Малко римски императори могат да бъдат определяни със скандал колкото Нерон. От истории за палежи и артистична суета до театрална жестокост и имперски ексцесии, името му отдавна извиква образи на декадентски тиранин - архетип на римската лудост и злоба.
Но наистина ли Нерон е толкова тираничен? Жесток? Луд? Или дори и в най-шокиращите му действия има една обикновена политическа логика?
Император Нерон всъщност не е толкова ужасен лидер. Да, взима много жестоки решения, убива и сее масов разврат, но би било несправедливо да не упоменем някои негови положителни политики, които в повечето случаи засягат по-ниските съсловия на Рим.
Той провежда редица мерки, които са насочени към подобряване живота на обикновените римляни.
Още в началото на своето управление, под влиянието на своя наставник Сенека, Нерон проявява стремеж към справедливо и хуманно управление.
Една от първите му стъпки е намаляването на прекомерните данъци и облекчаването на финансовия товар върху по-бедните слоеве. Той забранява събирането на несправедливи такси от чиновници и се противопоставя на злоупотребите на богатите земевладелци.
Нерон полага усилия за подобряване на достъпа до зрелища и култура за широката публика. Организира безплатни игри, театрални представления и гладиаторски боеве, отваряйки сцената и арената за обикновените граждани, а не само за елита.
След Големия пожар в Рим (64 г.), въпреки легендите, че той "свирил на лира, докато градът гори", историческите свидетелства сочат, че Нерон организира мащабна помощ за пострадалите, като отваря собствените си градини за временно настаняване на бездомните, внася зърно, за да предотврати глад, и започва амбициозна програма за възстановяване на града.
Въпреки противоречивата му личност и събитията, които хвърлят сянка върху името му, Нерон оставя следа и като владетел, който в определени моменти проявява загриженост за благополучието на народа и модернизацията на столицата на Империята.
И все пак този император е запомнен в историята със своята жестокост и лудост. За да разберем Нерон, трябва да разберем и майка му.
Агрипина Млада е родена в управляващата Юлиево-Клавдиева династия. Тя е правнучка на Октавиан Август и сестра на непостоянния император Калигула. Третият ѝ брак - с чичо ѝ, император Клавдий - скандализира древноримското общество, но то е просто една политическа стратегия.
След като се омъжва за Клавдий, Агрипина се погрижва синът ѝ Нерон да бъде осиновен и да бъде представен в официален документ като наследник, отмествайки биологичния син на Клавдий, Британик.
Когато Клавдий умира внезапно през 54 г. сл. Хр., като най-вероятно е отровен от самата Агрипина, Нерон е само на 16 години. Майка му се мести бързо, организира плавен преход и поема ролята на регент.
За кратък период върху римските монети, майка и син са изборазявани заедно, като профилите им са обърнати един към друг в рядка демонстрация на майчина сила.
Публичната известност на Агрипина става изключително силна и това дълбоко обезпокоява мъжкия елит на Рим.
Тя носи императорски цветове, появява се на държавни церемонии и върви публично редом със сина си. Всичко това по онези времена не просто е недопустимо, но и е сравнимо с абсолютен позор.
Но с напредването на възрастта и стремежа към независимост, връзката между майка и син започва да се разклаща.
Влошаващите се отношения на Нерон с Агрипина далеч надхвърлят една обикновена семейна драма. По-скоро се превръща в сблъсък на конкуриращи се политически идентичности.
Нерон умишлено изгражда образа си като шокираща алтернатива на консервативните очаквания на Рим и по този начин подпомага за оформянето на собствения си позор.
Нерон, с усет към артистичното, драматичното и дори трагичното изиграва ролята на бунтарски популист до съвършенство.
В римската политика винаги има две течения - традиционалистите, които защитават сенаторското достойнство и контрола на елита, и популистите, които се обръщат директно към народа. Докато по-ранните императори поддържат илюзията за републикански ценности, Нерон я разбива.
Нерон обича показността и с радост прегръща силата на зрелищността. Той изявява в изкуствата, пеейки, играейки и свирейки на лира, както и участвал в състезания с колесници на публични места. Въпреки че това вероятно ужасява критиците му, то завладява римската общественост.
С напредването на възрастта и смелостта на Нерон, влиянието на майка му става едно непоносимо бреме.
Той иска да управлява по свои собствени правила и да утвърждава мъжествеността и авторитета си по традиционен римски начин. В римската култура всеки владетел, възприеман като прекалено покорен на жена, рискува да бъде възприеман като слаб, женствен и дори нелегитимен.
Агрипина обаче не е лесна мишена за отстраняване. Когато Нерон се опитва да я лиши от публичност и власт, тя продължава да отстоява присъствието си. Тя си е пробила път до центъра на римската власт и няма намерение да се скрие зад кулисите покорно и да седи там мирно и тихо.
Резултатът е сблъсък на две властни фигури в римската политика.
Напрежението ескалира още повече, когато Нерон се влюбва в Попея Сабина - благородна, умна и красива представителка на римския нобилитет. Агрипина естествено я презира и смята за недостойна. Няколко пъти майката се намесва в личния живот на сина си, което засилва чувството му, че е в капан на нейното влияние.
Към 59 г. сл. Хр. разривът е непоправим. Тръгват слухове, че Агрипина се опитва да отстрани сина си от власт и иска да я предаде на Гай Рубелий Плавт, пряк потомък на покойния император Тиберий. Разбирайки за това, Нерон решава да убие Агрипина.
И така следва едно от най-известните престъпления в историята на Римската империя: убийството на Агрипина.
Оказва се, че Агрипина не е лесна и за убиване. Първоначално сина ѝ се опитва да я отрови три пъти, но спира след като разбира, че тя взема териак (противоотрова).
След това решава да изпрати бивш роб да я прободе с нож. Това също не се получава. Опитва се да събори отгоре ѝ стените на стаята, в която спи. Въпреки това тя успява да избегне смъртта.
Последва опит, в който Нерон кани майка си на борда на специално проектирана лодка, настроена така, че да да се срути и да потъне в морето. Но Агрипина оцелява и доплува до безопасно място.
Унижен и паникьосан, Нерон прибягва до груба сила. Той изпраща убийци във вилата ѝ, където те в край на сметка я убиват.
Но забележително е, че Нерон не скрива престъплението. Всъщност, той го демонстрира.
Като се приравнява към митични фигури като Орест (гръцкият митичен син, който отмъщава за баща си, като убива майка си), Нерон се представя като нещо повече от човек.
Нерон успешно премахва най-силната пречка пред властта си. Но дългосрочната цена е репутацията му.
След смъртта му през 68 г. сл. Хр., съперничещи си претенденти и нови императори бързо заклеймяват Нерон като тиранин.
Историкът Светоний, пишещ по време на новия режим, разширява ужасяващите истории, без да е особено заинтересован да предложи балансиран разказ. Той описва как Нерон щял да убие бременната си съпруга Попея и да екзекутира богати римски граждани, за да претендира за богатството им.
Според днешните историци Нерон не е съвсем такъв, какъвто е описван от неговите съвременници. Неговата лудост би могла да бъде отхвърлена като общоприетото схващане - поне не в смисъл на ирационален. Той е бил император, който е разбирал, че властта в Рим изисква действия, и е действал според тях.
Действията му, включително убийството на Агрипина, са ужасяващи и шокиращи. Но те са и пресметнати и умишлени, целящи да затвърдят статута му на фигура, по-голяма от самия Рим. Властта в Рим не се приравнява към богатства и сила, а по скоро към това, че само най-умният и ловък лидер ще надделее над всички останали.
