Многовековната римска история е пълна с бележити и колоритни личности. Подобно на много други държави, Рим преминава през периоди на възходи и падения.
Пример за турбулентни времена е 69 г., в която на императорския престол сядат четирима владетели. Този периода остава в историята на годината на четиримата императори.
През 68 г. умира ексцентричният император Нерон. Това слага край на Юлиевото-Клавдиевата династия. След преврати в рамките на следващата година на престола се възкачват четирима императори.
Този кратък период на хаос и нестабилност вижда своя край, когато Флавиевата династия поема властта при управлението на Веспасиан, Тит и Доминициан.
Нерон e противоречива фигура. Той е обвинен в много престъпления, включително убийството на собствената си майка и две от съпругите си.
Освен това огромните му разходи хвърлят империята във финансова разруха. След Големия пожар в Рим през 64 г. сл. Хр. Нерон е обвинен, че е по-загрижен за построяването на нов дворец за себе си, отколкото за онези, останали без дом от пламъците.
Към 68 г. сл. Хр. народът на Римската империя вече се разбунтува срещу Нерон.
Бунтът на Гай Юлий Виндекс, управител на Галия Лугдунска, през март 68 г. е последната капка, която прелива чашата. Той има подкрепата и на управителя на Испания, Сервий Сулпиций Галба.
Армията на Луций Вергиний Руф, все още лоялен на Нерон, успява да потуши бунта на Виндекс. Тъй като Галба не е наблизо, Виндекс е оставен да ръководи революцията срещу Нерон.
Плъзват слухове, че римски легиони от провинциите маршируват към Рим. Нерон предусеща, че времето му изтича.
Сенатът обявява Нерон за обществен враг, което означава, че всеки може законно да го преследва и убива.
Императорът бяга от Рим, но не стига по-далеч от градските стени. Като последна мярка, Нерон моли един от робите си да го убие. Смъртта му създава вакуум във властта в Римската империя, тъй като няма явен наследник на трона.
Това довежда до нова гражданска война. В люта битка за престола се впускат трима души - Галба, Отон и Вителий.
Галба. След смъртта на Нерон Сенатът има колебания кой да избере за император.
В крайна сметка изборът пада върху Глаба, застаряващ, но опитен генерал, популярен сред хората в армията. Всъщност той е провъзгласен за император от войниците си преди смъртта на Нерон, а Сенатът формално признава властта му.
Когато новината за смъртта на Нерон достигна до Галба през юли, той вижда възможността да вземе властта и тръгва с хората си от Испания.
Когато пристига в Рим с войските си, те го обявяват за император и приема титлата "Цезар".
Това е първият път, когато "Цезар" се използва, за да се легитимира нечия имперска власт, но скоро това се превръща в традиция. Малко след като се възкачва на трона, новият император си спечелва омразата на народа, заради спорните решения, които взима.
По време на пътуването си до Рим, армиите на Галба разграбват общности, които не приемат претенциите му за император.
Това поражда много враждебност и омраза в провинциите. Едно от най-лошите му действия е клането на част от морските пехотинци, които се срещнат с него извън стените на Рим.
Те искат разрешение да станат официален римски легион, но получават отказ. Това нанася тежък удар на репутацията му. Хората започват да се страхуват, че новият император може да е толкова лош, колкото предшественика си.
Легионите на Рейн, които потушават бунта на Виндекс, обявяват, че не са лоялни към Галба и избрат друг водач в лицето на Вителий. 15 януари 69 г. Галба е убит на форума в Рим.
Отон. Въпреки това, друг човек, на име Марк Салвий Отон седя на трона.
Отон е губернатор на Лузитания (днешна Португалия) и първоначално подкрепя претенциите на Галба за трона. Той дори марширува с новия император до Рим и има лична вендета срещу Нерон. Някога двамата са били близки приятели, но отношенията им се влошават, когато Нерон принуждава Отон да се разведе със съпругата си, за да може тя да се омъжи за императора.
Галба избира младия благородник Луций Калпурний Пизон Фруги Лициниан за свой наследник вместо Отон.
Ядосан на това решение, Отон отива при преторианската гвардия и ги подкупва, за да го подкрепят като император вместо Галба. Сенатът потвърждава Отон като наследник на Галба и той започва управлението си веднага, като нарежда убийството на Пизон.
Новият римски император взима катастрофалното решение да плати за продължаващото строителство на прословутия Златен дворец на Нерон, което е съпътствано с големи разходи. Това допринася за краткото му управление.
Междувременно Вителий, който е провъзгласен от Рейнските легиони за император, тръгва към Рим. Отон събира собствените си войски и се опитва да преговаря с настъпващия Вителий, като дори му предлага да го направи свой осиновен зет.
Двамата обаче така и не постигнат разбирателство. Двете армии се сблъскват при Бедриакум, като всяка се опитва да се закрепи по поречието на река По.
Легионите на Вителий бързо преодоляват централната линия на Отон и триумфират. Вместо да избяга и да удължи гражданската война, Отон се самоубива. Така той не оставя друг избор на Сената освен да обяви Вителий за император.
Вителий. Вителий, който някога е бил управител на Долна Германия, е обявен за император от Сената през април 69 г. сл. Хр.
Подобно на двамата му предшественици, и неговото царуване продължава за кратко. Той бързо се превръща в непопулярен владетел.
Вителий пристига в Рим и устройва пищни празненства, триумфи и спортни събития за своя собствена полза, както и за тази на своите спътници.
Прекомерното му харчене допълнително натоварва римската хазна, която и без това е била подложена на натиск от времето на Нерон.
Вителий извършва и действия, които са възприемани като неуважителни към римските обичаи и чувствителност.
Той не отдава почит към легионерите, паднали в бой. Освен това войниците му често се напиват и причиняват значителен хаос по пътя си към Рим.
Сенатът обаче като цяло е доволен от това колко автономия му е дал Вителий, позволявайки му да контролира политиката с малка намеса от негова страна.
Това, за което Вителий не е подготвен, е фактът, че има друг човек, който се бори за властта в империята.
Веспасиан. Веспасиан е управител на Юдея.
Той е влиятелен генерал, който е в процес на успешно потушаване на продължаващ еврейски бунт в региона, избухнал през 66 г. сл. Хр. Когато новината за смъртта на Нерон достига до Веспасиан, той вижда възможност да поеме властта.
Неговите армии, под командването на Марк Антоний Прим, навлизат в Италия. Те се сблъскват със сили, лоялни на Вителий, в битката при Кремона на 28 октомври 69 г.
Силите на Вителий, водени от неговия генерал Цецина, се изправят срещу тези, командвани от Антоний Прим. В решаващият момент обаче част от войските на Вителий дезертират, което допринася за поражението им.
Чувайки за приближаването на войниците на Веспасиан, поддръжниците на Вителий защитават Рим.
Между двете армии се водят брутални улични боеве, в които войските на Веспасиан вземат превес. В крайна сметка, на 20 декември, Вителий е заловен в императорския дворец, извлечен на улицата и убит. Тялото му е хвърлено в река Тибър. Веспасиан е провъзгласен за император.
Със смъртта на Вителий и възцаряването на Веспасиан, Годината на четиримата императори приключва.
Династията на Флавиите, основана от Веспасиан, управлява Рим през следващите 27 години.
