По време на полет няма кога да мислиш за страха
Василен Димитров
Майсторът на адреналиновите скокове Тодор Спасов е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули и от хеликоптер.
От години българските треньори по скокове във вода майтапят възпитаниците си, че ако тренират яко, дори ще им напълнят… басейна. Около 60 състезатели се опитват предимно с подготовка на „сухо“ да съхранят спорта. През зимния период, тъй като не разполагат със закрит басейн с кула от 1997 г., те тренират в гимнастически зали. Звездите в момента са тийнейджъри – възпитаниците на Георги Чобанов Боян Савов и Богомил Койнашки.
При подобни условия като елитен състезател се изгради и Тодор Спасов. За любителите на този красив спорт той е познат по цял свят със скоковете си от 30-метрови скали, мостове, кули, от хеликоптер… 36-годишният софиянец проби до веригата „Red Bull Cliff Diving“, а през август стана първият българин, участвал в историческото дебютно издание на Световна купа по височинни скокове под егидата на ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) в руския град Казан. Надпреварата се състоя от 27-метрова платформа, издигната в историческата част на левия бряг на река Казанка.
– Г-н Спасов, що за хора са скачачите от високи платформи и скали?
– Ентусиасти, както всички запалени по спорта. Височинните скачачи са свободни и весели хора, които постоянно търсят красиви места с добри условия за скокове. Те са предпазливи. Винаги пресмятат вариантите за опасност, преценяват дали си заслужава изпълнението или рискът е твърде голям.
– Каква е разликата между адреналиновите скокове и олимпийските?
– Всеки височинен скачач е започнал с традиционните скокове, които са му дали базата и техниката. При 10 м кула полетът е не повече от 1,5 секунди, но при 28 метра кула вече става 3 секунди и позволява да бъдат извършени повече салта и винтове във въздуха и да бъде показана смяната на различни позиции. Поради височината скоростта на приземяване във водата е много по-голяма, а при лошо приводняване контузиите са тежки.
– От какъв терен скачането е най-страшно?
– Всеки терен крие опасности. Страхът идва най-вече от височината. Дълбочината на водата също е от голямо значение. Фактори са силата, времето, вятърът, скалите… Това е причината винаги да бъдем в позицията на малки компютри, пресмятащи вариантите преди опита. Да преценим, ако се стигне до скок, колко мощна трябва да бъде засилката, какъв да е контролът над тялото във въздуха.
– Как се абстрахирате от страха по време на полет?
– По време на полета нямам много време да се абстрахирам, защото всичко става автоматично в главата. Но по-голяма част от огромния стрес идва преди отскока, в който всички части на тялото казват да не го правиш. И все пак отскачаш. При всеки височинен скок има страх, но и всякаква липса на подценяване. Дори и при най-елементарния скок можеш да се нараниш лошо и да загинеш.
– Какви мисли ви минават през главата, докато летите към водата?
– Ха-ха, няма мисли, които да те тормозят. Тренирам тялото си да научи спонтанно движенията и позициите във въздуха, за да направя добрия скок. Най-важното е да пребориш страха.
– Разубеждават ли ви да скачате?
– Състезателите сме конкуренти, но и колеги. Винаги се следим един друг кой как скача. Дали ще направи нов скок, как се е подготвил за него. Ако видим, че някой не е готов психически, че прекалено много го е страх или започва да се паникьосва, се опитваме да го спрем. Да му говорим, да го убеждаваме, че днес не е денят.
– Прави впечатление, че всички конкуренти искрено се радват на успеха на съперника.
– Всички в състезателната група сме като членове на едно малко семейство. По време на надпревара не се състезавам с другите участници, а със себе си. Просто всеки изпитва крайния предел на възможностите си. Стремим се да докажем себе си – колко далеч можем да стигнем. Естествено, старая се да направя красиви скокове за перфектното класиране.
– Кой от световния елит е най-големият чешит?
– Всички сме чешити, но мога да кажа, че сме сплотени и после винаги сме заедно за купона. А скачачите определено знаем как да се забавляваме.
– Специалните ви умения отвориха ли път за киното? Все пак е налице примерът със звездата от „Транспортер“, „Гепи“ и „Непобедимите“ Джейсъм Стейтъм, който е бивш ас от представителния отбор на Великобритания?
– Още не съм участвал във филми с каскади. Снимал съм реклами като височинен скачач, но мои приятели са се състезавали със Стейтъм, докато е бил национал на Англия.
– Бяхте първият българин, участвал в Световна купа под шапката на ФИНА. Доволен ли сте от представянето си?
– Доволен съм, че минах първата пресявка в битка, в която участва целият световен елит. Световната купа в Казан беше ново начало за височинните скокове. Изпълнението на скоковете ми във въздуха беше добро, но ми липсваше доброто приводняване, на което трябва да наблегна сериозно.
– Как протече програмата ви после?
– Върнах се обратно в парка, в който работя във френския град Лион. Там участвам в шоу със скокове.
– Къде ще са следващите ви стартове?
– Очаквам с нетърпение световния шампионат в Казан през 2015 г. Амбициите ми, като на всеки спортист, са за едно добро класиране и преди всичко за година без контузии.
– Следите ли скоковете във вода в България?
– По-голямата част от времето си прекарвам в чужбина. През последните години, въпреки лошата спортна база, имаме шампиони и на международни състезания, а това дава надежда за бъдещето на нашия спорт.
– Не ви попитах как се запалихте по скоковете?
– Пробвах се още на 6 г. Моята треньорка Мария Александрова ме откри, бях плувец за 6 месеца. Попита ме дали искам да съм скачач – приех. В продължение на 13 години бях в националния отбор на България. Сума ти пъти републикански шампион. Във всички дисциплини. Имам медали и от международни състезания, също второ място на мъжка Балканиада. С височинните скокове се занимавам от 2000 г. Най-добрите ми класирания са пето място на Световната купа в Италия и шестото в квалификациите „Ред Бул“.
– Какъв сте извън спорта!
– Жизнерадостен и позитивен. Обичам да се запознавам с нови хора, да се виждам с приятели. Обичам много екстремни спортове, които мога да пробвам. Уча се да правя всичко, което ми е интересно – водни ски, зимни ски, ски и на джет. Мога, общо взето, всичко, което ме кара да бъда емоционален и ми доставя адреналин.
Снимка за спомен с най-добрия състезател по височинни скокове – колумбиеца Орландо Дуке (на преден план)
Хавайки приветстват най-смелите скачачи в открити води
