“Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен

Автор: Мартин Табаков (5corners.eu)

Чувствате ли се изравнени?

…

Ако си холандски гражданин и си социално възпрепятстван, т.е. имаш определена степен на инвалидност или заболяване, поради което не можеш да водиш регулярен живот, държавата ти поема разноските, ако решиш да правиш секс с проститутка. До 12 пъти годишно. Т.е 13-тата или тринайстият път ще трябва да си го платиш сам.

Всъщност, тези пари не се дават изрично за това, но държавните служители са принудени да вдигат рамене, когато реципиентите на социалните помощи, при отчитането им, предоставят бележки и за подобен тип разходи. Правото на секс е право като всяко друго, е логиката на холандския законодател, на базата на което държавата приема подобен род разход на предоставените средства, стига те да са ограничени.

Ако ви боли зъб, не се надявайте. Трябва да имате церебрална парализа или мускулна дистрофия. Какъвто е случаят на 30-годишния Крис Фултън от Уорчестър, който води кампания за въвеждане на холандския опит и във Великобритания. По думите му, подобен акт е стъпка в посока на реалното равноправие на възпрепятстваните хора и опит в изравняването на възможностите им спрямо тези на здравите хора.

Когато държавата е легализирала проституцията и влиза в икономически отношения с нея, разпознавайки я като юридически и стопански субект, няма нищо по-логично от това проститутката да си поиска нещо. И тя го прави. Сравнително скоро, от профсъюза на проститутките в страната пожелаха от държавата да се замисли и по отношение на това дали тя не трябва да предоставя и пенсии на момичетата по витрините. Аргументите са ясни: мъжете предпочитат млади жени, а последните нямат шанса да са дълго такива.

Регламентирането на проституцията в трудово-правно взаимоотношение и проституцията като социален разход на държавата само по себе си не е причина за нищо, освен за упражняване на чувството за хумор. Както холандският опит показва, нито въвличането на държавата в Квартала на червените фенери в Амстердам, нито нейното отдръпване оттам, влияят на количеството, цената или нивото на криминални случаи в бранша. Освен че сутеньорите от 2000-та година насам се наричат „мениджъри”. С или без касови бележки, проститутките си останаха проститутки, а червените фенери светят така, както и преди.

Този бизнес обаче, както и легализирането му от държавата, са следствие на една по-обща рецепта за тенденциите, обхванали Стария континент. Става дума за това, което американският професор от университета в Бостън Анджело Кодевила определя като „sex-shop socialism”. А именно, тенденцията на увеличаваща се социална ангажираност в национален и наднационален мащаб и произтичащото от нея консуматорство на специфични услуги и права. Това е ситуацията на европейския човек, в която той е удовлетворен в небрежното си съществуване като потребител на средства и права, първите от които най-вероятно не е изработил той, а болшинството от вторите не го вълнуват.

Нормотворчеството на Европейския съюз буди учудване и тревога. Особено през последните години, когато тенденцията на социалността взима връх над която и да е друга. Чиновниците в ЕС замерят с послания и директиви, в основата на които стоят раздути социални програми (от разширяване обхвата на безплатното образование, през обстойно субсидираните здравни услуги, та до средствата, отделяни за интеграцията на всеки малцинствен перчем или анимационен герой).

От друга страна, социалните разхищения биват гарнирани с особен тип политически приоритети. Еко-фундаментализмът и правата на животните са пример в тази насока. Една навехната кучешка лапа може да провокира повече сълзливост у брюкселския чиновник, отколкото състоянието на малкия и средния бизнес. Ако на Червеноопашата катерица й закъснее месечното неразположение, същият сигурно изчита порядъчно количество литература, за да се ангажира с преценка и евентуално лечение. С една дума, ЕС хвърля достатъчно енергия и средства, за да се занимава с атрактивни за малцина теми. А в следващия момент, когато руската мечка замахне към сувернитета на друга държава, единният и решителен ЕС някак го няма.

“Sex-Shop Socialism” е социализъм, понеже има харчове за всеки. Разбира се, харчещият има щастието да не е този, който е изкарал парите. Еврокомисията сигурно с готовност би обгрижила всеки стрък трева, ако до нея стигне слухът, че честолюбието на последната е поругано от нечия арогантна подметка. ЕС се превръща в приют на маргиналното мислене и малцинствените потреби. Държавата започва да плаща за проститутки.

Но “Sex-Shop Socialism”-ът е и либерализъм, понеже това, което предлага, е особен вид стока. Еврокомисията се интересува от напрежението, възникнало между двойка брачни пингвини и нежеланието им да увековечат любовта си с наследник. Многообразието става задължително дори и за еднообразните хора с еднообразни желания. На човек му се иска да бъде пингвин, но и последният не може да избяга от полезрението на брюкселския чиновник. Държавата плаща на пингвина, за да легне с жена си.

Това е ситуация, в която социализмът и либерализмът се преплитат в едно. Социалистите се отказват от тоталитарното в името на жанровото разнообразие. Либералите се отказват от конкуренцията в името на солидарността. Някъде там си стискат ръцете и отварят сергия, която прилича на универсален китайски магазин: има по всичко, но за кратка експлоатация. Като секс с проститутка, но само 12 пъти годишно. Резултатът е разпиляна социалност и права на едро. Ражда се човекът, който работи „имам права”, а държавата, под зоркия поглед на ЕС, му плаща за това. Накрая се получава така че не правата трябва да съхранят човека, а човекът – правата.

…

Чувствате ли се изравнени?

Понеже през 2006 г. американският журналист Томас Фрийдам с особен ентусиазъм оповести, че светът отново е плосък. Демек глобализацията и либералната демокрация са уеднаквили до такава степен социално-икономическите и политически закономерности на планетата Земя, че все повече се случва конвергенцията на професии, манталитети, интереси и социални релевантности.

За целта, според Томас Фрийдман, са спомогнали редица неща, между които появата на „www”, ъплоудинга, аутсорсинга, инсорсинга, офшоринга и веригите за доставки.

Резултатът на всичко трябва да се търси в окончателното положение, в което всички ставаме еднакви. Реплика към „едноизмеримия човек – атом” на Маркузе: унифицираният сив и безличен индивид. Нов социализъм, този път изграден с либерални средства.

„Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен. Ставаме равни в парите, правата и проститутките.

Това „ппп” май ще е като онова „www”.

Ставаме равни в това, което сме, и това, което искаме.

Проститутка? Държавата черпи.