Случаят „Паси“

Текстът е публикуван в sulla.bg

Едно дребно до нищожност събитие проблесна в кръгозора на общественото внимание – Меглена Кунева издигна кандидатурата на Соломон Паси за кмет на София. Всъщност, тя не направи точно това или, ако го направи, направи го по характерния объл чиновнически начин, който не обижда никого, но и никого не вдъхновява. Събитието е дребно, но отново ни връща към печалните изводи за политическата система и за това, в което тя тайно и полека се е превърнала пред очите ни. Или зад гърба ни…

Какво се случи всъщност или, по-скоро, какво се видя на повърхността?

Един хубав ден внезапно, спонтанно, а може би пък и след задълбочен анализ и оспорвани вътрешни дебати, витошката квартална организация на Меглена Кунева решава да номинира Соломон Паси за кмет на София. От това веднага следват два извода – първо, че Соломон Паси е член на ДБГ изобщо и, второ, че членува в район „Витоша“ в частност. Иначе защо и на какво основание ще бъде номиниран оттам? Тази номинация стига до г-жа Кунева, стряска я и я очарова. Идеята толкова ѝ харесва, че тя решава да я подкрепи и да предложи г-н Паси на Реформаторския Блок. Но, кой знае защо, не уведомява витошката си структура по обратния път (с писмо, телефонно обаждане, среща или вестовой), а я уведомява през Twitter, където, оказва се, притежава профил, който поддържа ревностно и „лично“. После това публично уведомление се подема от социалните мрежи и става достояние на общественото мнение. Лютви Местан веднага казва, че ще подкрепи Соломон Паси, защото му бил стар коалиционен партньор и либерал като самия него. Според мен обаче Местан просто им се подиграва. Самият Паси от своя страна мълчи. Мълчи, или защото не гледа сериозно на номинацията, или, което е още по-смешно, защото може би гледа сериозно на нея и таи надежда да му се отвори парашутът. Разбира се, той е опитен политик и в такава ситуация не може да остане напълно безмълвен. Ето защо заема една умерена (либерална и центристка) позиция от стената на жена си във Facebook. И от нейно име, за всеки случай. Въпреки тази предпазливост обаче става ясно, че той все пак има ангажимент към Реформаторския блок и този ангажимент „е знак, че Реформаторският блок е привлекателен за подобни ценни и доказали се политици“. Това заявява Меглена Кунева на пресконференция в Ловеч на 17 май. Единственото притеснение е дали г-н Паси няма да се преумори да бъде и кмет на София, след като, „…Като зает човек, посетил 3 континента за 5 месеца, той работи по конкретното производство на единните зарядни устройства в ЕС…“. Не сме чули само какво мисли Радан Кънев, но не е късно и той да се изкаже, като след Twitter-а на Кунева и Facebook-а на сем. Паси, може да го направи, примерно, от YouTube.

Но все пак – какво се случи всъщност или, по-скоро, какво вероятно се е случило под повърхността?

Отношенията между партиите в РБ са сложни. РБ е съставен от партии, които нямаха шанс да влязат самостоятелно в парламента, а дори и заедно едва го постигнаха. В РБ има прекалено много амбиции и прекалено много кандидати за прекалено малко места. Това поражда напрежения, като най-буреносното от тях е напрежението между ДСБ и ДБГ. Все пак те са и най-забележимите членове на Блока. Двете партии не се харесват, нищо че се прегръщат по снимките. Всяка от тях мисли, че другата не заслужава да е във властта и ако е там, то е само благодарение на нея. Сега, в навечерието на местните избори, ситуацията е съвсем изнервена. Всеки си прави сметките не само как да победи политическия противник, но и как „да прекара другарчето“. И ето, ДСБ проявява дързостта да обяви свой кандидат за кмет на Варна – този бастион на ДБГ и в частност на Даниел Вълчев. На това някак трябва да се отговори! Но как?

И ето че се събират инженерите на Меглена Кунева да мислят. Зъб за зъб, око за око. Щом ДСБ посяга на Варна, то ДБГ ще посегне на София – този бастион на ДСБ и незнам-на-кого в частност. Но няма да удари по масата и да посегне, ами ще посегне оттук, ще посегне оттам… Взима думата най-печеният инженер и така, между другото, се размечтава: „Ех, колко хубаво щеше да бъде, ако някоя районна или областна организация издигнеше кандидат за София, пък ние само да го харесаме!“ После някой от по-младите и затова досадно енергични инженери ще се сети, че след няколко дни е на заседание в район „Витоша“ и би могъл да повдигне въпроса, като намекне, че идеята много ще се хареса „горе“ и витошките активисти ще се окичат с нетленни червени точки. Така, ако коалиционните партньори се почувстват атакувани, атакуващите винаги могат да кажат: „Ама идеята идва от структурите, ние какво да направим! Ние сме заложници на демокрацията!“. Да, предпазливостта и пресметливостта са безспорни добродетели на съвременния толерантен и мултикултурен свят, но понякога изтикват смелостта и доблестта съвсем в ъгъла.

Така. Всичко казано дотук, е само увод. Изложението ще бъде съвсем кратко и плавно ще прелее в заключение. Както казах в началото, дребният и незначителен случай с номинацията на Паси е показателен за това как политическата система тихомълком се е променила и то до степен, в която се е превърнала в отрицание на самата себе си. Всеки, когато е в опозиция или е на път към властта, е комита, поборник, който ще помете „статуквото“, ще разтури „картела“, на мястото на „тези, които са чели само една книга“, ще дойдат „онези, които самите пишат книги“ и т.н. Разликата е само, че ако опонентът му е избързал да се пише ляв, то претендентът е принуден да се пише десен и обратно. Или ако трябва да изместим от софрата либералите, ние ще се обявим за консерватори. Както, разбира се, и обратното. Каква е ползата от играта на номинации в Блока? Каква е ползата за обществото и за хората? Никаква. Къде е онази енергия за реформа, безкористната и всеотдайната, която щеше най-сетне да сложи ново начало и да промени света? Никъде. Или може да е останала, да се е изчерпала и да се е стопила нейде из предизборните студия миналата година. Борците срещу картела вече чудесно са се вписали в него. Станали са като всички останали – представители на съсловието на професионалните политици.

Обществото се състои от групи и тези групи по някои частни въпроси са в сблъсък помежду си. Всяка група, нямайки време и средства да се занимава денонощно с тези сблъсъци, излъчва от редиците си желаещи да го правят и ги праща да се сблъскват с желаещите на другите обществени групи. Тези желаещи са именно политиците. Те са представителите, остриетата на своите обществени групи. Днес обаче професионалните политици (също като държавните чиновници) сами по себе си са обособена обществена група със свои цели и свои интереси. Тя, вътрешно сплотена и солидарна, се сблъсква с останалите обществени групи, вместо да ги представлява. Ето в това се е превърнала пред очите ни (или зад гърба ни) политическата система и в това се е изродила.

Подобни сюжети има сигурно и в другите партии. Избрах този, защото РБ ми е най-близък до сърцето, наблюдавам го най-внимателно и защото повечето от приятелите ми, които имат неблагоразумието да се занимават с политика, са там. Но същите изводи могат да се направят и навсякъде другаде. Картаген е в нас и ние сме в Картаген. Той нас обръща, но ние него рано или късно трябва да го разрушим.