Волен Руж

Един текст на Руслан Йорданов (http://ruslan-fukara.blogspot.com) за това как Сидеров се бори срещу колониалното робство в хотелите на саудитски принц и султана на Бруней.

Борецът срещу колониалното робство Волен Сидеров щипе зърна на статуи на голи нимфи във Венеция. Този революционен сюжет затъмнява дори Ленин в Смолни, Хитлер в Мюнхенска бирария и Мусолини пред Рим. Палавите фотосесии на лидера на „Атака“, изригнали в нета, са сигнал, че над главата му се струпват черни облаци.

След бившите му съпруга, кум и депутати сега и дългогодишният му шофьор започна да обикаля тв студиата с пикантни истории за белоглавия вожд на нашенския национализъм. Ако към тази пъстра компания се включат счетоводителят и адвокатът на Сидеров, работата може да замирише на командировка в Софийския централен затвор при бай Ставри, както се казваше в култовия филм „Опасен чар“. Невероятните приключения на Сидеров в Париж и Венеция накараха светските хроникьори да заспорят дали снимките са направени от Капка или от Деница, или от двете.
От кадрите става ясно, че Волен е поел курс на борба срещу империализма щурмувайки директно неговите гнезда, като прословутия хотел „Джордж Пети“ в Париж, собственост на саудитския принц Ал Уалид Бин Талал Бин Абдулазис Ал Сауд. Вероятно Сидеров там разузнавал уахабитската опасност.

От хотела потвърдиха пред НоваТВ, че лидерът на „Атака“ провеждал благородната си мисия в продължение на шест дни срещу 15 хиляди евро.
Без съмнение планът „Сидеров“ е бил вдъхновен от интериора на спа центъра, който представлява имитация на будоара на Мария-Антоанета.

Френската кралица би могла да даде „опорна точка“ в борбата на Сидеров срещу глада и бедността с приписваната й сентенция: „Като няма хляб, яжте пасти“. Фоайето на хотела е украсено с 9000 цветя, по което можем да отгатнем откъде Сидеров се е вдъхновил за репликата в парламента: „Пазете ни като стайно цвете“.

На една от снимките виждаме вторият Левски да преглъща със загриженост за несгодите на отечеството шампанско за 1500 евро бутилката на покрива на „Джордж Пети“. На друга спасителят на българската нация се прави на Че Гевара с пура за 200-300 лв. в уста. Освен че изпушва по една месечна пенсия за 15 минути, другата разлика е, че Волен носи бомбе, а Че – барета.

Бившите му съратници вчера извадиха и друга фактура – също за 15 хиляди евро, от парижкия хотел „Льо Морис“, където се е готвил за решителната битка срещу транснационалните грабители. Тази гостоприемница е собственост на султана на Бруней, но може лидерът на „Атака“ да го е харесал, защото през войната е бил щабквартира на окупационните войски на Хитлер във Франция.

В „Льо Морис“ са отсядали цяла камара короновани особи, а също така и Рокфелер, американският президент Франклин Рузвелт, британският премиер Антъни Идън и др. Тук Сидеров не е устоял на изкушението сред интериор, вдъхновен от салоните на мадам Помпадур, да демонстрира болезненото си влечение към смешни шапки.

Пръскането на безбожни суми за безумен лукс е запазена марка на всяко парвеню и в този смисъл Сидеров не е изключение.
Не може да се каже, че е чудо невиждано и лицемерието – да плачеш за бедните и да проклинаш техните душмани, а после да пиеш шампанско в цитаделата на мултимиардерите и да се правиш на клоун. И ако гуляите на Волен в Париж, Венеция и Варадеро могат да му донесат само морални укори и финансови ревизии, то изваждането на аферата с петте офшорки на Сейшелите от 2009 г. може да го принуди да смени „Версаче“ с нещо раирано. Тогава лидерът на „Атака“ принуди 39 кандидат-депутати да подпишат документи, че дължат по 150 000 евро към пет фирми като гаранция за вярност, че няма да напуснат парламентарната група. Прокуратурата сметна, че няма престъпление, но се оказва, че няколко от сегашните му депутати продължават да са заробени по тези договори.

Затова няма да е изненада, ако новият главен прокурор се поинтересува от тази усъвършенства форма на рекет и поднови разследването. Хладната реакция на БСП и ДПС по скандала също показва, че двете партии започват да се дистанцират от „Атака“. След отцепването на двамата гербери, Станишев и Местан започват да дишат по-спокойно и, изглежда, обмислят да сменят Сидеров с някоя резервна гума.

Всъщност в сезона на традиционното за българина колене на прасе, коледното жертвоприношение на реномето на националистическия вожд може да е подготвено като опит за смъкване на политическото напрежение.