Плач и скърцане със зъби

Любомир Талев, www.5corners.eu

В средата на отиващата си седмица нов скандал взриви медийното ни пространство. Служители на частен съдебен изпълнител и полиция влязоха в сградата на TВ7 и започнаха да описват заложеното от самата телевизия като обезпечение на необслужваемите ѝ кредити към КТБ имущество. Въпросната телевизия с почти нулев рейтинг видя в това златен шанс за покачване на гледаемостта си и цял ден предаваше на живо случващото се в и около собсствената си сграда. Разбира се, прякото излъчване не беше достатъчно, от медиата се изкараха репресипани в името на свободното слово мъченици, очакващи всеки момент да бъдат арестувани в ефир, свикаха протест в защита на медийната свобода и развълнувано заскандираха „Кой?“. За да бъде „жълтостта“ на събитието пълна, на помощ се притече и одиозният бивш депутат от БСП Иво Атанасов, каращ спокойна и добре платена пенсия на завет в Съвета за електронни, изока „личното“ мнение в социалните мрежи. Според въпросното мнение, видите ли, изземането на сървър на телевизия можело да стане единствено с разрешението на СЕМ.

Че в случая става въпрос за търговскоправен спор между кредитор и неизряден длъжник, става ясно и от най-беглото (но добросъвество) вглеждане във фактите по казуса. Налице е изтеглен банков кредит от КТБ от страна на търговеца, в размер на няколко милиони евро, по думите на Радослав Миленков, председател на Фонда за гарантиране на влоговете. Кредит, който не е обслужван от десет месеца, отново според думите на г-н Миленков, в резултат на което на 14 април на ТВ7 е връчено писмо за доброволно предаване на заложено оборудване. С поканата е имало допълнителен срок за доброволно издължаване и така вече се е стигнало до принудително изземване, което е възложено на синдиците (тук заслужава да се отбележи изречената в ефир лъжа на TВ7, че не били предупредени за описа).

С други думи – налице е напълно законосъобразна процедура, извършена по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за банкована несъстоятелност (ЗБН), и приложима спрямо всеки неизправен длъжник – – съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗБН синдикът е длъжен да извърши всички необходими действия и да използва всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката. Всеки опит това да се изкара като посегателство върху свободата на словото е неоснователен и популистки. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията ни, Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. В случая, както посочихме, синдиците на КТБ са изпълнили своето законова задължение да съберат необслужваемия си кредит, като това е направено по предвидения в ГПК ред. Друг водещ правен принцип във всяка нормална държава е изкованата още в Древния Рим максимаPacta sunt servanda – договорите трябва да се изпълняват. Щом е взет кредит и е поето задължение за връщането му, той трябва да бъде върнат, независимо дали кредитополучателят е телевизия или редови гражданин.

Чл. 6, ал. 2 от Основния ни закон пък предвижда, че всички са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В този смисъл „личното мнение“ на бившето острие на БСП, а настоящ член на държавен регулатор, който би трябвало да следи именно за спазването на законността и правовия ред в страната, Атанасов, е дълбоко тревожно. То издава или шокираща правна неграмотност, или флагрантно незачитане на конституционно установения ред в страната.

Искането на Атанасов правилата за принудително изпълнение, които важат по отношение на всички останали длъжници на една банка, да не се прилагат по отношение на определени категории търговци (в конкретния случай медийни оператори), е отрицание на равенството пред закона – фундамент на всяка правова държава. Настояването му административен орган като СЕМ да се меси в работата на съдебната власт и да дава разрешение кое имущество може да бъде обект на принудително изпълнение, и кое не, е отрицание на принципа на разделението на властите на законодателна изпълнителна и съдебна, залегнало в основата на Конституцията от 1991 г., и представлява зловеща реминесценция на тоталитарната практика на неговата партия БКП/БСП, отрекла разделението на властите и сляла се с цялата държавна власт. Опитите му да се възпрепиятствува събирането на необслужван кредит в толкова голям размер, представлява не само удар срещу интересите на вложителите в КТБ, които имат пълното право да получат своите пари, но могат да го направят единствено ако банката си събере вземанията. Но и пореден опасен опит за дестабилизация на банковата система у нас – сфера, в която червената партия има дългогодишен печален опит. Достатъчно е да се припомним фалиралите банки по Виденово време (особено Първа частна банка, чийто директор беше кандидат за кмет на София от БСП), както и КОЙ допусна фалита на същата тази КТБ. В този смисъл спокойно може да се твърди, че митовете за европеизирането на БСП са пълна лъжа, че тя нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила, а напротив – продължава да стои на тоталитарни и антинационални позиции.

Извън юридическите аргументи, които очевидно не са на страната на ТВ7, прочее, претенцията точно тази медиа да бъде припознавана като бастион на свободното слово, е повече от нелепа. Да напомним на уважаемия читател, че става въпрос за телевизията, която изфабрикува Костинбродската афера в деня за размисъл преди парламентарните избори от 2013 г., в пълно нарушение на изборното законодателство, и така позволи на БСП и сиамските ѝ близнаци от ДПС и Атака да вземат необходимите им проценти, за да съставят кабинета Орешарски с всички катастрофални последствия от това, вкл. и фалита на КТБ. Че по времето, когато за задаването на същия този въпрос „Кой?“, който вчера служителите на ТВ7 така лицемерно скандираха, в другите медии уволняваха журналисти, в ТВ7 се преструваха, че протести срещу назначението на Пеевски няма. От въпросната телевизия може би разчитат на късата памет на българското общество, но тези срамни за българската журналистика моменти могат да бъдат видяни тук.

Когато всички изброени по-горе факти и съображения започнаха да излизат наяве с напредването на деня и стана ясно, че тезата за ТВ7 като героична жертва в борбата за защита на свободното слово става все по-трудно удържима, поддръжниците на модела КОЙ мобилизираха наистина всичко в борбата, зарязвайки и последните си претенции за някаква морална позиция. Сред хвърлените на амбразурата се оказа и една интернет група, претендираща да бъде израз на „националния протест срещу безобразията в България“, а всъщност защитаваща руската агресия срещу Украйна и мораториума за закупуване на земя от граждани на ЕС (заради който едва не ни изключиха от ЕС) и залагаща на примитивна омраза срещу цигани и турци и водеща клеветническа кампания срещу демократично избрания и демократично действуващ Президент на Републиката. Та в тази група се появи снимка на млада жена, разперила ветрило от петдесетолевки, за която се твърди, че е на юридическата съветничка на КТБ, присъствувала на описа, за да защитава интересите на клиентите си. Потопът от цинични и вулгарни коментари беше огромен, макар и наглед парадоксален като за хора, претендиращи да са против безобразията в България – а нима е малко безобразие да се обижда жена по такъв начин? За моя изненада във всеобщото „праведно“ възмущение се включиха и част от десните ми приятели, според които снимката била просташка и заслужавала морално наказание.

Бързам да уточня, че чисто естетически в снимката едва ли има нещо укорително. Става въпрос за добре изглеждаща и прилично облечена млада жена (да, роклята ѝ е няколко пръста над коляното, но не става въпрос за монахиня, все пак), която се е полуизлегнала на легло, но позата ѝ едва ли би могла да се нарече неприлична. Т.е. единственият проблем, за който някой би могъл да се хване, е че въпросната дама е позирала, държейки пари. Това било просташко, защото с пари се снимали само сводници, наркодилъри, гангстери и килъри от руската мафия. Това е и нещото, с което не мога да се съглася, това, ако щете, е философският въпрос в случая. За мен, като десен човек, парите не са някакво първично зло, самото показване на чието притежание да бъде непростима простащина – това е лявото мислене, израз на левичарското убежединие (явно почерпено от личния опит на другарите левичари), че пари не могат да се спечелят по честен начин. А израз на стойността, която някой е получил срещу своите способности, труд и предприемчивост. Т.е. някой ви е оценил, за да ви даде тези пари, в което няма нищо лошо. В последствие вие разменяте тази стойност за нещо друго, което притежава стойност за вас – ново и по-удобно жилище, нов автомобил, пътешествие на екзотично място, нови играчки за децао си и т.н. Интересното е, че снимането с която и да било от тези придобивки не се смята за нарушение на добрия вкус, но виж, да се увековечиш с парите, които са просто посредника между вашия труд, който е бил ценност за някого, и постигането на тези ценни за вас придобивки, е табу.

Друг е въпросът, ако парите са изкарани по престъпен начин – тогава позирането с тях безспорно е морално укоримо. Само че за добро или лошо, в България, както и във всяка цивилизована държава, презумпцията е „невинен до доказване на противното“ – а доколкото ми е известно, никой не е доказал, че парите на въпросната „скандална“ снимка са спечелени по престъпен начин. Така че бих предложил на десните си приятели да не се ловим толкова лесно на провокациите отляво, а да останем концентрирани върху истинските проблеми пред страната ни като продължаващия медиен монопол на модела КОЙ и атаките му срещу българската банкова система, а оттам и срещу цялата ни икономика посредством отказа да се връщат изтеглените многомилионни кредити. А също и върху ценностната си система като десни хора и по какво тя ви отличава от левите такива.