Тайната на „Класика”

Цветелина Стефанова

Пладне е. Жаркото слънце напича калдъръмените павета. Тежка мараня се носи из въздуха. Сякаш дрогирани от грижи, хората по улиците са помръкнали. Всеки замислено крачи по пътя си. Жегата е непоносима, а времето като че е спряло от задух. Нищо не вещае раждането на една мечта, която ще донесе своите плодове десетилетия по-късно.

Сред тълпата от уморени лица се промъква снажно момче с буден поглед. То крачи забързано, влизайки от дюкян в дюкян, сякаш търси нещо. Никой не му обръща внимание.

Градът е Кайро, а годината 1965. Момчето е на 12, дошло тук с майка си от далечна България, за да учи. Тя е лекарка, което дава възможност на двамата да пътуват много.

В този ден погледът на момчето е привлечен от изящна картина в антикварен магазин, сякаш нарочно скрита между старинни шкафове и канапе. Платното изобразява нощни облаци над двама лодкари. Сигнатурата сочи: Ернесто Спациани, 1917. Каква е магията, с която италианският художник е запленил детското съзнание, може само да се гадае. Но заглавието се ражда веднага: „Босфорът нощем”. Срещу няколко банкноти, грижливо скътани в малкото джобче (разбира се, помага и майката), картината става лично притежание. Това е първата покупка на момчето Жожо, която и до ден-днешен краси галерия-музей „Класика”.

Тя ще сложи началото на една страст, превърнала неосъзнатите детски мечти в хоби, а по-късно ще я съчетае с професионализма на историк – перфекционист до педантизъм в своите научни изследвания…

Така започва приказката за галерия-музей „Класика”, която, преди да се превърне във внушителна колекция от творби на стари майстори, минава през перипетиите на събирателството в ония години, когато имената на едни от най-големите български художници се произнасяха тихо и „на уше”, защото бяха, ако не забранени, то поне етикетирани като „упадъчни”. Един от тях е например Юлий Пинкас – Паскин, чието име и днес произнасяме с шепот, но не за друго, а от преклонение пред гения му… И от гордост. Защото „Класика” е единствената частна галерия у нас, притежаваща негови оригинали.

А защо музей ли? Защото тук има музейни експонати, наречени на езика на днешните търговци „непродаваеми”. От пръв поглед личи, че когато са били купувани, целта не е била печалба. Отново някой с буден ум и вещо познаване на българската история и живопис грижливо е съхранил: портрет на генерал Генов от Македоно-Одринското опълчение на художника Никола Ганушев; портрет на мъж с калпак от проф. Антон Митов; историческата картина на Никола Кожухаров „Три синджира роби”; портрет на пловдивчанка от Златю Бояджиев; Априлското въстание от Наум Хаджимладенов; „Ница, 1943” от Бенчо Обрешков; неповторими платна на Иван Табаков, Атанас Михов, Борис Денев, Стоян Венев, дори на Георги Данчов-Зографина – портрет на Димитър Матевски, съратник на Васил Левски; творби на Вера Лукова, Марио Жеков, Александър Мутафов, Васил Стоилов, проф. Стефан Иванов, Борис Стефчев, Александър Петров – Лавандулата, Димитър Казаков – Нерон, Атанас Яранов, Иван Пенков, Иван Соларов, Илия Петров, Борис Колев, Иван Ненов; шаржове от Александър Добринов; цариградски акварели на Владимир Димитров – Майстора; рисунки от затвора на Александър Божинов, Никола Танев…

Тук намират място и т. нар. живи класици, като Дора Кънчева и Петко Абаджиев, както и на Преслав Кършовски. Сред тях е и скулптурна глава на Христо Ботев от Йордан Кръчмаров, бронзова глава на Николай Райнов от Иван Минеков, гипсова фигура на Кирил Шиваров. Адрей Николов и Иван Лазаров са сред любимите скулптори на галерията…

Приказката не свършва тук. Днес галерия-музей „Класика” е с 21-годишна история и като дружество с ограничена отговорност има свои съветници: богати дами от Израел, Щатите, Западна Европа. Неподвластни на времето, по стените й греят истински бижута на родното изобразително изкуство, събирани от три поколения български интелектуалци. Някои от картините се продават, разбира се. В това отношение галеристите работят гъвкаво: на разсрочено плащане, с отстъпка при покупка на повече от две картини наведнъж, отдаване на творби под наем. Развиваме изследователска, консултантска и издателска дейност. Работим с експерти от Националната художествена галерия, Историческия музей, сътрудничим си с колеги от частни и държавни институции, приемащи термина „конкуренция” за градивен.

Наред с възхитата, която буди, колекцията на галерия-музей „Класика” за мнозина е обвита в тайна. Кой, кога и как е съхранил това богатство? Перачница на пари? Износ на антики? Черен трафик на картини? Ще чуете подобни приказки, дори ще ги срещнете в медиите. Ние ги отхвърляме с лека ръка и чиста съвест. Забравяме ги, заставайки на висотата, която ни подобава, за да кажем на всички, обичащи българското изкуство: „Заповядайте при нас! Вратите ни са широко отворени!” Защото амбицията ни е да превърнем галерията в средище на културен живот, където да се събират няколко поколения художници. В празнични дни да покажем видеофилми за известни творци. И вече го правим…