Когато отборът на Египет излиза на футболния терен, милиони почитатели стискат палци на човека с номер 10 — Мохамед Салах. Най-новата история на страната помни емблематичния момент, в който над един милион души на практика "гласуват" за него не за капитан на националния отбор, а за президент.
Салах не е сред кандидатите. Името му го няма в бюлетината. И въпреки това на президентските избори през 2018 г. той неофициално се нарежда втори — пред единствения официално регистриран съперник на държавния глава Абдел Фатах ал Сиси.
Тази история звучи като футболен куриоз, но всъщност е лакмус за политическата система на съвременен Египет. За да разберем как футболист "финишира" втори в избори, в които не участва, трябва първо да изясним кой е Сиси и каква държава изграджда той.
Абдел Фатах ал Сиси е кадрови военен, издигнал се до директор на военното разузнаване и министър на отбраната. Голямата му поява на политическата сцена идва през юли 2013 г., когато армията под негово командване отстранява от власт Мохамед Мурси — първия свободно избран президент на Египет, излъчен от групировката "Мюсюлманско братство" след революцията от 2011 г. Свалянето на Мурси е последвано от кърваво разгонване на протестиращи негови поддръжници в Кайро, при което загиват стотици хора, а организацията е обявена извън закона.
През 2014 г. Сиси сваля униформата, кандидатира се за президент и печели с внушителен резултат. Управлението му се крепи на три стълба: армията, която прониква дълбоко в икономиката; разузнавателен апарат, който системно преследва инакомислещите; и обещания за стабилност след години на революционен хаос.
Цената е висока — по данни на правозащитни организации десетки хиляди души са жертви на арести и биват изпратени в затвора: както ислямисти, така и светски активисти, журналисти, адвокати, блогъри. Медиите постепенно попадат под контрола на управляващите и близки до тях кръгове, а критиките към президента се превръщат в рисково занимание.
В тази обстановка през 2018 г. идва време за избори. Изходът не буди съмнение у никого — въпросът за режима е как вотът да изглежда като състезание. И точно тук машината се проваля по особено красноречив начин: съперниците на Сиси започват да изчезват един по един.
Накрая в бюлетината до действащия президент остава едно-единствено име: Муса Мустафа Муса, лидер на малката партия "Ел Гад". Фарсът е пълен — до дни преди крайния срок за регистрация самият Муса събира подписи в подкрепа на преизбирането на Сиси. Той влиза в надпреварата в последния момент, не води реална кампания и не крие симпатиите към опонента си.
Властите междувременно правят всичко възможно да осигурят висока избирателна активност. В хода на кампанията се стига дори до заплахи с глоба за негласувалите — около 500 египетски лири, малко състояние за обикновения гражданин.
Ето в този политически вакуум се появява фигурата на Мохамед Салах. Месеци по-рано, през октомври 2017 г., той вкарва драматична дузпа в последните секунди на мача срещу Конго и класира Египет на Мондиал за първи път от 1990 г. Страната изпада в еуфория. По същото време Салах е голмайстор на английската "Висша лига" с "Ливърпул", а лицето му е по билбордовете в Кайро и по тетрадките на децата. За разлика от политиците, той дължи славата си само на себе си — и точно затова е обичан от всички, независимо от политическите им възгледи.
Когато през март 2018 г. египтяните са изправени пред избор с предизвестен победител и един мним кандидат, част от тях намират трети фаворит за своя вот. Бойкотът е рискован, истинска опозиция няма — единствената форма на протест остава невалидната бюлетина. Хиляди зачеркват и двете имена и вписват отгоре: "Мохамед Салах".
Резултатите са красноречиви. Сиси печели с 97 процента от действителните гласове. Муса получава около 656 000 гласа — под 3 процента. Недействителните бюлетини се оказват 1,76 милиона или над 7 процента от всички подадени — почти три пъти повече от резултата на единствения официален съперник.
Според международни медии значителна част от тях носят името на футболиста, което неофициално го нарежда на второ място. По данни на "Ал Джазира" още на следващия ден официалната статистика е ревизирана така, че недействителните бюлетини на практика изчезват от отчетите, а държавните медии спират да говорят за тях.
Протестният вот има своя традиция в Египет — след изборите през 2012 и 2014 г. в мрежата се появяват бюлетини с надписи "Гласувам за теб, Батман" или с името на популярна танцьорка. В държава, където публичното несъгласие може да ти струва свободата, листчето в тъмната стаичка остава едно от последните места, където египтянинът казва каквото мисли. През 2018 г. обаче този тих протест за първи път получи лице, което цялата страна обожава — а идея с такова лице обикновено се класира на първите места.
