През лятото на четирийсет и пета година в следствения център на Седма американска армия в Аугсбург влиза мъж на средна възраст и съобщава, че се казва Гьоринг. После добавя нещо, което кара офицерите да се разсмеят: през цялата война той е спасявал евреи и противници на режима.
В доклада си майор Пол Кубала отбелязва, че историята звучи като поредната нацистка лъжа. Никой в стаята не подозира, че срещу тях седи човекът, когото изследователят Уилям Хейстингс Бърк по-късно ще нарече една от най-пренебрегваните фигури на европейската съпротива.
Двама братя, две посоки
Алберт Гьоринг се ражда през хиляда осемстотин деветдесет и пета година в Берлин, две години след брат си Херман. Растат в един дом, под покровителството на един и същ кръстник — богатия лекар и предприемач Херман фон Епенщайн, чието еврейско потекло по-късно ще се превърне в неудобство за семейството.
Оттам пътищата им се разделят: Херман става ас в Първата световна война, после дясна ръка на Хитлер, основава Гестапо и заема длъжността райхсмаршал — вторият човек в държавата. Алберт е инженер, работи в киното и в индустрията, а към новия режим изпитва открито отвращение, което дори не си прави труда да прикрие.
Подписът като оръжие
Първите му жестове на несъгласие с нацистката идеология са демонстративни. След анексията на Австрия през трийсет и осма щурмоваци принуждават възрастни еврейки да търкат тротоари във Виена, докато тълпи от граждани наблюдават отстрани.
По свидетелства, събрани от Бърк в книгата му "Трийсет и четири", Алберт сваля сакото си, коленичи и започва да търка заедно с жените. Офицерът, разпознал фамилията в документите му, прекратява целия спектакъл — по-безопасно е унижението да спре, отколкото брат на райхсмаршала да остане на колене пред публика.
Броени дни след аншлуса е арестуван Оскар Пилцер — филмовият магнат, в чието студио Алберт години наред е технически директор. Този път той действа решително: обикаля учрежденията, докато някогашният му работодател не излиза на свобода. После помага на цялото семейство Пилцер да напусне пределите на Райха.
Така Алберт открива, че фамилното име, което мрази, отваря всяка врата, и започва да го вписва в молби за освобождаване на арестувани — чиновниците виждат "Гьоринг" и не задават въпроси.
Като директор по износа в чешките заводи "Шкода" той насърчава дребния саботаж и прикрива връзките на работници със съпротивата. Най-дръзката му акция е описана в протоколите от Нюрнберг: Алберт изпраща в концентрационните лагери камиони с искане за "работна ръка" — но никой от затворниците не стига до заводите. Шофьорите имат нареждане да ги пуснат на свобода.
Чадърът на райхсмаршала
Гестапо го арестува многократно, а досието му набъбва застрашително. Стига се до заповед за екзекуция. Всеки път го спасява един и същи човек — Херман. Братът, чиято полиция го преследва, редовно отменя собствените ѝ заповеди.
Историците, работили по случая, включително Бърк, така и не намират еднозначно обяснение на този парадокс. Най-правдоподобната теза гласи, че за райхсмаршала семейната лоялност стои в отделна графа от идеологията. Алберт от своя страна приема закрилата без угризения: тя му позволява да продължи онова, за което други плащат с живота си.
Трийсет и четири имена
Пред следователите на съюзническите сили по-младият Гьоринг написва списък на хора, които е спасил — трийсет и четири имена, откъдето идва и заглавието на книгата на Бърк. По време на един от разпитите в стаята попада офицер на име Виктор Паркър и открива в списъка леля си: съпругата на композитора Франц Лехар, еврейка, оцеляла благодарение на намесата на Алберт.
Едно след друго показанията започват да се потвърждават. Чешкият съд го оправдава окончателно през четирийсет и седма, след като работници от "Шкода", спасени от Алберт, свидетелстват в негова полза.
Цената на името
За бившия директор мирът се оказва по-несправедлив от войната. Никой не наема на работа човек с фамилия Гьоринг — същото име, което вади хора от лагерите, сега лишава собственика си от препитание.
До края на живота си Алберт обитава малък апартамент в Мюнхен, има скромни доходи и разчита на помощта на онези, които е спасил. Седмици преди смъртта си през шейсет и шеста година се жени за икономката си — така може да ѝ остави единственото си ценно притежание: пенсията.
Обществеността научава историята му десетилетия по-късно, когато книгата на Бърк от две хиляди и девета я изважда от архивите. По негова молба "Яд Вашем" — израелският институт за жертвите на Холокоста — завежда досие на Алберт, но случаят и до днес не стига до комисията, която присъжда званието праведник на народите: според института липсват достатъчно конкретни доказателства, че е рискувал живота си.
А точно такова доказателство лежи в архивите от четирийсет и пета: заповедта за екзекуцията му, издадена в последните месеци на войната, е приемана за автентична от повечето изследователи. Гестапо е оценило делата на Алберт Гьоринг много преди историците — и много по-точно от офицерите от американската армия, които го гледат с недоверие.
