Римската цивилизация е една от най-великите, съществували някога. За своето многовековно съществуване Рим е дал много на света. Римската история е пълна с велики личности, войни и предателства. Една от колоритните личности от ерата на Римската империя е Нерон.
Нерон Клавдий Цезар Август Германик е роден на 15 декември 37 година в Анциум. Той е доведен син и наследник на император Клавдий. Нерон е последният император от Юлиево-Клавдиевата династия. Той става печално известен със своя разврат и екстравагантността си. Името му се свързва с още с големия пожар в Рим и преследването на християните.
Бащата на Нерон, Гней Домиций Ахенобарб, умира около 40 г. Младежът е отгледан от майка си, Юлия Агрипина, правнучка на императора Октавиан Август. След като отравя втория си съпруг, Агрипина става съпруга на чичо си, император Клавдий, и го убеждава да предпочете Нерон за свой наследник.
Агрипина прави всичко възможно, за да качи Нерон на императорския трон. Тя последователно елиминира противниците си сред дворцовите съветници на Клавдий. Смята се, че тя стои зад отравянето на Клавдий и сина му Британик. След смъртта на Клавдий тя обявява Нерон за император. За първи път абсолютната власт в Рим попада в ръцете на 16-годишно момче.
Агрипина незабавно елиминира могъщия освободен човек Нарцис, който от години се противопоставял на целите ѝ. Тя се надявала да контролира правителството, но Бур и старият учител на Нерон, стоическият философ Луций Аней Сенека, осуетили плановете й. Те насърчили Нерон да действа нея. Агрипина била принудена да се оттегли.
С качването си на престола през 54 г. Нерон слага край на по-отвратителните черти от по-късните години на царуването на Клавдий, включително тайните процеси пред императора и господството на корумпираните освободени хора. Освен това той предоставя по-голяма независимост на Сената.
Неговото управление забранява състезанията в цирка, включващи кръвопролития, отменя смъртното наказание, намалява данъците и разрешава на робите да подават граждански жалби срещу несправедливи господари. Самият Нерон помилва авторите на епиграми срещу него и дори онези, които кроят заговор срещу него. Освен това той въвежда състезания по поезия, театър и атлетика като противовес на гладиаторските боеве.
Бур и Сенека до голяма степен оставили Нерон без контрол. Виждайки, че може да прави каквото си поиска, без страх от порицание или възмездие, Нерон започнал да дава воля на прекомерните си артистични претенции. Той се въобразявал не само за поет, но и за колесничар и лирист, и през 59 или 60 г. започнал да изнася публични представления. Императорът се появявал на сцената, а театърът му давал претекст да поема всякакви роли.
За римляните тези лудории изглеждали като скандални нарушения на гражданското достойнство и благоприличие. Нерон дори мечтаел да изостави римския трон, за да осъществи поетичните и музикалните си дарби. Владетелят развил странни религиозни ентусиазми. Той се запленил от последователите на различни култове. Чувствайки, че е загубил всякакво влияние над Нерон, Сенека се оттеглил след смъртта на Бур през 62 г.
Големият пожар, опустошил Рим през 64 г., илюстрира колко ниско е паднала репутацията на Нерон по това време. Възползвайки се от унищожението от пожара, Нерон възстановил града в гръцки стил и започнал да строи огромен дворец, който трябвало да покрие площ от близо една трета от града.
По време на пожара Нерон се намирал във вилата си в Антиум, на 56 км от Рим. Въпреки това римските граждани смятали, че той е отговорен за трагедията, за да задоволи личните си прищевки при възстановяването на Рим. Римският историк Тацит твърди, че императорът опил да прехвърли отговорността за пожара на християните, като дори започнал да ги преследва. Това му спечелило славата на Антихрист.
Нерон успява да реши един наболял външнополитически проблем - Армения. Още от управлението на Август римската политика е да се назначават васални царе, като по този начин Армения стане буферна страна партите, врагове на Рим. В последните години от управлението на Клавдий партски принц на име Тиридат се самопровъзгласява за цар на Армения. Нерон започва военни действия. В крайна сметка през 66 г. е постигнато споразумение. Тиридат е признат за цар, но той трябва да дойде в Рим, за да получи короната си от Нерон.
Въпреки този успех, провинциите станали по-неспокойни заради данъците, събирани за покриването на екстравагантните разходи на Нерон. През 60-61 г. година избухнал бунт в Британип, а през 66-70 г. въстание в Юдея. По това време вече Нерон си е спечелил доста врагове.
Големият заговор за провъзгласяване на Гай Калпурний Пизон за император през 65 г. разкрива разнообразието от врагове - сенатори, рицари, офицери и философи. Фактът, че заговорът включва военни офицери, е зловещ знак, но Нерон не се поддал на паниката. Робите го държали далеч от опасност, като го предупреждавали за заговори, подготвяни от господарите им. От 41 участници в заговора на Пизон, само 18 загиват.
В края на 66-та година Нерон предприема визита в Гърция, която го държи далеч от Рим в продължение на 15 месеца. По време на отсъствието си той поверява консулството на един от освободените си хора. Ентусиазмът му към гръцката култура го подтиква да освободи редица гръцки градове в чест на славното им минало.
В месеците след завръщането му в Рим през февруари 68 г., неговите безумни претенции като художник и религиозен поклонник предизвикват враждебността не само на Сената, но и на средната класа, която има старомодни морални възгледи. Дори обикновените войници от легионите са скандализирани, когато виждат потомъка на Цезар публично да изпълнява на сцената ролите не само на древногръцки герои, но и на далеч по-нисши персонажи.
Междувременно назрявали бунтове в различни краища на империята - Испания, Галия и др. Нерон обаче не реагирал. Легионите на Галба в Испания го провъзгласили за император. Сенатът осъдил Нерон да умре като роб - на кръст и под камшик. Преторианската гвардия, неговата дворцова стража, го изоставила, а освободените му хора тръгнали, за да се качат на корабите, които той държал в готовност в Остия, пристанището на Рим.
Нерон бил принуден да избяга от града. С помощта на свои освободени роби той стига до вилата си в покрайнините на Рим. Там той слага край на живота си. Смъртта му слага край на Юлиево-Клавдиевата династия. В Рим настъпва криза. Започва поредната гражданска война. След т.нар. "година на четиримата императори" стабилността е възстановена с възкачването на Веспасиан на престола. Започва управлението на династията на Флавиите.
