически сътресения тя се стреми да балансира между враждуващите католици и хугеноти, като често използва брачни съюзи и преговори, за да намали напрежението.
Въпреки че е католичка, Катерина подкрепя издаването на едикта от Сен Жермен (1562 г.), който дава на протестантите ограничена свобода на вероизповедание. Нейната политика е водена повече от прагматични съображения за стабилността на кралството, отколкото от религиозен фанатизъм, макар че често е обвинявана от двете страни в пристрастие.
Най-тъмният момент в нейното управление е Вартоломеевата нощ, когато след брак между дъщеря ѝ Маргьорит и протестантския крал на Навара Анри, избухват кървави погроми над хугенотите(френски протестанти).
Сватбата в Париж привлича множество протестантски благородници, което създава напрежение сред католическите среди.
Няколко дни след сватбата е извършен неуспешен атентат срещу адмирал Гаспар дьо Колини, който е влиятелен хугенотски лидер и съветник на крал Шарл IX. Това покушение изостря страховете от протестантски заговор. В тази атмосфера на подозрение, в двореца се взема решение за елиминиране на водещите хугенотски водачи. Историците спорят доколко Катерина е инициатор на този план. Някои я представят като организатор, други смятат, че е действала от страх за кралската власт и сигурността на сина си.
През нощта срещу 23 август 1572 година, деня на св. Вартоломей, католически войници и парижката милиция започват масово избиване на протестанти. Заповедта първоначално засяга само лидерите, но бързо прераства в неконтролируемо насилие. Жертвите в Париж се оценяват между 2000 и 3000 души.
Кървавите събития продължават в следващите дни и се разпространяват из провинцията, където общият брой убити достига между 10 000 и 30 000.
Вартоломеевата нощ разрушава доверието между католици и хугеноти и задълбочава религиозните войни във Франция. Репутацията на Катерина де Медичи претърпява сериозен удар - протестантските хронисти я заклеймяват като "кървавата италианка", а образът ѝ като коварна и безмилостна владетелка се вкоренява в европейската памет.
Събитието обаче показва и безсилието на френската корона да контролира религиозния фанатизъм и политическите интриги на своето време.
Според съвременните историци ролята на Катерина във Вартоломеевата нощ е по-сложна и по-малко еднозначна, отколкото я представят протестантските и по-късните романтични хронисти.
Повечето изследователи вече смятат, че тя не планира масовото избиване предварително, а по-скоро е одобрява ограничена акция за ликвидиране на няколко влиятелни хугенотски водачи, включително адмирал Колини, след неуспешния атентат срещу него.
Целта ѝ вероятно е била да предотврати предполагаем бунт и да защити кралската власт, а не да унищожи цялата протестантска общност.
Днешните оценки по-скоро определят Катерина прагматичен и стратегичен политик, който действа под натиск и в условия на хаос. Макар и да носи част от отговорността за началния удар срещу хугенотските лидери, съвременните учени са по-предпазливи в приписването на целия кървав сценарий изцяло на нея.
Ролята ѝ в това събитие трайно уврежда репутацията ѝ. Две години по-късно, на 30 май 1574 г., Шарл IX умира от туберкулоза, оставяйки регентството на кралството на Катерина до завръщането във Франция на наследника Анри III.
Анри III се възкачва на трона на 30 май 1574 г. и управлява до 2 август 1589 г., когато е убит от младия френски монах Жак Клеман. Така неговият зет от династията Бурбон - Анри IV става крал.
Катерина де Медичи умира, преди третият й син да бъде убит. Въпреки че той вече е на възраст, на която официално не се нуждае от регент, Медичи се опитва да направи всичко възможно за сина си и да му даде съвети. Той обаче предпочита да я игнорира, което му създава още повече врагове и в крайна сметка довежда до падането му от трона и убийството му.
Катрина де Медичи умира на 5 януари 1589 г., след като преживява първоначалния упадък на семейството си. Тя преживява и съпруга си, смъртта на някои от децата си, политическите вълнения и бунтове, както и религиозните войни между католици и протестанти.
Друга важна част от нейното наследство е ролята ѝ на покровителка на изкуствата. Освен политик, Катерина е и покровител на изкуствата. Тя внася във Франция италианския ренесансов стил, подпомага строителството на дворци като Шенонсо и стимулира театрални и балетни представления. Дори в най-мрачните години на религиозни войни тя използва церемонии, архитектура и изкуство, за да поддържа авторитета на монархията и да представи Франция като мощна и културно изтънчена държава.
