Tесният хоризонт на Широка лъка
В големия град върлува една романтизирана представа за българското село, в която добри баби предлагат розови домати с усмивка, благи дядовци пият ракия и нищят политиката в тихите следобеди, a техните внуци играят на топка в светли дворове с надвиснали над главите им сочни круши.
И докато телевизиите трупат рейтинг с предавания, в които модерни градски хора заменят мола, за да доят крави („Мис Пепеляшка“ по Нова тв и „Фермата“ по bTV), реалността в българското село си остава на светлинни години от снизходителния фантазъм на гражданите за нея.
След като в дом за деца в Широка лъка бяха настанени двама афганистански тийнейджъри, съответно на 17 и на 18 години (поне според данните, предоставени от тях самите), жителите на родопското село се вдигнаха на протест с искане младежите да бъдат изселени в максимално кратък срок.
Двамата бяха отпратени в друг дом в Пловдив, а съвсем очаквано, общественото мнение се разцепи като вълна пред Моисей и по оста му се образуваха два лагера.
„Съвсем прави са си хората, какво правят афганистанци-мюсюлмани-терористи в родопско село при нашенските деца“, заключава едната позиция.
„Толкова за българското гостоприемство, не ги ли е срам тия тесногръди селяни“, опонира другата.
Едната страна на проблема
Противно на това, което се тиражира от жителите на селото и медиите, домът за деца, лишени от родителска грижа „Катя Ванчева“ в с. Широка лъка поне според описанието му, е за деца от 7 до 18 години. Дори се допуска живота там и на пълнолетни, докато завършат средното си образование, стига да не са по-стари от 20 години. По чл. 29 на Закона за убежището и бежанците придружените малолетни или непълнолетни чужденци могат да бъдат настанявани до навършване на пълнолетие в специализирана институция, която не е бежански лагер. От юридическа гледна точка, младежите могат да бъдат приютени в дома. От битово-житейска гледна точка съчетанието между малолетни, непълнолетни и пълнолетни на едно място предизвиква редица притеснения, които обаче нямат отношение към етнос или произход. Това обаче не беше и притеснение за протестиращите в селото – те бяха по-разтревожени за децата от основното училище, което дели общ двор с дома, отколкото за настанените в самия дом.
Вината на институциите
Макар по цитирания по-горе член на Закона за убежището и бежанците настаняването на чужденци-младежи в Широка лъка да е ОК, това действие все пак изисква заявка от страна на Агенцията за социално подпомагане, че приемащата институция ще получи някаква подкрепа за работата си с чужденците. Кметът на селото посочва като основна причина за протеста информационната мъгла, при която двамата младежи са били „спуснати отгоре“ в дома. Това се е случило без знанието на местната власт, което хвърля тамошните хора в режим на подозрение и мнителност.
Прави ли са жителите на Широка лъка да изгонят двама младежи, само защото са от Афганистан?
Жителите на Широка лъка не допускат възможността селото им да „осинови“ хора с различна култура, религия и език. Страхуват се, че децата им ще „имат допир“ до афганистанци (както казва майка от Широка лъка в тв репортаж). Не знаят какво да очакват от тези новодошли неканени гости. Казват си: „Ние ще ги храниме, а те ще мислят щуротии“ (отново цитат на протестиращ жител от селото). За тях мултикултурализмът е непознато понятие. Постъпката им издава тесен мироглед, изграден единствено и само от страхове и предразсъдъци.
Но за това си има обяснение.
Хората от Широка лъка правят онова, което правят уплашените и изгубени в лабиринта на незнанието си: прогонват нашественика. Този акт на категорично неприемане на хора, които според широколъчани „биха могли“, „евентуално“, „потенциално“, „може би“ да създадат проблеми, е примитивен.
Онези, които по една или друга причина – географска, възрастова, финансова, социална или друга – са маргинализирани в информационния поток, формират мнение от медийната помия, която се лее върху тях и от нефилтрираните политическите внушения, правени със задни помисли.
Това донякъде ги оправдава (само донякъде). За живот без страх и агресия се изисква широк хоризонт. А дали за бежанците има хоризонти в България – това е друг въпрос.
